Определение № 5261 от 19.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 500/2024 г.

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК. Образувано е по постъпила касационна жалба от Л. С. С., чрез пълномощник адв. Г. Г., срещу решение № 169 от 25.10.2023 г. по в. гр. д. № 341/2023 г. на Пловдивския апелативен съд, с което се потвърждава решение № 103 от 18.04.2023 г. по гр. д. № 702/2021 г. на Хасковския окръжен съд. Първоинстанционното производство е образувано по предявени от Я. Д. Д., при условията на обективно евентуално съединяване, облигационни искове: по чл. 42, б. „б“ ЗН вр. чл. 24, ал. 2 ЗН - главен; и евентуални както следва: по чл. 576 ГПК вр. чл. 578, ал. 4 ГПК и чл. 579, ал. 1 и ал. 2 ГПК; по чл. 43, ал. 1, б. „а“ ЗН; по чл. 30, ал. 1 ЗН. Във връзка с главния иск са наведени твърдения за нищожност на съставеното от нотариус М. М., вписан под № 420 в регистъра на НК, нотариално завещание № 3 от 16.10.2021 г., том 1, рег. № 5165, дело № 7/2021 г., поради нарушаване формата на завещанието, а именно непосочване мястото на неговото съставяне съобразно изискването на чл. 24, ал. 2 ЗН. По делото не е било спорно, че ищцата Я. Д. Д. е единствен наследник по закон на завещателя Д. Я. Д., починал на 19.10.2021 г. По показания на изслушаните трима свидетели: А. Д., Д. Н. и М. М. - нотариусът, съставил завещанието, в деня на изготвяне на завещанието Д. Д. не е бил в състояние да посети кантората на нотариуса, бил е на легло, чувствал се е слаб физически, поради което нотариусът бил поканен в дома му в [населено място]. При посещението си нотариус М. донесъл предварително съставена молба за започване на нотариалното производство и след като Д. Д. многократно пред него обяснил, че желае да завещае цялото си имущество на „жена му“ Л. С. С., нотариусът се отправил към кантората си. Там, на служебния си компютър, изготвил и разпечатал процесното нотариално завещание, след което се върнал в дома на Д. Д., отново на няколко пъти проверил действителната му воля и способността да я формира и изрази, накарал го да подпише значително повече от необходимите екземпляри от завещанието - отново за да се убеди, че болният може да се подписва и е убеден в това, за което изразява воля. Според свидетеля М., при изпълнение на текста на завещанието той е допуснал фактическа грешка, като вместо да запише, че мястото на съставяне е домът на завещателя, е записал (по-точно пропуснал да поправи този реквизит в използваната от него бланка) неговата кантора на нотариус. В този смисъл относно мястото на съставяне на завещанието са и показанията на св. Д. З. - адвокат, която била натоварена от Д. и от ответницата по исковете със задачата да осъществи връзка с нотариус М. и да уговори домашно посещение в събота на 16.10.2021 г. Въз основа на изслушаните свидетелски показания въззивният съд е приел за установено, че завещанието не е съставено на мястото, посочено в него - в кантората на нотариуса, а на друго място - в дома на завещателя, без това да е изрично упоменато в него. Съгласно мотивите му, дори и да бъде прието условно, че се касае за техническа/фактическа грешка, без същата да е поправена по съответния ред (чл. 579, ал. 3 ГПК), порокът на завещанието не може да бъде саниран. По своя характер завещанието е строго формален акт, за чиято действителност законът поставя изисквания, завишени спрямо други нотариални удостоверявания. Когато направеното в акта отбелязване на мястото на съставянето му е опровергано, съдържанието на нотариалното завещание е невярно. Съответно не е изпълнено формалното изискване на чл. 24 ЗН - не е посочено мястото на съставяне на нотариалното завещание, което от своя страна обосновава прогласяването на нищожността му на основание чл. 42, б. „б“ ЗН. С тези доводи апелативният съд е споделил изводите на окръжния съд за основателност на предявения главен иск и е потвърдил постановеното първоинстанционно решение, без да се произнася по съединените с него евентуални искове. Според жалбоподателката, достигнатите от съда правни изводи противоречат на материалния закон, което е основание за касиране на въззивното решение по смисъла на чл. 281, т. 3, предл. 1-во ГПК. Аргументира се становището, че въвеждането на мястото на съставяне на едно нотариално завещание като изискване за неговата редовност от формална страна, е направено от законодателя с определена цел - да се прецени дали нотариусът е действал в рамките на своя териториален район, в какъвто смисъл е и трайната съдебна практика. С оглед на това счита, че формалното изискване на закона ще е нарушено, само когато от текста на завещанието не може да се направи извод за това къде то е съставено и дали нотариусът е бил компетентен. Всеки друг недостатък не е толкова съществен, че да доведе до нищожност на цялото нотариално действие. С тези доводи, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към жалбата, се застъпва тезата за наличие на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по материалноправния въпрос, обусловил решаващите изводи на съда по предмета на спора, а именно: „Посочването на наименованието на населеното място при съставяне на едно нотариално завещание от нотариус, който има компетентности в този район, представлява ли достатъчен реквизит на завещанието по смисъла на чл. 24, ал. 2, изр. 2-ро ЗН, без да е конкретизиран адресът на съставяне, съответно непосочването на точния адрес (улица, номер) в този случай или посочването на грешен такъв (при вярно населено място), съставлява ли достатъчна причина по смисъла на чл. 42, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 24, ал. 2, изр. 2-ро ЗН нотариалното завещание да се приеме за нищожно, при все че са налице всички останали изисквания на закона за неговата действителност?“. Претендират се съдебно-деловодни разноски пред всички съдебни инстанции. В писмен отговор ищцата Я. Д. Д., представлявана от адв. Т. К., оспорва жалбата по съображения за неоснователност и отсъствие на предпоставки за допускането ѝ до касационно разглеждане. Претендира разноски пред касационната инстанция. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., при произнасяне по допускането на касационното обжалване намира следното: Касационната жалба е редовна и процесуално допустима като подадена в срока по чл. 283, изр. 1-во ГПК, от надлежно легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд. Поставеният правен въпрос е обусловил решаващите изводи на съда по предмета на предявения главен иск с правно основание чл. 42, б. „б“ вр. чл. 24, ал. 2, изр. 2, предл. 1 ЗН и разглеждането му от касационната инстанция би довело до изясняване на установеното в закона изискване за посочване в нотариалното завещание на мястото на неговото съставяне, като бъде даден отговор на изтъкнатите от касатора съображения относно вложения от законодателя смисъл в разпоредбата на чл. 24, ал. 2 ЗН. Ето защо въззивното решение следва да се допусне до касационен контрол в хипотезата на релевираното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като въпросът бъде уточнен от състава на ВКС, I-во г. о., съобразно правомощията му по т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, така: Посочването на наименованието на населеното място при съставяне на едно нотариално завещание от нотариус, който има компетентности в този район, представлява ли достатъчен реквизит на завещанието по смисъла на чл. 24, ал. 2, изр. 2-ро, предл. 1-во ЗН, без да е конкретизиран адресът на съставяне, съответно непосочването на точния адрес (улица, номер) в този случай или посочването на грешен такъв (при вярно населено място), съставлява ли достатъчна причина по смисъла на чл. 42, б. „б“ вр. чл. 24, ал. 2, изр. 2-ро, предл. 1-во ЗН нотариалното завещание да се приеме за нищожно. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.,