Определение № 415 от 31.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 37/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Р. Й., чрез особения й представител адвокат Д. И., против решение № 696 от 30.05.2022 г. по в. гр. д. № 572/2022 г. на Варненския окръжен съд, в следните части:

• потвърдено е решение №260651 от 25.02.2021 г. по гр. дело №16143/2019г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Р. Й. И., Т. О. И. и О. Й. И. срещу касатора С. Р. Й. иск с правна квалификация чл. 69 ЗС за делба на сграда с идентификатор № *, област В., [община], [населено място], [улица], представляваща склад, брой етажи 1, застроена площ 24 кв.м., по Заповед за одобрение на КККР № РД-18-73/23.06.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, построена в урегулиран поземлен имот с идентификатор *, находящ се в област В., [община], [населено място], [улица], вид територия -Урбанизирана, НТП Средно застрояване /от 10 до 15 м./, площ /по скица/ 322 кв.м., стар номер *, квартал *, със Заповед за одобрение на КККР № РД-18- 73/23.06.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК и придаването й като идеални части към сгради с идентификатор № *и № *;

• потвърдено е решение №260651 от 25.02.2021г. по гр.дело №16143/2019г. на Варненския районен съд, с което е допусната делба на следните сгради:

• сграда с идентификатор № *, област В., [община], [населено място], п. к. 9000, [улица], представляваща жилищна сграда -еднофамилна, брой етажи 1, застроена площ 69 кв. м., по Заповед за одобрение на КККР № РД-18- 73/23.06.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, построена в урегулиран поземлен имот с идентификатор *, находящ се в област В., [община], [населено място], [улица], вид територия -Урбанизирана, НТП Средно застрояване (от 10 до 15 м.), площ (по скица) 322 кв. м., стар номер *, квартал *, със Заповед за одобрение на КККР № РД-18- 73/23.06.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, ведно с прилежащите идеални части от сграда с идентификатор № ***, област В., [община], [населено място], [улица], брой етажи 1, със застроена площ 24 кв. м., представляваща склад;

• сграда с идентификатор № *, област В., [община], [населено място], [улица], представляваща жилищна сградаеднофамилна, брой етажи 1, застроена площ 27 кв. м. по Заповед за одобрение на КККР № РД-18- 73/23.06.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, построена в урегулиран поземлен имот с идентификатор № *, находящ се област В., [община], [населено място], [улица], вид територия -Урбанизирана, НТП Средно застрояване (от 10 до 15 м.), площ (по скица) 322 кв. м., стар номер *, квартал *, по Заповед за одобрение на КККР № РД-18- 73/23.06.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, ведно с прилежащите идеални части от сграда с идентификатор №***, област В., [община], [населено място], [улица], брой етажи 1, със застроена площ 24 кв. м., представляваща склад;

• сграда с идентификатор № *, област В., [община], [населено място], [улица], представляваща гараж и работилница към него, брой етажи 1, застроена площ 34 кв. м., по Заповед за одобрение на КККР № РД-18- 73/23.06.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, ведно с надстроения втори етаж със застроена площ от 65 кв. м., състоящ се от стая, кухненски бокс, входно антре, баня - тоалетна, коридор и две стаи, построена в урегулиран поземлен имот с идентификатор *, находящ се в област В., [община], [населено място], [улица], вид територия -Урбанизирана, НТП Средно застрояване (от 10 до 15 м.), площ (по скица) 322 кв. м., стар номер *, квартал *, по Заповед за одобрение на КККР № РД-18-73/23.06.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, между съделителите: Р. Й. И., Т. О. И., О. Й. И. и С. Р. Й., при квоти:1/6 ид. ч. за Р. Й. И., 1/6 ид. ч. за Т. О. И., 1/6 ид.ч. за О. Й. И., 1/2 ид. ч. за С. Р. Й..

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е недопустимо, евентуално- неправилно поради необоснованост като се моли за неговото обезсилване, респ. отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което с което описаната по-горе сграда с идентификатор № * бъде допусната до делба като самостоятелен обект, а не като прилежащи идеални части от сгради с идентификатор № *и № ***, а допуснатите до делба сгради бъдат описани по тяхното актуално състояние.

В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани въпроси, които според касатора са от обуславящо значение за правилността на изводите на въззивния съд и произнасянето по които е в отклонение от практиката на ВКС - допълнителнително основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1, а именно:

1.Следва ли имотите предмет на делбата да бъдат описани, както по тяхното индивидуализиране по КК, така и по тяхното актуално състояние; 2.Може ли съдът с решението си по допускане на делбата да променя самостоятелното функционално предназначение на имота като приема, че същият е обслужващ към други делбени имоти.

Поддържа се и становище за вероятна недопустимост на атакуваното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК.Оплакването си за недопустимост на въззивното решение, касаторът обосновава, с довода, че в мотивите на решението, съдът приема, че надстроения втори етаж на сграда с идентификатор № *, не е самостоятелен обект, тъй като не отговаря на условията на Наредба № 7, но следва да се допусне до делба сграда с идентификатор № *, ведно с надстроения втори етаж, със застроена площ от 65 кв. м., състоящ се от стая, кухненски бокс, входно антре, баня - тоалетна, коридор, стая и стая, докато с диспозитива на решението се потвърждава първоинстанционното решение, с което е прието, че съдът не дължи произнасяне за втория етаж на сградата, доколкото не е сезиран с иск за делба и на този самостоятелен обект и е допусната до делба само сграда на един етаж.

Ответниците по касационната жалба- Р. Й. И., Т. О. И. и О. Й. И. са депозирали по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор, с който молят касационното обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд да не бъде допускано, в частта, с която е отхвърлен искът за делба на сграда с идентификатор № *, поради липсата на предвидените в чл.280, ал.1 ГПК предпоставки за ангажиране компетентността на касационната инстанция по спора, а по отношение на частта, с която като е потвърдено първоинстанционното решение и е допусната съдебна делба на сграда с идентификатор № *, поддържа, че решението е противоречиво и следва да бъде допуснато до касационно обжалване.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, има необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК и е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е приел, че е сезиран с иск за делба на описаните в исковата молба недвижими имоти.

Посочено е, че в полза на Р. Й. И. е учредено право на строеж за сгради върху държавно дворно място, представляващо парцел * в кв.*,[жк], с площ от 310 кв.м., находящо се в [населено място], [улица], което е било реализирано и построените сгради са били придобити в условията на СИО.

Констатирано е от представеното удостоверение за наследници на Р. Й. И. /починал на 14.09.1997 г./, че същият се наследява от сина му - Й. Р. И. и дъщеря му - С. Р. Й..Й. Р. И. е починал на 12.01.2006 г. като е оставил за наследници: съпругата си Т. О. И. и двама синове - Р. Й. И. и О. Й. И..

Посочено е, че при предявен иск за делба на недвижими имоти, съдът извършва преценка дали те представляват самостоятелни обекти на правото на собственост или са принадлежност към главната вещ. Посочено е, че при преценката дали даден обект, съставлява жилище следва да бъдат отчетени изискванията на чл. 40 ЗУТ и чл. 110 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, обн. ДВ бр. 10/28.01.2005 г., съобразно минимално необходими помещения по брой и вид, за светлата височина на жилищните помещения, доколкото последната е разграничителен критерий относно делението на жилищни, обслужващи и складови помещения, тоест на самостоятелни обекти или общи части.Съобразно цитираната наредба, светлата височина на жилищните помещения следва да бъде най-малко 2.60 м., а за изградените в подпокривното пространство най-малко 2.30 м. в 50 на сто от площта им.Подобна уредба се е съдържала и в предходно действащото законодателство - чл. 49 и чл. 50 от Наредба № 5 от 1977 г. за правила и норми по териториално и селищно устройство, обн. ДВ бр. 69/02.09.1977 г., съобразно която светлата височина на новопроектирани жилища е най-малко 2.50 м., а жилищните помещения в подпокривното пространство трябва да имат светла височина за 50 % от площта им най-малко от 2.30 м. /идентична с чл. 99 от Наредба № 5 от 17.05.1995 г. за правила и норми по териториално и селищно устройство, обн. ДВ бр. 48/26.05.1995 г./.

По отношение на сгради с идентификатори № *и № *, е прието, че съгласно заключението на вещото лице, първата сграда, представлява еднофамилна жилищна сграда, на един етаж със застроена площ от 69 кв.м., а тази с идентификатор ***, представлява еднофамилна жилищна сграда, на един етаж със застроена площ от 27 кв.м.Двете сгради отговарят на изискванията на чл. 40 и чл. 110, ал. 1 от Наредба № 7/2003г., тъй като имат складово помещение, съобразно съответните ид.ч. в сграда № 4, поради което представляват самостоятелни обекти.Същите следва да бъдат допуснати до делба между съделителите: Р. Й. И., Т. О. И., О. Й. И. и С. Р. Й., при квоти: 1/6 ид. ч. за Р. И., 1/6 ид. ч. за Т. И., 1/6 ид. ч. за О. И., 1/2 ид. ч. за С. Й..

Прието е по отношение на сграда с идентификатор № ***, че съгласно заключението на вещото лице се касае за сграда със застроена площ 24 кв. м., която се ползва за склад, който има три преходни помещения и два входа: единият е самостоятелен от двора, а другият е през антре на сграда № 2.Тази сграда обслужва двете жилищни сгради № 1 и № 2, тъй като и в двете няма обособени складови помещения. Прието е, че основните сгради № 1 и № 2, представляват самостоятелни обекти, жилища, по отношение, на които има изградено складово помещение, находящо се извън тях.Сграда № 4 е принадлежност към главните сгради № 1 и № 2 и не представлява самостоятелен обект, поради което искът за делба по отношение на същата се явява неоснователен.

По отношение на иска за делба на сграда с идентификатор № ***, е прието, че същата представлява двуетажна масивна сграда, като на първия етаж е разположен гараж и работилница към него, а на втория етаж - жилище, състоящо се от стая с обособени входно антре и кухненски тракт, както и баня и тоалетна.Построеното на първия етаж, съобразно изложеното от вещото лице, представлява самостоятелен обект на правото на собственост, но е свързано с изграденото над него. Надстроеното над сграда № 3 не е самостоятелен обект, доколкото в най-високата си част е 2.29 м., поради което не отговаря на изискванията за височина по Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, във всичките й действащи редакции.

В о. с. з. от 18.05.2022 г. вещото лице е посочило, че надстроеното не отговаря на изискванията за жилище, тъй като няма самостоятелен вход. Съгласно изискванията на чл. 40, ал. 1 ЗУТ всяко жилище трябва да има самостоятелен вход.Изградената паянтова метална стълба не отговаря на изискванията за самостоятелен вход.

Надстроеното има несамостоятелен характер и е принадлежност към сграда № 3, поради което не следва да бъде изключено от делбата.Главната вещ следва да бъде допусната до делба, ведно с надстроения втори етаж, със застроена площ от 65 кв. м., състоящ се от стая, кухненски бокс, входно антре, баня - тоалетна, коридор, стая и стая, между съделителите: Р. Й. И., Т. О. И., О. Й. И. и С. Р. Й., при следните квоти: 1/6 ид. ч. за Р. И., 1/6 ид. ч. за Т. И., 1/6 ид. ч. за О. И., 1/2 ид.ч. за С. Й..

Допускането на касационното обжалване на въззивното решение, в обжалваните му части, е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/.Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване- правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Неоснователен е довода за вероятна недопустимост на атакуваното решение в частта, в която е допусната делба на сграда с идентификатор № ***.Ищецът е направил индивидуализация на тази вещ съобразно представената на стр.35 схема на сграда, като е посочил нейния идентификатор, площ и граници, което е достатъчно да се приеме, че иска за делба по отношение на нея е бил редовно предявен.Ако в действителност застроената площ на сградата е в по-голям обем от този, който е посочил ищеца в исковата молба, то това не обуславя нейната нередовност по смисъла на чл.129, ал.2 от ГПК, а е факт, който следва да се съобрази от съда при произнасяне по съществото на спора.

Въззивното решение, в частта, в която е допусната делба на сгради с идентификатори № *, № *и № ***, следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по първия поставен от касатора правен въпрос относно начина по който следва да се индивидуализират делбените имоти в решението по допускане на делбата за преценка на съответствието му с константната практика на ВКС, съгласно която съдът има задължение да индивидуализира точно имотите като самостоятелни обекти на собственост с посочването на техните основни белези - местонахождение, вид, площ, граници, тъй като от това зависи разрешаването на въпроса за начина на извършване на делбата във втората фаза.

В цитираното в изложението на касационните основания решение №195/17 от 29.01.2018г., постановено по гр.д.№5301/2016г. на ВКС, І г.о., изводите на които се споделят изцяло от настоящия състав, е прието, че в решението съдът следва да опише делбеното имущество според възприетите в практиката белези, необходими и достатъчни за неговата индивидуализация, посредством които да бъде отграничено от друго имущество от същия вид. Затова исковата молба следва да съдържа тези индивидуализиращи белези, от които най-важни са неговото местонахождение, вид, граници и площ. Когато за съответната територия има одобрена кадастрална карта, в исковата молба следва да се посочи идентификаторът на имота, а когато той е урегулиран - индивидуализиращите белези по регулационен план или по одобрения при действието на ЗУТ подробен устройствен план. Когато имотът се намира в територия, за която няма одобрена кадастрална карта, индивидуализацията се извършва в зависимост от неговото местоположение и според действащите планове за съответния вид територия. Във всички случаи, ако в хода на делото настъпи промяна в индивидуализиращите белези на делбения имот, в съдебното решение той се описва според актуалното му състояние.

Вторият формулиран от касатора правен въпрос по съществото си не представлява правен въпрос от обуславящо изхода на спора значение по смисъла на чл. 280, ал. ГПК.Същият не е разрешен в мотивите на въззивния съд и не кореспондира с установеното по делото, тъй като съдът не е променил самостоятелното функционално предназначение на сграда с идентификатор №***, а е констатирал, че съгласно заключението на вещото лице се касае за постройка със застроена площ 24 кв. м., която се ползва за склад, който има три преходни помещения и два входа: единият е самостоятелен от двора, а другият е през антре на сграда № 2 като изрично от изложеното от вещото лице по приетите основна и допълнителна съдебно-техническа експертиза, както и от обясненията, дадени в о. с. з. от 29.01.2021 г. и от 18.05.2022 г., е видно, че процесната сграда обслужва двете жилищни сгради № 1 и № 2, доколкото и в двете няма обособени складови помещения, поради което представлява принадлежност към главните сгради № 1 и № 2.

Решението на въззивния съд в тази си част е изцяло съобразено с константната практика на ВКС.Така с Решение № 201 от 23.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 900/2017 г., I г. о., ГК е прието, че по смисъла на ЗТСУ/отм./, ЗУТ и действащите през годините строителни правила и норми стопанските постройки представляват допълващо застрояване, чието предназначение е да обслужват сградите от основното застрояване. Поради несамостоятелния им характер и функционална връзка с обекта на собственост, който обслужват, те не могат да се придобиват чрез сделки или по давност от лица, които не притежават самостоятелен обект в урегулирания поземлен имот.Делбата на такъв обект е допустима само заедно със самостоятелния обект, чиято принадлежност са.Предмет на самостоятелно придобиване и на съдебна делба може да бъде само такава сграда, която е обособена като самостоятелен обект /жилище, ателие и др./ или отговаря на изискванията на действащия устройствен закон за такъв обект /в този смисъл решение № 172/12.10.2015г. по гр. д. № 1167/2015 г. на Първо ГО на ВКС; решение № 26/23.02.2017 г. по гр. д. № 3024/2016 г. на Първо ГО на ВКС/.

Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение