Определение № 4700 от 18.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5412/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 19932/14.08.2023 г. (подадена по пощата на 10.08.2023 г.) на Д. Й. С. и С. С. З., като наследници на С. А. С., чрез адвокат А. А., срещу решение № 797 от 29.06.2023 г. по гр. д. № 838/2023 г. на Окръжен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 3978 от 14.12.2022 г. по гр. д. № 5909/2021 г. в обжалваната пред въззивния съд част, с която е допуснато извършването на съдебна делба на недвижими имоти - самостоятелни обекти, изградени в поземлен имот с идентификатор * по КК на [населено място], с административен адрес: [населено място],[жк], [улица], представляващи: офис № 2 с идентификатор * и административен адрес: [улица], на първи етаж, със застроена площ от 47.20 кв.м, състоящ се от едно помещение и санитарен възел, при съседни обекти: на същия етаж - , под обекта – няма, над обекта – * и *, както и 2.8426 % ид. ч. от общите части на сградата; апартамент № 5 с идентификатор *, с административен адрес: [улица], на втори етаж, със застроена площ от 57.00 кв.м, състоящ се от антре, дневна, кухня, баня-тоалетна, лоджия, при съседни обекти: на същия етаж - *, под обекта - * и *, над обекта - * и *, заедно с принадлежащото му избено помещение № 5 с полезна площ от 4.20 кв.м, както и 3.4730 % ид. ч. от общите части на сградата; апартамент № 7 с идентификатор *, с административен адрес: [улица], на трети етаж, със застроена площ от 86.00 кв.м, състоящ се от антре, дневна с кухненска част, две спални, дрешник, тоалетна, баня-тоалетна, лоджия, при съседни обекти: на същия етаж - * и *, под обекта - *, *, * и *, над обекта - * и *, заедно с принадлежащото му избено помещение № 7 с полезна площ от 4.20 кв.м, както и 3.4645 % ид. ч. от общите части на сградата; гараж № 2 с идентификатор * и административен адрес: [улица], на първи етаж, със застроена площ от 21.60 кв.м, при съседни обекти: на същия етаж - , под обекта - няма, над обекта - ***, както и 1.3009 % ид. ч. от общите части на сградата, между съделители и при квоти, както следва: 3/12 ид. ч. за Д. Ж. А., 3/12 ид. ч. за Б. Ж. А., действаща чрез своята майка и законен представител Ж. М. Ж., 2/12 ид. ч. за Е. И. К., 2/12 ид. ч. за Д. Й. С. и 2/12 ид. ч. за С. С. З., последните две - наследници на ответника С. А. С., на основание чл. 69 ЗН.

Въззивният съд е съобразил, че производството пред първоинстанционния съд е образувано по иск на Д. Ж. А. и Б. Ж. А. с правно основание чл. 34 ЗС, предявен срещу С. А. С. (починал след даване ход на устните състезания пред първата инстанция и заместен по реда на чл. 227 ГПК от наследниците му по закон), за делба на недвижими имоти (описани по-горе), изградени в ПИ с идентификатор *** по КК на [населено място].

С отговора на исковата молба С. А. С. е заявил, че също желае да бъде допусната и извършена делба на наследствените имоти, но е оспорил квотите, посочени от ищците, като е представил нотариално завещание, с което наследодателят А. А. му е завещал притежаваните от него недвижими имоти, вследствие на което неговият наследствен дял е 2/3 ид. ч., а не 1/3 ид. ч. Ответницата по исковата молба Е. И. К. е заявила, че също желае да бъде допусната и извършена делба на наследствените имоти.

