Определение № 4931 от 18.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3700/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 – чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частната жалба на Р. Крумов с [ЕГН] и с адрес за кореспонденция: гр. Монтана, [улица], [номер], приподписана от пълномощника му адв. П. Петров, против Определение №259/19.02.2024 г. на Административен съд – Монтана, постановено по административно дело № 14/2024 г., с което е отменено Разпореждане №72/17.01.2024 г. за насрочване на делото в открито съдебно заседание, оставена е без разглеждане жалбата му против Решение №40/21.12.2023 г. по Протокол №3/21.12.2023 г. на Общински съвет – Монтана и е прекратено производството по делото. С доводи за неправилност на оспореното определение частният жалбоподател претендира неговата отмяна и връщане на делото на същия съд за разглеждане от друг съдебен състав. Ответникът по частната жалба – Общински съвет – Монтана – не изразява становище. Върховният административен съд в състав на първо отделение, след като прецени доказателствата по делото и изложените съображения в частната жалба, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора, с който е сезиран: Частната жалба е допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 230 АПК против определението, с което е оставена без разглеждане жалбата и е прекратено производството по делото. Същото подлежи на оспорване съгласно чл. 229, ал. 1, т. 2 вр. чл. 160, ал. 1 АПК. Определението, с което се отменя разпореждането за насрочване на делото в открито съдебно заседание, не слага край на делото и според чл. 253 ГПК, приложим съгласно чл. 144 АПК, може да бъде изменяно или отменяно от съда, който го е постановил, вследствие на изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск. Това определение не подлежи на обжалване според чл. 229 АПК, тъй като не прегражда по-нататъшното развитие на производството, не е определение по чл. 213а, ал. 7 АПК и по отношение на него законът не предвижда обжалваемост. Административният съд – Монтана е сезиран от Р. Крумов с жалбата му против Решение №40/21.12.2023 г. по Протокол №3/21.12.2023 г. на Общински съвет – Монтана. С това решение са утвърдени цени за неопасни отпадъци, приети през 2024 г. за сепариране и обезвреждане в Регионално депо за неопасни отпадъци – Монтана - услуга, извършвана от „РДО – Монтана“ ЕООД, за общините Монтана, Криводол, Бойчиновци, Берковица, Лом, Чипровци, Георги Дамяново, Брусарци, Медковец, Вършец, Якимово и Вълчедръм, както следва: за един тон смесени битови отпадъци (неопасни отпадъци), приети за сепариране и отделяне на хартия и картон, черни и цветни метали, пластмаса и каучук, стъкло – 37.00 лв. с ДДС; за един тон неопасни отпадъци, приети за обезвреждане – 41.81 лв. с ДДС. Правният си интерес от оспорването на това решение жалбоподателят обосновава с това, че притежава недвижим имот в гр. Монтана и заплаща такса битови отпадъци за услугите по чл. 62 ЗМДТ, вкл. третиране на битови отпадъци в съоръжения и инсталации. Увеличението на цените, прието с решението на общинския съвет, според него ще доведе до увеличение на таксата битови отпадъци. За да остави жалбата без разглеждане и да прекрати производството по делото, тричленният състав на първостепенния съд е приел, че за жалбоподателя не е налице правен интерес от оспорването на решението на общинския съвет, тъй като негови адресати са изброените общини, които заплащат таксите за сепариране и обезвреждане на неопасни отпадъци в регионалното депо. Това решение, макар да е общ административен акт, не поражда задължения за жалбоподателя, не нарушава и не застрашава негови права, свободи и законни интереси. Доколкото според чл. 66, ал. 2 ЗМДТ всички относими за годината разходи на общината за дейностите по предоставяне на услугите по чл. 62 ЗМДТ се включват в план – сметката, то според съда той би имал правен интерес да обжалва решението на общинския съвет, с което е изготвена и одобрена план – сметката. Фактите по спора са следните: Според изложеното в докладната записка от кмета на Община Монтана тази община е оператор на Регионално депо за неопасни отпадъци за общините Монтана, Криводол, Бойчиновци, Берковица, Лом, Чипровци, Георги Дамяново, Брусарци, Медковец, Вършец, Якимово и Вълчедръм. Същото е разположено в м. „Неделището“ в [населено място], община Монтана. За експлоатацията му е издадено на Община Монтана Комплексно разрешително №162-Н1/2010 г. от Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС) – София. В съответствие с условие 3.4. от същото Община Монтана е възложила с писмен договор дейностите по стопанисването на регионалното депо на „РДО – Монтана“ ЕООД. Решение №40/21.12.2023 г. по Протокол №3/21.12.2023 г. на Общински съвет – Монтана е прието на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА, според който законов текст в правомощията на общинския съвет е да приема решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество. Той е в съответствие с чл. 8, ал. 1 от Закона за общинската собственост, според който придобиването, управлението и разпореждането с имоти и вещи – общинска собственост, се извършват под общото ръководство и контрол на общинския съвет. Данните по делото сочат, че Община Монтана притежава Комплексно разрешително за експлоатацията на Регионално депо за неопасни отпадъци, което е нейна собственост. Депото се ползва от изброените в решението общини. Именно поради това, позовавайки са на чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА, Общинският съвет – Монтана приема оспореното решение, с което в качеството си на собственик на регионалното депо определя цените за неопасни отпадъци, които се приемат през 2024 г. за сепариране и обезвреждане в Регионално депо за неопасни отпадъци – Монтана от общините, ползващи същото. Изложеното според настоящия съдебен състав налага извод, че Решение №40/21.12.2023 г. по Протокол №3/21.12.2023 г. на Общински съвет – Монтана не притежава белезите на общ административен акт, противно на приетото от административния съд. Според определението в чл. 65 АПК общи са административните актове с еднократно правно действие, с които се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на неопределен брой лица, както и отказите да се издадат такива актове. От това следва, че оспореното определение е постановено от незаконен състав по чл. 182а АПК. Постановеното в незаконен състав определение е нищожно. Следва нищожността му да бъде прогласена, а делото да се върне на същия първоинстанционен съд за разглеждането му от състава по чл. 164 АПК. При новото разглеждане съдебният състав следва отново да извърши проверка по допустимостта на жалбата и да прецени дали оспореното решение на общинския съвет има белезите на индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване по реда на раздел първи от глава десета на АПК, и след това относно наличието на правен интерес от оспорването му за жалбоподателя, съобразявайки чл. 147, ал. 1 АПК. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 5 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение