Определение № 133 от 27.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 810/2019 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.1 ГПК Образувано е по частна жалба на М. Л. Ж., чрез назначения особен представител адв. Д. Г. от АК- В. срещу въззивно определение № 466 от 01.08.2018г по ч.гр.дело № 393/2018г на Варненски апелативен съд в тази негова част ,с което е потвърдено определение №1685/29.06.2017г, с което е прекартено производството по гр.д №1478/2018г на Варненски ОС поради недопустимост на иска. В частната жалба, изготвена лично от касатора М. Л. Ж., понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от свобода в затвора [населено място] ,се съдържа оплакване че съдът не се е запознал с исковата молба и твърденията в нея,които твърдения за действия бездействия на разследващите се отнасят до пр.пр.№5754/2013г на ВРП, а не до воденото преди наказателно дело ,по което е осъден с влязла в сила присъда. В изложение се сочи основание по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК поради противоречие с ТР №1 /2013г ОСГТК на ВКС, като правен въпрос не е формулиран въпрос .Твърдението е за необсъждане на всички доказателства като служебно вменено задължение на въззивния съд и също така задължението да изложи мотиви, да се поизнесе по цялото искане В случая съдът е изложил съображения единствено и само по отношение недопустимостта на иск по чл. 2 ЗОДОВ, но не и по евентуалното основание на чл. 45 ЗЗД, за което липсват мотиви.По тези съображения, както и поради това, че в мотивите е обсъждано наличието на влязла в сила присъда спрямо ищеца от 2006г. и друго водено от ищеца дело №1387/2016г. се поддържа очевидна неправилност на определението и основание по чл. 280, ал.2 ГПК. Частната жалба е постъпила в срок и е процесуално допустима. Същата не следва да бъде допусната до касационно разглеждане ,тъй като не отговаря на критерия на чл. 280 ал. 1 от ГПК да е поставен правен въпрос,свързан с решаващите съображения на съда, в решаваща за изхода на делото насока и не е налице основание по чл. 280, ал.2 ГПК. Допустимостта на предявения иск се преценяват от съда служебно, включително от въззивния съд при обжалване на преграждащото определение,въз основа на обстоятелствените твърдения на ищеца в исковата молба и отправеното искане (петитум). Исковата молба на М. Л. Ж. е депозирана до ОС Варна с вх. № 19207/26.06.2018г при посочена цена на иска - 200 000 лева и посочена от страната квалификация: «чл. 2 от ЗОДОВ и/или чл.45 и сл. ЗЗД - според практиката на ВКС» Твърденията в случая са за нарушения на разследващите органи, според ищеца изразяващи се в «отказ и неразглеждане на доказателствени материали и свидетелски показания,приложени по пр.пр.№5754/2013г на ВРП, както и недопускане свидетели до разпит» .В исковата молба са посочени поименно шест лица,за които било отказано да бъдат разпитани като свидетели .Изтъкнато е съществуването на две СМЕ, като едната отхвърля другата, а са приети като доказателства без да се дават обяснения, както и че ВРП отказва да направи на ищеца копия от преписката. Поради това ищецът иска от съда разледващият орган - в лицето на Прокуратурата да бъде наказан и осъден. Вреди не са конкретизирани, посочено е че «същите не могат да се възстановят абсолютно по никакъв начин». Съображенията на въззивния съд за недопустимост на предявения иск са, че при изложените от ищеца обстоятелства, които по констатация на съда са аналогичтни с тези по приключилото гр.д №1378/2016г на ВОС,образувано по негова искова молба и прекратено на същото основание ,че отговорност по реда на ЗОДОВ от разследващите и правораздавателни органи се носи само тогава, когато действията и бездействията им са отменени като незаконосъобразни. За отстраняване на пропуските допуснати при разглеждане на наказателното производство са предвидени процесуални възможности в НПК,те могат да се упражнят до приключването му с окончателен акт,а тяхното преразглеждане от граждански съд е недопустимо. Въззивният съд е посочил в мотивите си и хипотезите, при които съгласно ЗОДОВ вреди от незаконосъобразни действия на разследващите органи подлежат на обезщетгение по този закон. Обективираната по този начин в определението решаваща дейност на съда по допустимостта на иска е мотивирана. Не е налице противоречие с изтъкнатото ТР №1/09.12.2013г ОСГТК на ВКС по въпрос, засягащ служебното задължение на съда да мотивира актовете си и да обсъди доказателствата.В случая доказателства, които съдът да приеме и обсъди, не са били представени от ищеца с исковата молба. Обжалваното определение не обективира и предпоставките за твърдение ,че съдът не е разгледал и не се е произнесъл по цялото искане. Изводът за недопустимост на иска е мотивиран от обстоятелственото съдържание на исковата молба в неговата цялост и отправеното искане до съда, а не от квалификацията, която ищецът е сочил.Варненски АС е изтъкнал изчерпателността на основанията при отговорност за вреди по ЗОДОВ с оглед причината за това законодателно решение: недопустимо е граждански съд на общо основание по иска за вреди да преценява законността при действията или бездействията на разследващите по реда на НПК, освен в хипотезите по ЗОДОВ. Предвид вече изложеното,не е налице основание за допускане до касационно обжалване на поради очевидна неправилност на определение № 466 от 01.08.2018г на Варненски апелативен съд. Съображенията на назначения за осочен представител адв. Д. Георгиеване не могат да се подведат под разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК. Не е довод за очевидна неправилност и посочеването на обстоятелства,служебно известни на съда.В касационната жалаба не се оспорва верността им,а правна относимост на същите. По изложените съображения, ВКС ІІІ г.о.