Определение № 50258 от 12.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 2512/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Екоклима” АД, [населено място] срещу решение № 218 от 19.07.2021 г. по в. гр. д. № 792/2021 г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 260241 от 09.02.2021 г. по гр. д. № 5977/2020 г. на Бургаски районен съд. С първоинстанционния акт са отхвърлени предявените от касатора срещу „Винпром Старчево“ ЕООД, с. Старчево, [община] обективно съединени искове: иск с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ за сумата 5 160 лв., представляваща непогасена продажна цена по договор за покупко-продажба № 19-14 от 20.11.2019 г., както и иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата 412.44 лв. – неустойка за забава за периода 01.05.2020 г. – 28.09.2020 г. В касационната жалба са развити подробни съображения за неправилност на въззивното решение, като е приложено и изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване. Ответникът по касация – „Винпром Старчево“ ЕООД, с. Старчево, [община] – не заявява становище. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното: Касационната жалба е процесуално недопустима. Съобразно императивната разпоредба на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 20 000 лв. – за търговски дела. Именно тази хипотеза е налице в настоящия случай. Касае се за искове за парични вземания, произтичащи от търговска сделка – договор за търговска продажба, цената на всеки от които е в рамките на законово установения лимит. Това налага извод за недопустимост на касационния контрол върху постановеното въззивно решение. Мотивиран от изложеното, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение