Определение № 16 от 01.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1017/2017 г.

Производството е по реда на чл. 250 ГПК. Подадена е молба с вх. № 11114 от 15.10.2017 г. от К. П. Н. и Д. Ц. З., чрез пълномощника им адв. И. К., за допълване на постановеното по делото определение № 395 от 04.10.2017 г., с което не е допуснато касационно обжалване на решение № 1467 ОТ 22.11.2016 г. по гр.д. № 1464 по описа за 2016 г. на Окръжен съд – Варна. Молителите са поискали касационната им жалба да бъде приета за допустима във връзка с релевираното касационно основание по чл.281, т.3 ГПК като са изложили подробни съображения. Ответната страна по молбата Л. Ж. Д. не е изразила становище. Настоящият състав намира, че подадената молба за допълване на постановеното по реда на чл.288 ГПК определение е недопустима и следва да бъде оставена разглеждане. Мотивите за това за следните: Съгласно чл.250, ал.1 ГПК страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото ѝ искане, като заяви това в едномесечен срок от връчването на решението или от влизането му в сила. В настоящия случай се иска допълване на съдебен акт, с който съдът се произнася по наличието на основанията за допускане на касационно обжалване. Постановеното определение № 395 от 04.10.2017 г. е окончателно и не подлежи на обжалване, респективно подадената молба от 15.10.2017 г. е постъпила в законоустановения срок. Същата обаче е недопустима с оглед заявеното искане и предвид характера на специфичното производство по допускане на касационно обжалване. С приетия нов ГПК, обн. ДВ бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 01.03.2008 г. законодателят предвиди т.нар. „селектиране на касационните жалби“, т.е. допускат се до касационно обжалване само решенията на въззивните съдилища, за които са налице формалните критерии за допускане /цена на иска, предмет на делото – чл. 280, ал. 2 ГПК преди изменението с ДВ бр. 86 от 2017 г./ и доколкото са налице изчерпателното изброени основания за допускане на касационно обжалване в чл. 280, ал. 1 ГПК /в ред. преди изменението с ДВ бр. 86 от 2017 г. по арг. § 74 от ПЗР на ГПК ДВ бр. 86 от 2017 г./, а именно да е формулиран правен въпрос, обусловил решаващата воля на съда, за който е налице някоя от допълнителните предпоставки – да е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. К. съд се произнася в закрито заседание по основанията за допускане на касационна проверка, без да проверя правилността на обжалваното решение, в този смисъл са и дадените задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Твърдението на молителите, че са налице основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, по които настоящият състав не се е произнесъл са несъстоятелни, доколкото проверката дали е налице нарушение на материалния закон, допуснато ли е съществено нарушение на съдопроизводствените правила или дали въззивното решение е необосновано – пороци, водещи до неправилност на решението, се извършва при разглеждане на касационната жалба по същество след допускането на въззивното решение до касационно обжалване. В настоящия случай съдът се произнесъл по основанията за допускане на касационно обжалване във връзка с формулираните от касаторите въпроси и е посочено, че не се осъществяват претендираните допълнителни предпоставки по чл.280, ал. 1, т.1 и т.3 ГПК. Същевременно с постановяване на определение № 395 от 04.10.2017 г. въззивното решение е влязло в сила – чл.296, т.3 ГПК, поради което дори и съдът да не се е произнесъл по всички, заявени от касаторите основания по чл.280, ал.1 ГПК /какъвто не е настоящия случай/, допуснатата непълнота не може да бъде отстранена по реда на чл.250 ГПК и да се допусне касационно обжалване каквото е искането в разглежданата молба. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение