Определение № 533 от 28.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 388/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал.3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Б. Р. С. срещу определение № 12603 от 08.12.2022 г. по в.ч. гр.д. № 12175/2022 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение № 26237 от 06.10.2022 г. по гр.д. № 16223/2021 г. на Софийския районен съд, с което е върната искова молба с вх. № 72672 от 19.10.2021 г., уточнена с молба от 07.07.2022г., подадена от Б. Р. С. срещу "ПОП ФИНАНСИ" АД и производството по делото е прекратено.

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното определение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочи се основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускането му до касационно обжалване по следните правни въпроси:

1. Настъпилите в хода на съдебното производство факти следва ли да бъдат взети предвид, когато са от значение за спорното право и погиването на сградата – обект на ревандикация в хода на съдебното производство, представлява ли факт с правно значение за спора или обуславя отпадането на правния интерес от провеждането му, а не се отразява на спорния резултат по същество? Сочи се противоречие на изводите на съда с решение № 178/13.05.2011г. по гр.д. № 984/2010г. на ВКС, трето г.о.; решение № 253/18.01.2013г. по гр.д. № 295/2012г. на ВКС, второ г.о. и с решение № 2/09.02.2017г. по гр.д. № 2947/2016г. на ВКС, четвърто г.о.

2 Липсва ли правен интерес от предявяването на установителен иск за погинала постройка?

3. С погиването на сградата в хода на съдебния процес отпада ли правният интерес от установяването на собственост върху правото на строеж, което по смисъла на чл. 66, ал.2 ЗС не се погасява?

По втория и третия правен въпрос се поддържа противоречие на приетото от съда с решение № 178/09.07.2012г. по гр.д. № 972/2010г. на ВКС, първо г.о.; решение № 675/26.01.2011г. по гр.д. № 656/2009г. на ВКС, първо г.о. и решение № 50/04.03.2009г.. по гр.д. № 4471/2007г. на ВКС, трето г.о.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване, приема следното:

За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е посочил, че производството пред районния съд е образувано по предявен иск с правно основание чл. 108 ЗС, като ищецът е поискал по отношение на ответниците Е. Р. |С. и "ПОП ФИНАНСИ" АД да се признае за установено, че той е собственик на основание давностно владение на едноетажна жилищна сграда, заснета с два идентификатора – сграда с идентификатор ...... и сграда с идентификатор ...... и ответниците да бъдат осъдени да му предадат владението върху имота / имотите/.

С молба от 15.04.2022г. ищецът уточнил, че сградата с идентификатор ...... е разрушена от ответника "ПОП ФИНАНСИ" АД.

С молба от 07.07.2022г. ищецът оттеглил иска си против двамата ответници за сградата с идентификатор 68134.1972.1037. 2, както и оттеглил изцяло исковата си претенция против ответницата С. и производството в посочените му части е прекратено. Предвид на това, че сградата с идентификатор .....е разрушена, ищецът изменил иска си от ревандикационен на установителен по отношение на ответника "ПОП ФИНАНСИ" АД. Във връзка с дадени от съда указания за обосноваване правния си интерес от иска, ищецът е депозирал молба, с която е поисквал да се признае за установено спрямо ответника, че той е собственик на правото на строеж на разрушената сграда. Изложил е твърдения, че погиването на сградата е довело до прекратяване на правото на собственост върху нея, което право се е трансформирало в правомощие да придобие собствеността върху бъдещата сграда след нейното повторно изграждане.

При така приетата за установена фактическа обстановка, въззивният съд е приел, че са противоречиви твърденията на ищеца относно момента на разрушаване на сградата / преди или след предявяване на иска/, но това обстоятелство е без значение относно допустимостта на иска, тъй като несъществуването на обекта на правото на собственост обосновава липса на правен интерес от установяване на това право. С разрушаването на сградата тя е погинала и се е погасило правото на иск защита на собствеността върху нея. Изложени са и мотиви, че след като се е погасило правото на иск за защита собствеността върху процесното жилище, погасило се е и правото на иск за защита на правомощията на собственика, изпълващи съдържанието на правото на собственост, включително и правото да построи сграда. Съдът е приел също, че правото на строеж е съвсем самостоятелно право и е недопустимо изменението на иск за установяване на право на собственост в иск за установяване правото на строеж, тъй като се касае за изцяло нов иск – с различно основание и петитум.

При тези мотиви на съда касационно обжалване следва да се допусне по поставения от касатора трети правен въпрос, по който съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС – цитираното от касатора решение № 675 от 26.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 656/2009 г., I г. о. В последното е прието, че изрично волеизявление за учредяване на правото на строеж, и то в предвидената законова форма, е задължително само когато се касае до бъдеща постройка. При условията на чл. 63, ал. 2 ЗС, която допуска правото на собственост върху терена и правото на собственост върху сграда в него да принадлежат на различни правни субекти, правото на строеж възниква и без изрично волеизявление, щом се извърши прехвърляне, което изключва постройката от притежанието на дворното място. Това положение произтича от обстоятелството, че различни лица стават собственици на терена и на сградата, а това е възможно само въз основа на съществуващо вещно право на строеж. Правото на строеж е неделимо от правото на собственост върху сградата и се съдържа в него. Оттук следва, че при разрушаване на сградата правото на строеж се запазва, независимо от правния способ за неговото придобиване. Настоящият състав изцяло споделя тази практика на ВКС, предвид на което и в отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване намира, че с погиването на сградата в хода на съдебния процес не отпада правният интерес от установяването на собственост върху правото на строеж, като елемент от твърдяното от ищеца право на собственост върху погиналата сграда.

С оглед отговора на правния въпрос, обусловил допускането до касационно обжалване се налага извод, че неправилно въззивният съд е приел, че предявеният иск е недопустим, поради което и обжалваното определение следва да се отмени и делото да се върне на районния съд за продължаване на производството.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение