Определение № 315 от 17.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4029/2019 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на адв. В. А. като пълномощник на С. П. Т. срещу въззивно решение № 243, постановено на 14.06.2019 г. по в. гр. д. № 836/2018 г. по описа на Плевенския окръжен съд в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение № 138/06.07.2018 г. по гр. д. № 315/2016 г. на РС – Левски, допълнено с решение от 05.10.2018 г., с която на основание чл.349, ал.2 ГПК, в общ дял на Н. П. К. и А. П. К. е поставен делбеният недвижим имот: поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], заедно с построените в него сгради: еднофамилна едноетажна жилищна сграда с идентификатор ****, със застроена площ 97 кв. м., друг вид сграда за обитаване с идентификатор ****, със застроена площ 30 кв. м. и гараж с идентификатор ****, със застроена площ 23 кв. м., на стойност 29 400 лв., като съделителите Н. П. К. и А. П. К. са осъдени да заплатят на съделителката С. П. Т., за уравнение на нейния дял, сумата 12 862,50 лв.; първоинстанционното решение е отменено в частта, с която претенцията на съделителите Н. П. К. и А. П. К. за заплащане стойността на извършени подобрения в делбения имот за периода 2012 г. – 2016 г., е отхвърлена за разликата над 4 985,53 лв. до 6 983,23 лв., като съделителката С. П. Т. е осъдена да заплати допълнително сумата 1 998,70 лв., заедно със законната лихва от 26.03.2018 г. до окончателното изплащане; решението е потвърдено в частта, с която е отхвърлена претенцията на съделителката С. П. Т. срещу Н. П. К. и А. П. К. за заплащане на сумата 1 750 лв., представляваща обезщетение за причинени вреди в резултат от разрушаването на сграда – постройка на допълващо застрояване с идентификатор ****, със застроена площ 27 кв. м. В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните материалноправни въпроси, разрешени в противоречие със задължителната практика на ВКС: 1. следва ли да бъде уважена възлагателна претенция по чл.349, ал.2 ГПК в хипотеза когато съсобствеността е смесена – възникнала е в резултат на наследяване и продажба на наследствен дял на наследник и неговия съпруг – ненаследник /обобщени първите три въпроса в изложението/; сочи се противоречие с тълкувателно решение № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, т.7 и т.8, както и с решение № 86/09.03.2012 г. по гр. д. № 1100/2011 г. на ВКС, второ г. о.; 2. към кой момент трябва да се прецени изискването съделителят да не притежава друго жилище; 3. пречка ли е за уважаване на възлагателната претенция разпореждането с жилищен имот след предявяване на исковата молба; поддържа се противоречие с решение № 18/27.02.2013 г. по гр. д. № 572/2012 г. на ВКС, първо г. о.; 4. могат ли да бъдат определени като подобрения незаконната постройка, движимостите, които могат да бъдат отделени без съществено увреждане на имота и необходимите разходи за запазване на вещта; сочи се противоречие с ППВС № 6/74 г., т. II.7; 5. може ли увеличената стойност на имота да се определи само въз основа заключение на техническа експертиза; 6. не следва ли да се присъди по-малката сума между направените разходи и обогатяването; 7. как се разпределя отговорността за извършени подобрения в съсобствен имот; 8. от кой момент момент започва да тече погасителна давност за извършени подобрения. В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба Н. П. К. и А. П. К. изразяват становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендират присъждане на направените по делото разноски. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК, в описаните по-горе части. Въззивното решение не е предмет на обжалване в останалите си части /за начина на извършване на делбата на земеделските имоти и претенциите по сметки за същите, както и по отношение на обезщетението за лишаване от ползване на урегулирания поземлен имот/. Предпоставки за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК не са налице, като съображенията за това са следните: Делбата на процесния урегулиран поземлен имот е била допусната между съделителите при следните квоти: за съделителите Н. П. К. и А. П. К. – общо 9/16 ид. ч. /от които 2/16 ид. ч. при условията на СИО и 7/16 ид. ч. лично за Н. П. К./ и за съделителката С. П. Т. – 7/16 ид. ч. Описаните 2/16 ид. ч., притежавани при условията на СИО от съделителите К., са придобити въз основа на договор за продажба на наследство от Р. В. /сестра на съделителите К. и Т./ по време на брака на първия с А. К.. Възлагателна претенция е заявена само от съделителите Н. и А. К.. В първото по делото заседание след влизане в сила на решението по допускане на делбата същите съделители са предявили по реда на чл.346 ГПК претенция по сметки срещу съделителката – касатор за заплащане на сума в общ размер от 11 930,80 лв., представляваща стойността на полезни разноски, направени в периода 2012 г.-2016 г.: за поставяне на парно отопление; малка и голяма гаражни врати; отливане на бетон пред гаража и изграждане на отводнителен канал; ремонт на покрива; облицоване на комините; ремонт на хол; поставяне на входни врати; алуминиева дограма; изливане на бетон пред и зад жилищната сграда; монтиране на водна помпа и шахта; тръби за напояване; асмалъци; замазка на коридора и стая в жилищната сграда; вътрешна изолация на стая; саниране; поставяне на цокъл; облицоване на прозорците; изграждане на навес. Първоинстанционният съд е уважил тази претенция в размер на 4 985,53 лв. и я е отхвърлил до пълния предявен размер. Въззивният съд е присъдил допълнително сумата 1 998,70 лв. в полза на тези съделители, в която част решението е предмет на касационно обжалване. В първоинстанционното производство е била събрана техническа експертиза, която е дала заключение както за стойността на направените разходи за строително-ремонтни работи, така и за увеличената стойност на имота. Разноските са квалифицирани като полезни /обективно са повишили полезността на имота и неговата стойност/ и извършени при условията на чл.61, ал.2 ЗЗД, приложени са правилата за водене на чужда работа без пълномощие и е отчетено, че работата е предприета и в собствен интерес, като е прието, че сумата, с която се е обогатил съсобственикът, е в размер на 4 985,53 лв. Направен е извод, че строително-монтажните работи са извършени без съгласието на съделителката Т., поради което взаимоотношенията между страните следва да се уредят съобразно горните правила, като тя отговаря до размера на обогатяването й – т. е. дължи по-малката сума между направените разходи и обогатяването, като под обогатяване се има предвид увеличената стойност на имота. Направените разходи за описаните строително-монтажни и ремонтни работи възлизат общо на 20 681,12 лв. Същите надвишават сумата, с която се е увеличила стойността на имота – тя е в размер на 15 961,65 лв. Прието е, че не подлежат на заплащане движимостите, които могат да бъдат отделени без съществено увреждане /аплици, комарници и тръби за напояване/. По отношение ремонта на парната инсталация и подмяната на корозиралите части и кранове, почистването и боядисването на радиатори и тръби, е счетено, че те не представляват подобрения. Посочено е, че не е доказано поставянето на голяма гаражна врата, поради което нейната стойност също е изключена от горната сума. Не е включена и стойността на навеса, по отношение на който е прието, че е незаконен строеж и ищцата е поискала премахването му. В заключение, за увеличена стойност на имота е приета сумата 11 393,21 лв., поради което претенцията за подобрения на съделителите е уважена съобразно тази стойност и квотата на съделителката – касатор /7/16 ид. ч./. Въззивният съд е обосновал извод, че от увеличената стойност на имота неправилно са изключени отделни строително-монтажни работи, тъй като във варианта на експертизата, в който се определя тази стойност, от нея са изключени строително-монтажните и ремонтни работи, които не я увеличават. Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по първия поставен материалноправен въпрос. Във въззивното решение, при обсъждане на оплакванията, които са възпроизведени и в касационната жалба, е посочено, че в конкретния случай не съществува смесена съсобственост. Въззивното решение напълно съответства както на възприетото в ТР № 1/2004 г. на ВКС, ОСГК, т.8 от същото, така и на последващата съдебна практика по чл.290 ГПК, в която е допълнено схващането за т. нар. „комбинирана съсобственост“, възникнала като резултат на повече от един юридически факт и са конкретизирани и случаите, в които такава съсобственост не е налице и в които попада и настоящият. В този смисъл са решение № 239 от 06.08.2012 г. по гр. д. № 81 от 2011 г. на ВКС, първо г. о.; решение № 242 от 04.11.2014 г. по гр. д. № 3345 от 2014 г. на ВКС, първо г. о.; решение № 18 от 27.02.2013 г. по гр. д. № 572 от 2012 г. на ВКС, първо г. о.; решение № 158 от 25.11.2016 г. по гр. д. № 2233 от 2016 г. на ВКС, първо г. о., както и цитираното в жалбата решение № 86/09.03.2012 г. по гр. д. № 1100/2011 г. на ВКС, второ г. о., според които в описания случай наследственият характер на съсобствеността се запазва. Когато са извършени разпоредителни сделки между сънаследниците не е налице смесена съсобственост, а следователно - и пречка за възлагане на имота по реда на чл.349, ал.2 ГПК, в случай че са налице и останалите предпоставки, тъй като разпоредителната сделка не променя наследствения характер на имота, а само уголемява квотата в съсобствеността на някой от наследниците. Обемът на правата на сънаследника не е след критериите за възлагане на имота по този ред, поради което извършената в негова полза разпоредителна сделка не го поставя в привилегировано положение и не злепоставя интересите на останалите сънаследници. Разясненията, дадени в т.8 от ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, на които се позовава касаторът, са приложими в случаите на придобиване чрез правна сделка на част от наследствения имот от лице, извън кръга на наследниците. В представеното определение № 116/15.03.2018 г. по гр. д. № 3377/2017 г. на ВКС, първо г. о., е разгледана хипотеза, при която съделителят е придобил собствеността първо в резултат на извършено дарствено разпореждане приживе от наследодателя и неговата съпруга, която към този момент не имала качеството наследник на общия наследодател, а след това и по наследствено правоприемство. В тази хипотеза действително е приложимо тълкувателното решение, но същата не е идентична с настоящата, при която като придобивен способ първо е възникнало наследяването. Поставените втори и трети въпрос са свързани с установеното изискване съделителят, заявил възлагателна претенция, да не притежава друг жилищен имот. Предпоставки за допускане на касационно обжалване по въпроса за начина на установяване предпоставките на чл.349, ал.2 ГПК по отношение обстоятелството дали претендиращият възлагане съделител притежава друго жилище според настоящия състав не са налице. Въззивният съд изцяло се е съобразил с указанията по приложението на закона, дадени в т.7 на ТР №1/2004 г., че извършеното валидно разпореждане с друг жилищен имот преди делбата не може да се цени като злоупотреба с права и не съставлява пречка за възлагане. Поради това установяването на факта дали такова разпореждане е било извършено следва да се приеме за ирелевантно. Цитираното решение № 18/27.02.2013 г. по гр. д. № 572/2012 г. на ВКС, първо г. о., не е относимо към тези въпроси. Следващите въпроси /от четвърти до осми/ касаят заявената от съделителите Н. и А. К. претенция по сметки. Същите не могат да обусловят допускане на касационно обжалване. Четвъртият въпрос е поставен във връзка с разглеждането на построения навес като подобрение. Действително, същият представлява незаконен строеж, но не е установено, че подлежи на премахване /липсва издадено предписание от компетентните органи/. В цитирания смисъл е решение № 315/25.10.2012 г. по гр. д. № 1189/2011 г. на ВКС, І г. о. Решаващите изводи на въззивния съд по отношение на подобренията са направени въз основа на това, че при определянето на увеличената стойност на имота строително-монтажните работи, които са извършени за неговото запазване и които могат да бъдат отделени без увреждане, не са включени в същата. Заключението за тяхното действително извършване е обосновано както с експертното заключение, така и с гласните доказателства. Претендираните подобрения са с начален момент на извършване през 2012 г., а исковата молба е предявена на 26.05.2016 г., поради което същите не са били погасени по давност. Горните въпроси не могат да обусловят допускане на касационно обжалване и на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като по тях е налице трайна съдебна практика, която не се нуждае от осъвременяване. Касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане в частта, с която неин предмет е въззивното решение за потвърждаване на първоинстанционното по отношение претенцията на касатора за заплащане на сумата 1 750 лв. – обезщетение за причинени вреди, тъй като в тази част съдебният акт не подлежи на обжалване /по аргумент от чл.280, ал.3, т.1 ГПК – цената на този самостоятелен иск е под 5 000 лв./. В описаната част жалбата е процесуално недопустима. С оглед изхода на делото касаторът трябва да заплати на ответниците по жалба направените разноски в настоящото производство, възлизащи на сумата 300 лв. /за адвокатско възнаграждение/. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение