Определение № 3237 от 03.12.2024 г. на ВКС по т. д. № 874/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Г. С. от [населено място] срещу решение № 274 от 04.10.2023 г. по в. т. д. № 84/2023 г. на Варненски апелативен съд, с което, след отмяна на решение № 112 от 28.11.2022 г. по т. д. № 86/2022 г. на Добрички окръжен съд, е отхвърлен предявеният от касатора срещу Сдружение „Ловно-рибарско дружество - Тервел“, [населено място] иск по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ за отмяна решенията на Общото събрание на членовете на сдружението от 26.03.2022 г. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Оспорва извода, че процесното Общо събрание е свикано и проведено в съответствие със закона и с Устава на сдружението. Счита, че въззивният съд е тълкувал разширително съдържащите се в Устава правила относно обнародването на поканата за събранието и в резултат на това е приравнил обнародването на поканата в специализиран вестник (централен месечник) на обнародване в Държавен вестник, респ. в местен вестник. Изразява несъгласие и със становището на решаващия състав, че решенията за избор на делегати за участие в процесното Общо събрание не подлежат на съдебен контрол, тъй като не попадат в обхвата на чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ, както и с преценката му, че това основание не е заявено своевременно с исковата молба, а едва с допълнителната искова молба, поради което не подлежи на обсъждане. Като обосноваващи допускане на касационното обжалване, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „ 1. В производството по търговски спорове по Глава Тридесет и втора „Производство по търговски спорове“ от ГПК представлява ли уточняването на обстоятелства в допълнителната искова молба, посочени по-общо в исковата молба, въвеждане на нови обстоятелства и прилага ли се за такова уточняване преклузията по чл. 25, ал. 6 ЗЮЛНЦ в хипотезата на предявен иск по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ по отношение на същите обстоятелства; 2. В хипотезата на представителство с делегати в общото събрание на сдружение с нестопанска цел прилага ли се общото правило на чл. 24, пр. 1 ЗЮЛНЦ, а именно, че общото събрание на сдружението се състои от всички членове на сдружението, в хипотезата на правен вакуум в устава на сдружението, в резултат на който вакуум не може еднозначно да се установи какъв по обем и с каква срочност е мандатът на делегата, избран за участие в състав на общото събрание; 3. Допустимо ли е разширително тълкуване на норми от устава на сдружение с нестопанска цел, които регламентират ред за оповестяване и огласяване на покана за свикване на общо събрание на същото сдружение; Въобще – допустимо ли е разширително тълкуване на норми от учредителен акт/устав на юридическо лице, регистрирано на територията на страната, които регламентират ред за оповестяване и огласяване на покана за свикване на общо събрание на негов колективен орган на управление“. По отношение на първите два въпроса се поддържа, че са от значение за развитието на правото, а за третия въпрос – че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Освен това, без да формулира конкретни въпроси, касаторът счита, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като е постановено в противоречие с практиката на ВКС – решение № 85 от 3006.2010 г. по т. д. № 913/2009 г. на II т. о. и решение № 5 от 05.09.2013 г. по т. д. № 785/2011 г. на II т. о. Релевира също и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност, която аргументира с твърдението за извършено от въззивния съд недопустимо разширително тълкуване на Устава на сдружението, както и с противоречието между приетото от него, от една страна, че членуващите в сдружението дружини не са правосубектни, а от друга страна – че същите дружини могат да сключват договор за абонамент на централен месечник. Ответникът по касационната жалба – Сдружение „Ловно-рибарско дружество - Тервел“, [населено място] – заявява становище за недопускане на касационното обжалване, респ. за неоснователност на касационната жалба, по съображения в писмен отговор от 17.04.2024 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване. За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявения иск по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ, въззивният съд е преценил, че взетите от Общото събрание на Сдружение „Ловно-рибарско дружество - Тервел“ от 26.03.2022 г. решения са законосъобразни, тъй като не са налице твърдените от ищеца нарушения на закона и на Устава на сдружението. На първо място, решаващият състав е счел, че процесното Общо събрание е свикано в съответствие с изискванията на чл. 27, ал. 3 от Устава на сдружението, а именно: с писмена покана, съдържаща дневен ред, място и час на провеждане и по чия инициатива се свиква (решение № 7 от 16.12.2021 г. на заседание на УС на сдружението за свикване на Общо събрание на 26.03.22г.), която покана е надлежно обнародвана най-малко 30 дни преди насрочения ден на заседанието (обявена е на 05.02.2022г. във в. „Наслука“, представителен, специализиран вестник на ловците и риболовците), като в същия срок, делегатите в Общото събрание са уведомени и чрез поставяне на поканата на определеното за целта място в управлението на сдружението – на таблото в офиса му и на таблото пред [община]. Съдебният състав е съобразил предвиденото в чл. 27, ал. 2 от Устава, че в състава на Общото събрание се включват избраните от членовете на сдружението делегати (което е отклонение от разпоредбата на чл. 24 ЗЮЛНЦ, че Общото събрание се състои от всички членове на сдружението), както и че с решението на УС от 16.12.2021г. е утвърден график за провеждане общи събрания на дружините за избор на делегати, като протоколите от тези събрания и постъпилите жалби срещу решенията им са разгледани на заседание на УС от 23.02.22г. С оглед данните от протокола за процесното Общо събрание и списъка на присъствалите на него представители на ловни дружини, съдът е направил извод за спазване на установения в чл. 27, ал. 6 от Устава кворум (50% + 1). Решаващият състав е счел, че публикуването на поканата във в. „Наслука“ е в съответствие с изискванията на чл. 27, ал. 5 от Устава на сдружението, съгласно който поканата за свикването на Общо събрание се обнародва в ДВ (или местен вестник) най-малко 30 дни преди насрочения ден на заседанието. Този свой извод е аргументирал с отпадането на изискването на закона за обявяване на поканата в ДВ, считано от 01.01.2018 г., и с действащата към датата на Общото събрание правна регламентация – чл. 26 ЗЮЛНЦ, според който, ако друго не е предвидено в устава, поканата се обявява в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, воден от Агенцията по вписванията и се поставя на мястото за обявления в сградата, където е управлението на сдружението, най-малко един месец преди насрочения ден. С оглед на това е приел, че приложение намира клаузата от Устава, предвиждаща публикуване на поканата поне 30 дни предварително в местен вестник, както и че това изискване следва да се счита изпълнено чрез публикуването на поканата в централизиран вестник, тъй като той е достъпен за всички ловно-рибарски сдружения и дружини, в т. ч. и за делегатите на членуващите в ответното сдружение дружини, доколкото същите са били абонирани за вестника. Отделно от това, съдът е взел предвид факта, че независимо от липсата на предвиждане в Устава, на 16.03.2022г. поканата за ОС е обявена и в местното печатно издание на [община] – бюлетин Тервел, като обстоятелството, че е обявена при неспазване на 30 дневния срок, в случая е релевантно, поради това, че се касае за действие, извършено в повече от изискването на чл. 27 от Устава. По отношение доводите на ищеца за незаконосъобразно провеждане на отчетните събрания на дружините от състава на ответното сдружение за избор на делегати, опорочаващо представителството им и водещо съответно до незаконосъобразност на решенията на процесното ОС, въззивният съд е счел, че същите не подлежат на обсъждане, тъй като контролът за тяхната законосъобразност е подчинен на друг правен режим, който изключва съдебна намеса, като в тази насока се е позовал и на практиката на ВКС, обективирана в решение № 85 от 30.06.2010г. по т. д. № 913/2009г. на II т. о. Приел е, че доколкото ловните дружини нямат качеството на самостоятелни юридически лица съгласно чл. 29 от Закона за лова и опазване на дивеча, решенията на техните общи събрания не могат да бъдат обжалвани по реда на ЗЮЛНЦ, а за оспорването им са приложими единствено правилата на Устава на сдружението, в което същите членуват – тези решения подлежат на вътрешен контрол пред орган на сдружението, ако е предвидена такава процедура в неговия устав. Досежно твърдението на ищеца за допуснато нарушение нормите на чл. 19, чл. 5 и чл. 6 от Устава, съдебният състав е преценил, че същото е заявено бланкетно в исковата молба, а конкретизирането му в допълнителната искова молба е недопустимо, тъй като е извън установения в чл. 25, ал. 6 ЗЮЛНЦ преклузивен срок. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Поставените от касатора въпроси не могат да бъдат преценени като отговарящи на императивното изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК да са обуславящи за изхода на конкретното дело, съгласно указанията в т. 1 от Тълкувателно решение от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Първият от въпросите не кореспондира с мотивите на обжалвания акт. По отношение основния довод на ищеца за незаконосъобразност на решенията на процесното Общо събрание поради незаконосъобразност на общите събрания за избор на делегати, проведени от отделните дружини, въззивният съд изрично е посочил, че тези пороци са заявени своевременно в исковата молба, но е приел, че произнасянето по тях е недопустимо по други съображения, а именно – поради липса на предвидена в закона възможност за това. Що се отнася до доводите за допуснато нарушение на чл. 19, чл. 5 и чл. 6 от Устава, доколкото в касационната жалба не са релевирани конкретни оплаквания за необсъждането им от въззивния съд (оплакванията касаят само останалите поддържани пороци при свикването и провеждането на процесното ОС), въпросът се явява ирелевантен, тъй като дори и да бъде допуснато касационното обжалване, с оглед императивната разпоредба на чл. 290, ал. 2 ГПК, същият не би могъл да бъде разглеждан от касационната инстанция. По отношение на втория въпрос изводът, че не е обуславящ за изхода на делото, произтича от обстоятелството, че въпросът има абстрактен характер и по него липсва произнасяне в мотивите на обжалвания акт. Решаващият състав е приел, че съгласно изричната разпоредба на чл. 27, ал. 2 от Устава на сдружението, в състава на процесното Общо събрание се включват делегатите, избрани от отделните дружини-членове на сдружението, а не самите дружини, като не е обсъждал дали твърдяното от ищеца наличие на „правен вакуум“ в Устава във връзка с избора на делегати обосновава приложимост на общата разпоредба на чл. 24 ЗЮЛНЦ, според която Общото събрание се състои от всички членове на сдружението. Третият от въпросите също няма характеристиката на правен въпрос по смисъла на разясненията, дадени в цитирания тълкувателен акт, тъй като същият съдържа становището на страната, че съдът е тълкувал разширително Устава на ответното сдружение, т. е. обективира несъгласието й с обсъждането на конкретно доказателство по делото, правилността на изводите от което обаче е предмет на самата касационна проверка, но не и основание за допускането й. Освен, че не е изпълнено общото изискване за значимост на поставените въпроси за изхода на делото, касационното обжалване не би могло да бъде допуснато и на поддържаното по отношение на тях основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно указанията в т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, точното прилагане на закона и развитието на правото формират общо основание, като задължение на касатора е да аргументира наличието на тези две кумулативно предвидени предпоставки. В случая, това задължение не е изпълнено, доколкото в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е заявил посоченото основание само бланкетно, като твърдението му за липса на практика на касационната инстанция не може да се счете за надлежно аргументиране на същото. Отделно от това, по отношение на първите два въпроса основанието е и ненадлежно заявено, тъй като се поддържа само част от същото – „значение на въпросите за развитието на правото“. Касационното обжалване не може да бъде допуснато и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност. Макар да няма легална дефиниция на понятието „очевидна неправилност“, същото е изяснено във формираната от Върховен касационен съд практика, която е в смисъл, че очевидно неправилно е съдебното решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закона в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени принципи или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая поддържаното основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК е мотивирано с оплаквания за неправилност на въззивното решение, развити в касационната жалба, които обаче не покриват изведените в практиката критерии за „очевидност“, а подлежат на преценка в самото касационно производство. Що се отнася до твърдението на касатора, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол, тъй като „противоречи на практиката на ВКС“, същото не следва да бъде обсъждано, доколкото посочените две решения на ВКС не са отнесени към конкретно поставен въпрос. Дори да се счете, че решение № 5 от 05.09.2013 г. по т. д. № 785/2011 г. на II т. о. има отношение към единия от поставените въпроси – въпрос № 3 (въпреки, че касаторът да не е заявил основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК), твърдяното противоречие не е налице поради обстоятелството, че се касае за напълно различни хипотези и за прилагане на различни нормативни актове (ЗЮЛНЦ и ТЗ). Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.288 ГПК