Окръжен съд – Варна е приел, че между страните не се спори и се установява от доказателствата по делото, че общите праводатели Д. М. С. и А. С. А. са придобили в режим на семейна имуществена общност (СИО) собствеността върху процесните имоти по силата на договор за учредяване на право на строеж, обективиран в нот. акт № 29, том II, peг. № 1200, дело № 193/31.03.2005 г., и реализиране на суперфицията. Визирал е, че предвид позоваването от С. А. С. на нотариално завещание, с което баща му А. С. А. му завещава притежаваните от него към момента на смъртта му идеални части от имотите, предмет на делбата, ищците са направили своевременно, със становище от 24.02.2022 г., правоизключващо възражение с правна квалификация чл. 42, б. „в“ ЗН. Въззивният съд е намерил това възражение за основателно. Изложил е, че в завещанието изрично е записано, че завещателят задължава сина си да се грижи за него така, както се е грижил до сега, като му осигурява необходимите храна, лекарски грижи и лекарства, средства за отопление и други алименти до края на живота му. Като се е позовал на практика на ВКС, Окръжен съд – Варна е приел, че завещателното разпореждане е нищожно, когато мотивът на завещателя е да се вмени задължение на лицето, на което се завещава имущество, да го гледа и издържа до края на живота му, тъй като се нарушава принципът за безвъзмездност. Завещанието е недействително, когато волята на завещателя е мотивирана от желанието той да бъде гледан и издържан до края на живота му от лицето, на което завещава. Това е така, тъй като завещанието е лично, безвъзмездно и едностранно волеизявление, направено в установената от закона форма. Ако след тълкуване волята на завещателя, съобразно съдържанието на завещанието, се установи, че мотивът за извършване на завещателното разпореждане, изразен под формата на условие или тежест, не е да се надари лицето-бенефициер, а да му се вмени едно задължение за бъдещи грижи и издръжка, то такова завещание е нищожно като противно на закона и не може да легитимира бенефициера като единствен собственик на имуществото. Съдът е счел, че в конкретния случай волята на завещателя е ясно и точно изразена. Мотивът за извършване на завещателното разпореждане е изразен категорично и той не е да се надари лицето, а да му се вменят задължения за бъдещи грижи и издръжка към праводателя. От съдържанието на завещанието не следва, че то е направено в израз на благодарност или други морални причини, а волеизявлението се прави при една очаквана бъдеща възмездна престация, насочена към грижи за него, които са с материален израз. Волята на завещателя е изразена ясно и недвусмислено и тя е, че той завещава на ответника собствените си идеални части от процесните имоти срещу насрещното задължение от негова страна да се грижи за него така, както се е грижил до момента на завещанието, като му осигурява необходимите храна, лекарски грижи и лекарства, средства за отопление и други алименти до края на живота му. Т.е. не се касае за завещателно разпореждане, направено с тежест по смисъла на чл. 17 ЗН. Действително разпоредбата на чл. 17, ал. 1 ЗН допуска завещание под условие или тежест. Но както условието, така и тежестта трябва да се изпълнят след смъртта на завещателя, а не приживе, какъвто е настоящият случай. Още повече че с „тежестта“ по смисъла на чл. 17 ЗН завещателят следва да вменява на бенефициера да извърши някакво действие след смъртта му, като правната същност на вмененото в тежест действие трябва да се преценява конкретно. В случая „задължението да го гледа и издържа“ безспорно има имуществен характер и представлява една неопределена във времето имуществена престация. В случая не се касае до това да се извърши еднократно нещо определено по смисъла на чл. 17 ЗН и то след смъртта на завещателя, а до вменяване на едно дългосрочно, за неопределено време и обем престиране на грижи и издръжка, т.е. завещателят има очакването за материална-възмездна престация от страна на приобретателя, което изключва приложението на чл. 17 ЗН и води до нищожност на завещанието. Това е така, тъй като разпореждането, с което завещателят вменява в задължение на сина му да го гледа, т.е. да се грижи за него и да го издържа, е условие, което изцяло прави завещанието нищожно, тъй като противоречи на същността на завещанието като безвъзмезден акт.

С оглед горните съображения, Окръжен съд – Варна е приел, че С. С. не е станал собственик на идеалните части, притежавани от баща му А. С. А. от имотите, предмет на делбата, по силата на извършеното нотариално завещание. Поради тази причина не е разгледал евентуалните възражения на ищците с правно основание чл. 30 ЗН.

Като е съобразил разпоредбите на чл. 5-9 ЗН, въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд правилно е определил съделителите и техните квоти от съсобствените имоти.

Жалбоподателите считат решението на въззивния съд за неправилно – незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се позовават на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като формулират следните въпроси, за които твърдят, че са разгледани от въззивния съд и са от значение за точното прилагане на закона:

1. Безвъзмездният характер на завещанието условие ли е за неговата действителност;

2. Следва ли мотивът на завещанието да се отъждествява със съдържащата се в него тежест;

3. Приложим ли е по отношение на нотариалното завещание общият принцип за тълкуване на правните сделки, съгласно който недействителността на допълнителното съдържание (тежест, условие) на сделката не влече задължително недействителността на цялата сделка.

Постъпил е отговор на касационната жалба от Д. Ж. А. и Б. Ж. А., в който са изложени съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата.

Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Съдът намира, че е налице основание по чл. 229, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 292 ГПК за спиране на производството по настоящото дело. Към първия въпрос от изложението към касационната жалба, по който въззивният съд се е произнесъл с решението си и неговото разрешаване е обусловило изхода на делото, е относим предметът на образуваното с разпореждане на председателя на Върховния касационен съд от 27.07.2023 г. тълкувателно дело № 2 по описа за 2023 г. на ОСГК на ВКС – за приемане на тълкувателно решение по въпросите: „Нищожно ли е на основание чл. 42, б. „в“ ЗН завещание, което е направено както заради вече положени грижи за завещателя, така и с оглед на бъдещи грижи, които ще бъдат полагани за него до края на живота му; може ли в такъв случай, при тълкуване волята на завещателя, да се приеме, че единственият мотив за съставяне на завещанието противоречи на закона, тъй като нарушава принципа за безвъзмездност на завещателното разпореждане“. Тълкувателното дело към момента не е приключило.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,