Определение № 2282 от 28.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 796/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ - чрез адв. Т. Я., против решение № 21 от 04.02.2026 г., постановено по в. гр. д. № 425/2025 г. на Апелативен съд - Бургас. С посоченото решение е потвърдено решение № 620 от 22.07.2025 г. по гр. д. № 1072/2022 г. на Окръжен съд - Бургас в обжалваната пред въззивната инстанция част, с която Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ е осъдено да заплати на Х. Х. С. и Ф. Е. С. обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на сина им Е. Х. С., настъпила при ПТП на 14.08.2021 г., за разликите над сумите от 26 000 лв. (с равностойност 13 293.59 евро) до присъдените суми от 90 000 лв. (с равностойност 46 016.27 евро). В касационната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно поради наличие на основания по чл. 281, т. 3 ГПК и за отхвърляне на предявените осъдителни искове за разликите над сумите 26 000 лв. до сумите 90 000 лв. с присъждане на разноски. Касаторът навежда оплакване, че въззивният съд е нарушил разпоредбата на чл. 52 ЗЗД като без да извърши задълбочен и прецизен анализ на доказателствата и на релевантните за спора факти, е определил в полза на ищците обезщетения за неимуществени вреди в завишен размер, който не кореспондира с принципа за справедливост. Оспорва като необоснован и незаконосъобразен извода на въззивния съд, че приносът на починалия в резултат на произшествието Е. Х. С. възлиза на 50 %. Поддържа, че така определеният процент на принос е занижен и не е съобразен с доказателствата относно поведението на двамата участници в произшествието, в т. ч. и със заключението на съдебната автотехническа експертиза, според което причина за настъпване на произшествието са субективните действия и бездействия на пострадалия, който при управление на лек автомобил, без да е установена техническа неизправност на автомобила и без да намали скоростта на движение, е загубил контрол върху превозното средство, напуснал е дясната активна лента на магистралата, преминал е през звуковата разделителна линия на пътното платно, продължил е движението си в аварийната лента с постоянна скорост около 117 км/ч и е реализирал удар в задната част на спрелия в лентата товарен автомобил. Излага доводи, че починалият водач има по-голям принос за произшествието, тъй като в резултат на множество нарушения на правилата за движение е станал първопричина за неговото настъпване и е поставил в риск живота и здравето си, както и живота и здравето на намиращите се в автомобила пътници. Изразява несъгласие с извода на въззивния съд, че водачът на товарния автомобил е допринесъл в равна степен за настъпване на произшествието, доколкото ако товарният автомобил не е бил паркиран в аварийната лента, би се стигнало до избягване на фаталния удар или до по-леки вреди, като счита, че същият не е основан на доказани факти, а почива на предположение. В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като значими за изхода на делото по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК са посочени две групи въпроси, за които се твърди, че са от значение за изхода на делото и че са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВС и на ВКС - основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В първата група са включени следните въпроси, отнасящи се до преценката на въззивния съд за справедливия размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди и приложението на чл. 52 ЗЗД, които според касатора са разрешени в противоречие със задължителната съдебна практика в ППВС № 4/1968 г. и с практиката в постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 461/09.07.2024 г. по гр. д. № 4103/2023 г. на IV г. о., решение № 416/07.05.2024 г. по гр. д. № 2439/2023 г. на ІІІ г. о., решение № 101/18.04.2018 г. по т. д. № 1858/2017 г. на ІІ т. о., решение № 56/04.05.2017 г. по т. д. № 3584/2015 г. на ІІ т. о., решение № 154/30.10.2012 г. по т. д. № 807/2011 г. на ІІ т. о., решение № 95/24.10.2012 г. по т. д.№ 916/2011 г. на І т. о.: „Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 от ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при предявен пряк иск по чл. 511 от КЗ; Включва ли се в съдържанието на „редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер на обезщетение за неимуществени вреди да присъди по справедливост“ по смисъла на т. 2 от ППВС № 4/1968 г. практиката на съдилищата по повод сходни случаи, без да има големи различия в установените обстоятелства, постановени в период, близък към момента на процесното увреждане; Следва ли въззивният съд да обсъди и разгледа целият доказателствен материал и да изложи мотиви във връзка с кредитиране на доказателствата; Необходимо ли е въззивният съд да изложи мотиви във връзка с определения размер на обезщетението, над претендирания и над обичайния такъв в сходни случаи, за да стане ясно какви са причините за приетото за справедливо обезщетение и липсата на такива мотиви представлява ли нарушение на процесуалния закон; Задължен ли е съдът да формира крайните си изводи на установени по делото факти; Може ли съдът да приеме за доказани факти, за които страната, чиято е тежестта на доказване, не е провела пълно и главно доказване“. Втората група въпроси, за които се поддържа противоречие с практиката на ВКС в решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на II т. о., решение № 98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г. на ІІ т. о., решение № 151/01.11.2010 г. по т. д. № 1140/2011 г. на ІІ т. о., решение № 169/02.10.2013 г. по т. д.