Определение № 71 от 02.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 2600/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на И. А. Г. срещу определение № 898 от 5. 10. 2022 г. по в. ч. гр. д. № 644/2022 г. на Великотърновски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 213 от 3. 06. 2022 г. по гр. д. № 412/2021 г. на Районен съд – Свищов за прекратяване на производството по делото. Частният касационен жалбоподател поддържа, че въззивното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че по отношение на възможността присъединилият се към иска с правно основание чл. 58 ЗК член кооператор да поддържа иска при направен отказ от иск от първоначалния ищец следва да се приложи по аналогия разпоредбата на чл. 74, ал. 3 ТЗ. Излага съображения, че са налице предпоставките по чл. 46, ал. 3 ЗНА, тъй като се касае до сходни случаи на оспорване на решения на общите събрания на съдружниците в търговските дружества и на кооперациите и целта на закона е защита на правата на членовете им. Моли обжалваното определение да бъде отменено. Допускането на касационното обжалване основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като поставя въпроса „Длъжен ли е въззивният съд да приложи служебно аналогия на закона?“. Твърди, че съществува непълнота в разпоредбата на чл. 58 ЗК и липсва съдебна практика по поставения въпрос, което го определя като такъв от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Ответната Потребителна кооперация „Нов живот“, [населено място] не е депозирала отговор на частната касационна жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите за наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че производството по гр. д. № 270/2019 г. на Районен съд – Свищов е било образувано по искове с правно основание чл. 58 ЗК на И. Д. и В. Ф. срещу Потребителна кооперация „Нов живот“; с протоколно определение от 16. 12. 2020 г. производството по посоченото дело било прекратено по отношение на втория ищец поради отказ от иск; по делото постъпила молба с вх. № 260691/11. 03. 2021 г., подадена от ищеца И. Д., съдържаща волеизявление за отказ от предявения иск, и молба вх. № 260705 от същата дата, подадена от частния жалбоподател в настоящото производство И. Г., за присъединяване към иска по чл. 58 ЗК. Съдът е констатирал, че с влязло в сила определение /определението било потвърдено с определение № 889 от 1. 10. 2021 г. по в. ч. гр. д. № 679/2021 г. на Великотърновски окръжен съд/ районният съд е прекратил производството по делото поради отказ от иск и от страна на ищеца Д., като в изпълнение на разпореждането по прекратеното гр. д. № 270/2019 г. на Районен съд – Свищов въз основа на молбата на Г. по чл. 58, ал. 2 ЗК било образувано гр. д. № 412/2021 г. по описа на същия съд. С оглед така установеното въззивния съд е счел, че производството по гр. д. № 412/2021 г. на Районен съд – Свищов е подлежало на прекратяване. Изложил е съображения, че отказът от иска като изявление на ищеца до съда за отказ от търсената с иска защита задължава съда да прекрати производството по делото и след момента на достигане на това волеизявление до съда е недопустимо да бъдат присъединявани други лица в качеството им на ищци по делото. Изразил е становище, че е недопустимо молбата на третото лице за присъединяване като ищец по образуваното по искова молба на първоначалния ищец дело да бъде отделяна и въз основа на нея да се образува ново такова, тъй като преди подаването й е направен отказ от иска по чл. 58 ЗК, поставил началото на исковия процес. С оглед изложеното е намерил за ирелевантни доводите на частния жалбоподател за прилагане по аналогия на чл. 74, ал. 3 ТЗ. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Според разясненията, дадени в т. 1 на ТР № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, което съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Формулираният от частния касатор въпрос не отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като е прекалено общ и теоретичен. Разгледан във връзка с доводите на частния касационен жалбоподател за наличието на предпоставките по чл. 46, ал. 2 ЗНА за прилагане по аналогия на разпоредбата на чл. 74, ал. 3 ТЗ в случая, въпросът не би могъл да се определи и като обуславящ решаващите изводи на въззивния съд. За да потвърди първоинстанционното определение за прекратяване на производството по делото, въззивният съд е приел, че е недопустимо молбата на третото лице Г. по чл. 58, ал. 2 ЗК за присъединяване към иска за отмяна на решението на общото събрание на ответната кооперация, производството по който е било прекратено, да бъде отделяна и въз основа на нея да се образува ново исково производство, тъй като същата се предхожда от отказ от иска на първоначалния ищец. В този смисъл въззивният съд не е отрекъл възможността за правоприлагане по аналогия на закона, доводи за което са се съдържали в частната жалба на И. Г. срещу прекратителното определение на първоинстанционния съд. Поради това разрешаването на процесуалния спор от въззивния съд не е обусловено от въпроса дали разпоредбата на чл. 74, ал. 3 ТЗ, регламентираща, че присъединилият се съищец може да поддържа иска и при отказ от иск на първоначалния ищец, не следва да се приложи по аналогия и при присъединяване към иска по чл. 58 ЗК. По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на обжалваното въззивно определение на Великотърновски окръжен съд. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение