Определение № 1140 от 16.05.2023 г. на ВКС по д. № 4615/2022 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Т. М. срещу въззивното решение на Апелативен съд София по гр.д. №870/22 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е отхвърлен искът на касаторката срещу ЗК „Лев инс“ АД с пр. осн. чл.432, ал.1 КЗ, за заплащане на сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение за причинени й неимуществени вреди от смъртта на нейния брат П. Т., настъпила при ПТП на 13.10.19 г. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК. Намира, че в противоречие с ТР №1/2018 г. по т.д. №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС е решен следният правен въпрос от предмета на спора: Между братя и сестри може ли да възникне такава трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която да търпят морални болки и страдания, които да дават в достатъчна степен основание да се счита, че преживелият родственик е материалноправно легитимиран да претендира обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на починалия по см. на ТР №1/2018 г., при положение, че родителската грижа и отговорност не е заместена изцяло от брата/ сестрата, не са полагани взаимни грижи за тяхното образование, не са си помагали материално? Допустимо ли е въззивният съд да се отклони от указанията в ТР за изследване на предпоставките на изключителност в създадената близост между братя и сестри и необходимо ли е кончината на единия от тях да доведе до травматични последици в психиката на другия/преживелия/ родственик? Поставя като значим за спора, но и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото следния правен въпрос: При изследване на въпроса дали ищецът попада в кръга на лицата, имащи право на обезщетение съгл. ТР №1/2018 г., допустимо ли е въззивният съд да не отчете разпоредбите на общностното право, имащи директно приложение по отношение на материалноправната легитимация на братята и сестрите по см. на Дректива 2009/103/ЕО на ЕП и на Съвета от 16.09.2009 г. относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на МПС и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка и Директива 2012/29/ЕО на ЕП и Съвета от 25.10.2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета и да извежда разбирането си за близост в отношенията, интензивност и продължителност на страданията не от принципните положения на чл.45 и 52 ЗЗД, а при условията на неразрешено тълкуване на указанията по ТР? По допускане на обжалването ВКС намира следното: Въззивният съд е приел, че според т. 1 от ТР № 1/21.06.2018 г. на ВКС по т.д. № 1/2016 г., ОСНГТК, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г., както и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в съответния установен по делото случай е справедливо да бъдат обезщетени. В мотивите на ТР се подчертава, че най-близките на починалия (по смисъла на двете постановления) се ползват с право на обезщетение, тъй като поради естеството на съществувалата житейска връзка е логично да се предполага, че те търпят пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен морални болки и страдания от загубата му. С ППВС № 5/24.11.1969 г. е допълнен кръгът на най-близките, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди, извън тези, изброени в ППВС № 4/25.05.1961 г., а именно материалноправно легитимирани са и отглежданото, но неосиновено дете, съответно отглеждащият го, ако единият от тях почине вследствие непозволено увреждане. Както е изяснено обаче в тези задължителни за правосъдните органи тълкувателни актове на ВС, респ. на ВКС, правото на най-близките да получат обезщетение не е абсолютно – то може да бъде упражнено, ако претендиращият обезщетение докаже, че действително е претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени съгласно нормативните правила, уредени в чл. 52 ЗЗД. В тълкувателно решение №1/18 г. ОСНГТК е прието, че макар и братята и сестрите да са част от най-близкия родствен и семеен кръг, поради което връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост, при смъртта на някой от тях, причинена от деликт, за преживелия близък се поражда субективно право да получи заместващо обезщетение за причинените му неимуществени вреди само по изключение, а именно когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия. Терминът "изключителност" от лексикална (семантична) гледна точка означава обстоятелство, което се е осъществило извън обичайното, типичното проявление на фактите и явленията в обективната действителност, т. е. когато неговите проявни форми излизат извън повтарящото се в живота правило за поведение (събитието е извънредно, специално). В този смисъл, изключението се свързва с отклонение от типичното, често повтарящото се, извън обичайната социална, емоционална и духовна среда, в която човек се ражда, развива се и получава духовна, морална и материална подкрепа. Следователно, духовната връзка между починалия и родственика (в конкретния случай между брат и сестра) трябва да е изградена и да се развива в по-дълбока, по-трайна и в по-голяма степен от общоприетата за морала на съвременното българско общество емоционална привързаност, така че скръбта от трагичната кончина на близък родственик значително да превишава интензитета на естествената горест, чувство за безпомощност и трагична непрежалимост. В обратната ситуация – когато преживелият родственик е в състояние в един сравнително кратък период от време (когато неблагоприятните емоционални последици за неговата духовна сфера от кончината на негов близък - брат, са преодолими и той би могъл да възстанови не само социалните си общувания, но и радостта от живота, свързана с преодоляване на ежедневни трудности в своята професия, бит и най -близък семеен кръг) да се отдели от естественото състояние на скръб, мъка и вглъбеност, то изживените болки и страдания при трагичната кончина на неговия близък не биха се отличавали с изключително висок интензитет, в какъвто смисъл са дадените тълкувателни разяснения на ВКС. В конкретния случай, за да възникне активната материална легитимация на ищцата (сестра на починалия при настъпване на процесното застрахователно събитие), следва в процеса на доказване да се установи чрез главно и пълно доказване (по несъмнен, безспорен начин, както предписва нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК ), че тя е изградила със своя починал родственик (нейния брат) такава духовна и емоционална връзка, която да е била трайна, като болките и страданията от загубата на нейния брат да са с по-висок интензитет от обичайните, както и те да са продължили в относително дълъг период от време. Такъв житейски конекситет би възникнал, когато отношенията между брата и сестрата са изключително дълбоки – напр. когато са полагани взаимни грижи за тяхното образование, професионална реализация, финансово подпомагане, гледане на болен брат или сестра, или техен близък, изграждане на чувство за общност при споделяне на значителни житейски трудности и предизвикателства и пр. Едва в тази житейска ситуация, когато братът или сестрата възприема своя брат или сестра като изключително близък човек, на когото основно да е разчитал през своето социално и нравствено съзряване, смъртта на този близък родственик би довела до травматични последици в психиката на брата или сестрата, които би следвало, с оглед на критериите за справедливост, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД, да бъдат обезщетени чрез заплащане на заместващо обезщетение - чрез присъждане на конкретна парична сума. В случая от доказателствата по делото се установява, че отношенията между ищцата и починилия й брат са близки, характеризират се с взаимна обич, морална подкрепа и емоционална близост. Ищцата е изградила свое семейство, а загиналият е живял при своите родители, поддържали са нормални човешки, братски отношения, като при всяка отдала им се възможност се виждали, но не се установява системно да са си помагали материално. Когато нейният съпруг бил възпрепятстван да свърши нещо, загиналият се отзовавал на помощ на своята сестра. Помагал й и при грижите за нейното дете. Изцяло в съответствие с нормалната човешка логика е изводът, че след настъпване на процесното ПТП ищцата да се е намирала в стресово състояние, емоционално напрегната, с непрестанно чувство на тъга и болка, като тя е била в известен период емоционално дебалансирана. Установено е, че след кончината на брат й тя променила своето поведение - започнала отново да пуши, увличала се от религиозна литература, изнервила се, постоянно плачела, косата й побеляла. Именно тя се погрижила за погребалния ритуал. Болката била по-силна, тъй като преди това е загубила и своята сестра, през 1984 г.. Но от събраните по делото доказателства не се установява, ищцата да е поела грижата, вкл. издръжката за загиналия или негов близък, респ. че е подпомагала брат си в образованието му, професионалната и личностна реализация (през цялото му съзряване като личност), че взаимно и при съвместна подкрепа са преодолявали значими житейски препятствия, за да могат техните отношения да се окачествят като изключение от общоприетите близки взаимовръзки между родственици в традиционното българско общество. Напротив, изясни се, че ищцата е изградила свое семейство, което й оказва морална подкрепа, вкл. и за преодоляване негативните преживявания, свързани с кончината на нейния брат. Въззивният съд не е отрекъл и пренебрегнал естествената мъка, която ищцата е изпитала от смъртта на нейния брат, особено след смъртта и на тяхната сестра, но е приел, че за да възникне в нейния патримониум правото на заместващо обезщетение за причинените й неимуществени вреди, следва да се установят превишаващи по интензитет (над обичайните) негативни емоционални преживявания. Такива не се установяват от събраните доказателства, поради което искът е приет за неоснователен. Изводите на въззивния съд по първия правен въпрос не противоречат на ТР №1/18 г. по т.д. №1/16 г. на ОСНГТК на ВКС, а напротив – съобразени са с указаното в него и трайната практика на ВКС за подобни случаи, изискваща наличието на изключително близки отношения с пострадалия. Така по с р. по т. д. № 1199/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о. обезщетение е присъдено на брат, грижил се за сестра си от малка (родителите им работили в чужбина), така че отношенията брат-сестра наподобявали тези на родител – дете, при смърт на сестрата, настъпила в изключително млада възраст – 18 годишна; по т. д. № 755/2018 г. на ВКС, ТК, II т. о. ищцата е сестра в много млада възраст /14 г./, получила в резултат на претърпяната загуба на по-голямата си сестра психическо разстройство с депресивна рецидивираща симптоматика; по т. д. № 2429/2017 г. на ВКС, ТК, II т. о. – ищци са братя и сестри, които са били единствено семейства на починал техен брат и последният системно ги подпомагал материално. В случая липсват данни за такива изключителни обстоятелства на близост в отношенията на ищцата и починалия й брат. Вторият правен въпрос се поставя за първи път пред ВКС, за което е възразил и ответникът по жалба, без да е поставен пред инстанциите по същество. Затова въпросът не обосновава общото основание за допускане на обжалването по чл.280, ал.1 ГПК – ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК, т.1. Сочените основания за допускане на обжалването не се установяват и ВКС на РБ, трето г.о.