№ 1643/2012 г. на ІІ т. о., решение № 118/27.06.2014 г. по т. д. № 3871/2013 г. на І т. о., решение № 15/19.02.2020 г. по т. д. № 146/2019 г. на ІІ т. о., решение № 54/04.06.2020 г. по т. д. № 1018/2019 г. на ІІ т. о. и решение № 40/04.02.2025 г. по т. д. № 2384/2022 г. на ІІ т. о., са зададени във връзка с изводите на въззивния съд по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД: „Как се определя процентът на съпричиняване на пострадалия и следва ли неговото поведение спрямо поведението на делинквента да се преценява с оглед на това кой е основният фактор за причиняване на вредоносните последици; При определяне на процента на съпричиняване следва ли съдът да извърши съпоставка на тежестта на нарушението на делинквента и на пострадалия, за да бъде установен действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпването на пътнотранспортното произшествие; Как се обосновава конкретната за всеки случай преценка за реалния принос и за разпределянето на отговорността за съпричиняване на деликта.“ В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е подаден отговор от ответниците по касация Х. Х. С. и Ф. Е. С. - чрез адв. П. В., в който са изложени съображения за неоснователност на касационната жалба и за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване. В отговора е направено искане за присъждане на разноски за производството пред касационната инстанция. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежни страни в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване. За да потвърди решението на Окръжен съд - Бургас в обжалваната пред въззивната инстанция част, с която Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ е осъдено да заплати на Х. Х. С. и на Ф. Е. С. обезщетения по чл. 511 КЗ за претърпени неимуществени вреди по повод смъртта на сина им Е. Х. С., настъпила при ПТП на 14.08.2021 г., за разликите над сумите 26 000 лв. до присъдените по 90 000 лв., Апелативен съд - Бургас е споделил решаващите изводи на първоинстанционния съд, че като родители на починалия при произшествието Е. С. ищците имат право на справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД в размер на по 180 000 лв., което следва да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД с Ѕ до размер на 90 000 лв. поради доказан принос от 50 % на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат. Въззивният съд е препратил по реда на чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционното решение и след самостоятелна преценка на фактите и доказателствата по делото е счел за неоснователни оплакванията във въззивната жалба на ответника, че определените от първоинстанционния съд обезщетения за неимуществени вреди са завишени и не кореспондират с изискването на чл. 52 ЗЗД за справедливост. Като е взел предвид възрастта на починалия към момента на инцидента (20 г.), обстоятелството, че той е бил първороден и дългоочакван син на ищците, установените от свидетелите К. М. и М. С. отношения на близост, силна обич и взаимна подкрепа между ищците и сина им и опустошителното (според преценката на съда) въздействие на смъртта на сина върху неговите родители, въззивният съд се е произнесъл, че обезщетение в размер на 180 000 лв. за всеки родител е справедливо от гледна точка на изискването на чл. 52 ЗЗД. При преценката за справедливия размер на обезщетението са отчетени установените и подробно изложени в мотивите на първоинстанционното решение обстоятелства, при които е настъпило произшествието, както и лимитите на застрахователно покритие към 2021 г., отразяващи икономическите условия в страната към момента на настъпване на вредите. Въззивният съд е преценил като неоснователни и оплакванията във въззивната жалба на ответника, че определеният от първоинстанционният съд процент на принос - 50 %, е занижен и не кореспондира с доказателствата по делото, сочещи поведението на Е. С. като първопричина за реализиране на произшествието. За да се произнесе относно размера на приноса, въззивният съд се е позовал на влязлата в сила присъда по НОХД № 39/2022 г. на Софийски окръжен съд, с която Глигорчо Р. - водач на товарен автомобил DAF XP с рег. № NE7765AB и ремарке Welton с рег. № NE7173, е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, пр. 2, б. „б“, пр. 1, вр. ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК и причиняване по непредпазливост на смъртта на четири лица, сред които Е. Х. С., и на три средни телесни повреди на оцелялата пътничка в лек автомобил марка „БМВ“ с рег. № MVU999, управляван от Е. Х. С.. Относно механизма на произшествието въззивният съд е приел, че произшествието е реализирано при следните установени от първоинстанционния съд и безспорни между страните обстоятелства: В нарушение на чл. 58а, т. 1 ЗДвП и чл. 98, ал. 1, т. 1, предл. 1 ЗДвП товарната композиция, управлявана от Глигорчо Р., е спряла и е престоявала в аварийната лента на автомагистрала „Европа“; Към спряната композиция се е приближил управляваният от Е. Х. С. лек автомобил марка „БМВ“ с рег. № MVU999, след като - вероятно поради заспиване на водача, без техническа причина, без намаляване на скоростта и без предприемане на спиране, автомобилът се е отклонил от дясната лента за движение към аварийната лента и се е ударил в спрялата композиция със скорост около 112 км/ч.; Вследствие на удара водачът на лекия автомобил е загинал на място. При така възприетия механизъм на произшествието въззивният съд е направил извод, че вредите са настъпили в резултат на едновременното проявление на два фактора - от една страна неправомерното поведение на водача на товарната композиция, който е паркирал превозното средство в аварийната лента, където това е забранено, и е създал опасност за движението, а от друга страна неправомерното поведение на водача на лекия автомобил, който в нарушение на разпоредбите на чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 15, ал. 1 и чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП е изгубил контрол над автомобила, напуснал е без техническа причина лентата на движение, навлязъл е в аварийната лента и е допуснал сблъсък със спряната товарна композиция. С аргумент, че липсата на който и да е от двата фактора би довела до избягване на фаталния удар и на вредите или до настъпване на по-малки вреди при удар на автомобила в мантинелата под по-малък ъгъл, въззивният съд е изразил съгласие с преценката на първоинстанционния съд, че вредите са причинени в равна степен от двамата участници в пътния инцидент, поради което дължимото обезщетение на всеки от ищците следва да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД с Ѕ, съразмерно на приноса на починалия техен родственик. Настоящият състав на Върховен касационен съд намира, че решението на Апелативен съд - Бургас не следва да се допуска до касационно обжалване по първата група въпроси в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, по отношение на които не се установява наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Критериите за прилагане на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди от деликт са изяснени в ППВС № 4/1968 г. В съобразителната част на постановлението е разяснено, че понятието „справедливост” не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица обективно проявили се обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението; В случаите на смърт от значение за определяне на обезщетението са обстоятелствата, при които е настъпила смъртта на пострадалия, неговата възраст и обществено положение, степента на родствена близост с лицето, което претендира обезщетение от смъртта му, действителното съдържание на отношенията помежду им както и всички други обстоятелства, които в конкретния случай изпълват със съдържание понятието „справедливост“. Изброените критерии са възприети и доразвити в създадената при действието на чл. 290 ГПК практика на ВКС (в т. ч. посочената от касатора), която се придържа към разбирането, че задълбоченото изследване на изведените от Пленума на ВС общи критерии и на специфичните за конкретния правен спор факти, които формират съдържанието на понятието „справедливост”, е гаранция за постигане на целта на чл.52 ЗЗД - справедливо възмездяване на произлезлите от деликта неимуществени вреди. В постановени по реда на чл.290 ГПК решения (решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на ВКС, ІІ т.о, решение № 66/03.07.2012 г. по т. д. № 611/2011 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, ІІ т. о., и др.) е прието, че удовлетворяването на изискването за справедливост по чл.52 ЗЗД налага при определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди да се отчита и обществено - икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нивата на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, съгл. чл.266 във вр. с § 27 ПЗР на КЗ (отм.), съответно чл.492 КЗ. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е съобразил относимата практика на ВС и ВКС и е формирал изводите си за справедливия размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, след като е взел предвид всички установени по делото факти, които в конкретния случай са релевантни за приложението на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за удовлетворяване на въведеното с нея изискване за справедливост. В мотивите към решението съдът е посочил конкретни обстоятелства, въз основа на които формира преценката си за справедливия размер на обезщетенията, отчитайки и обществено - икономическата обстановка в страната към момента на проявление на подлежащите на обезщетяване неимуществени вреди. Становището на касатора, че определените от въззивния съд обезщетения са завишени необосновано и в нарушение на чл. 52 ЗЗД, не може да предпостави допускане на обжалваното решение до касационен контрол, тъй като в стадия на производството по чл. 288 ГПК Върховният касационен съд не проверява дали изводите на въззивната инстанция са правилни - обосновани и законосъобразни (т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС). Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване е осъществено по отношение на втората група въпроси от изложението, отнасящи се до приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Разрешаването на поставените въпроси от въззивния съд е обусловило крайния изход на делото, а от мотивите към обжалваното решение се установява, че съдът се е произнесъл относно приноса на пострадалия по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД в противоречие с константната практика на ВКС, обективирана в цитираните от касатора решения по чл. 290 ГПК и в други служебно известни на съдебния състав решения (решение № 18/17.09.2018 г. по гр. д. № 60304/2016 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 137/20.11.2020 г. по т. д. № 1775/2019 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 17/08.02.2024 г. по т. д. № 2264/2022 г. на ВКС, І т. о., и др.). Предвид изложеното, въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния правен въпрос, обобщен и прецизиран в съответствие с указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС: При определяне на процента на принос по чл. 51, ал. 2 ЗЗД от страна на пострадалия следва ли съдът да извърши комплексна оценка на поведението на делинквента и на пострадалия и да съпостави тежестта на извършените от всеки един от тях нарушения, довели до настъпване на вредата. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,