Определение № 3381 от 27.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2532/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 12917/14.05.2024 г. на К. Б. Б., чрез процесуалния й представител адвокат Н. Б., срещу въззивно решение № 340/26.03.2024 г. по в. гр. д. № 2962/2023 г. на Апелативен съд – София. В касационната жалба се поддържа, че решението е незаконосъобразно и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Производството е образувано по касационна жалба вх. № 12917/14.05.2024 г. на К. Б. Б., чрез процесуалния й представител адвокат Н. Б., срещу въззивно решение № 340/26.03.2024 г. по в. гр. д. № 2962/2023 г. на Апелативен съд – София. С определение №1408 от 24.03.2025г. гр.д.№ 2532/2024г. на ВКС, ІІ г.о. е върнато на Софийски апелативен съд за изпълнение на дадените в мотивите на определението указания. Посочено е, че с разпореждане № 481/09.07.2024 за образуване на производството по чл.288 ГПК, издадено от Председателя на Второ г.о. на ВКС, е констатирано, че касационна жалба вх. № 12917/14.05.2024 г. на К. Б. Б. е подадена срещу решение № 340/26.03.2024 г. по в. гр. д. № 2962/2023 г. на Апелативен съд – София, което се съдържа в електронната папка по делото в ЕИСС и е електронно подписано от членовете на въззивния състав. Същото не е приложено на хартиен носител по в.гр.д.№ 2962/2023г. по описа на САС. В електронната папка по делото в ЕИСС се съдържа и решение № 396 от 03.04.2024г. по в. гр. д. № 2962/2023 г. на Апелативен съд – София, което също е електронно подписано от членовете на въззивния състав и е приложено на хартиен носител по в.гр.д.№ 2962/2023г. на САС. Констатирано е в настоящото производство, че гр.д. № 2962/2023г. на САС съдържа на хартиен носител само решение № 396 от 03.04.2024г., но не и решение № 340/26.03.2024 г., а в електронната папка на делото в ЕИСС се съдържат две подписани от съдебния състав решения, постановени след даване ход на устните състезания в съдебно заседание от 13.03.2024г., но с различни номера и дати. Указано е на САС да се приложат пояснения по констатациите и хартиен носител на решение № 340/26.03.2024 г. по гр.д. № 2962/2023г. на основание чл.102а, ал.4 ГПК. В приложените пояснения на съдия Иво Дачев - докладчик по гр.д.№ 2962/2023г. на Софийски апелативен съд, е посочено, че първият от двата документа, наименован „решение“, получил № 340 от 26.03.2024г., представлява проект /чернова/ на съдебен акт. Поради техническа грешка този документ е подписан с електронни подписи от съдебния състав, въпреки че не е формирана воля той да бъде окончателен и диспозитивът му все още не е бил довършен.Тъй като делото е останало без решение, в електронната папка е присъединен втори документ, който е окончателният акт. Той представлява съдебното решение с №396 и дата 03.04.2025г., като същото е подписано с електронни подписи на членовете на състава и отговаря на предписаната в чл.236, ал.1-3 ГПК форма. Наред с него в системата е видима и черновата на мотивите към решението, която по технически причини е получила номер, но не отговаря на посочените изисквания на процесуалния закон, а има само съдържанието на чл.236, ал.2 ГПК, в проект. При така развилата се процедура след постъпване на първоначалната касационна жалба, от касатора К. Б. Б., чрез пълномощника адвокат Н. Б., с вх.№ 2962/28.03.2025г. е подадено и „Възражение за нищожност на постановените по делото две въззивни решения“. В него се сочи, че двете постановени по въззивно гр.д.№ 2962/2023г. на САС решения са нищожни и се иска прогласяване на тяхната нищожност. Ответниците по касация Н. И. Б., С. Д. С. и Е. Д. С., [населено място], чрез адвокат А. И., са подали писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК на касационна жалба вх. № 12917/14.05.2024 г. на К. Б. Б., в който твърдят, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество. Те са подали и становище на 22.04.2025г. относно цитираното „възражение“, в което сочат, че съдебният акт на въззивния съд от 03.04.2024г. е допустим и валиден и по същество – правилен. Считат, че решение № 340/26.03.2024 г. по в. гр. д. № 2962/2023 г. въобще не следва да се разглежда, защото е чернова и не подлежи на съхранение или публикуване в ЕИСС. Настоящият съдебен състав приема, че с оглед на всички тези данни и така протеклата процедура по постановяване от Софийски апелативен съд на актове по в.гр.д.№ 2962/2023г., то в производството по чл.288 ГПК следва да се разгледат касационна жалба вх. № 12917/14.05.2024 г. и възражение с вх.№ 8630/28.03.2025г. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба вх. № 12917/14.05.2024 г. на К. Б. Б., се поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. Допустимо ли е да се предявяват в условията на евентуалност главен отрицателен установителен иск за собственост на цялата процесна вещ и евентуален положителен иск за собственост на идеална част от процесната вещ; 2. Допустимо ли е предявеното на евентуално съединени главен отрицателен установителен иск и евентуален положителен иск за собственост на вещ; 3. Допустим ли е отрицателен установителен иск за собственост на вещ от държащ/владеещ я несобственик срещу лица, за което се твърди по този иск, че също са несобственици; 4. Налице ли е право на собственост без учредено право на строеж или влиза в сила презумпцията по чл. 92 ЗС и притежаващият идеални части от земята, притежава ли и толкова идеални части от построението върху нея; 5. Допустим ли е отрицателен установителен иск за защита на фактическо състояние у ищеца, представляващо обитаване на жилище; 6. Може ли въззивният съд да не изложи никакви мотиви по направени от ищеца оспорвания и възражения във въззивната жалба? Длъжен ли е въззивният съд да обоснове решението си, като обсъди всички обстоятелства по делото и посочи кои релевантни за спорното право факти счита за установени и кои намира за недоказани; 7. Налице ли е упражнявано явно и необезпокоявано съвладение, ако собственик или съсобственик на вещ доброволно изрази съгласие като подпише протокол, с който изрази съгласие за съвладение с друго лице; 8. Налице ли е незаконно издаден нотариален акт по реда на чл. 35 ЗЖСК, в случай че не е взето решение на общото събрание на ЖСК по реда на чл. 35 ЗЖСК за окончателно разпределяне на всички жилища и не е въведена сградата за експлоатация, като поради това остава да се направят още разходи за довършването и въвеждането в експлоатация на сградата и поради това не е възможно да се определи окончателната цена на жилищата по смисъла на чл. 35 ЖСК; 9. При издаване на нотариален акт по чл. 35 ЗЖСК без да е приета окончателна цена на построените жилища от ЖСК поради невъвеждане на сградата в експлоатация, налице ли е липса на прехвърляне на права на собственост в полза на член-кооператорите; 10. При изрично оспорване по делото на факта на приемане на окончателна цена на жилищата, разпределени от ОС на ЖСК, длъжен ли е ищецът по отрицателен установителен иск да докаже наличието си на правен интерес за водене на иска, като установи наличието на проведено събрание на ОС на ЖСК и приемане на решение за приемане на окончателна цена на разпределените имоти, за да се ползва от материалната доказателствена сила на нотариалния акт, издаден по реда на чл. 35 ЗЖСК; 11. При издаване на нотариален акт по реда на чл. 35 ЗЖСК нужно ли е ОС на ЖСК да е приело окончателна цена (окончателно ценообразуване) на всички разпределени имоти – след изчисляване на всички разходи по изграждане на сградата и въвеждането й в експлоатация; 12. Може ли да се приеме от ОС на ЖСК окончателна цена на груб строеж и при неразпределяне на всички имоти от ОС на ЖСК. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното: С решение № 340/26.03.2024г., постановено по в.д.№ 2962/2023г.на САС е потвърдено решение № 260941/07.07.2023 г. по гр. д. № 16081/2018 г. на Софийски градски съд, с което: 1/ е отхвърлен предявеният от К. Б. Б. против Н. И. Б., Е. Д. С. и С. Д. С. отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ответниците не притежават правото на собственост върху апартамент № 56, находящ се в [населено място], район „*“,[жк], бл. *. вх. Д, ет. 4, със застроена площ 156 кв.м., идентификатор *.*.*.*.*, заедно с прилежащото му мазе № 5 и със съответните припадащи се идеални части от общите части на вх. „Д“ от сградата и от правото на строеж върху мястото; 2/ е отхвърлен предявеният от К. Б. Б. против Н. И. Б., Е. Д. С. и С. Д. С. положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на установено, че ищцата е собственик по давностно владение на 12 095/20 595 ид. ч. от апартамент № 56, находящ се в [населено място],[жк], бл. *. вх. Д, ет. 4, с идентификатор *.*.*.*.*; 3/ е признато за установено по предявения насрещен ревандикационен иск, че ответниците по първоначалните искове Н. И. Б., Е. Д. С. и С. Д. С. са собственици на спорния апартамент № 56, находящ се в [населено място],[жк], бл.*. вх. Д, ет. 4, с идентификатор *.*.*.*.*, като първоначалната ищца К. Б. Б. е осъдена на основание чл. 108 ЗС да им предаде владението му. С решение № 396/03.04.2024г., постановено по същото въззивно дело на САС е обезсилено решение № 260941/07.07.2023г. по гр. д. № 16081/2018 г. на Софийски градски съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният от К. Б. Б. срещу Н. И. Б., Е. Д. С. и С. Д. С. отрицателен установителен иск за собственост – за установяване, че Н. И. Б., Е. Д. С. и С. Д. С. не са собственици на апартамент № 56, находящ се в [населено място],[жк], бл. *, вх. Д, ет. 4, с идентификатор *.*.*.*.*, заедно с прилежащото мазе и със съответните припадащи се идеални части от общите части на вх. „Д“ от сградата и от правото на строеж върху мястото и е прекратено производството по този иск. В останалата част първоинстанционното решение е потвърдено. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Правният въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Настоящият съдебен състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване на постановените от Софийски апелативен съд по в.д.№ 2962/2023г. две решения: решение № 340/26.03.2024г. и решение № 396/03.04.2024г. Касационната проверка следва да се допусне в хипотезата на чл.280, ал.2, предл.1 ГПК с оглед вероятната нищожност на така постановените от въззивния съд два съдебни акта – решения по съществото на спора, след даване ход на устните състезание в открито съдебно заседание от 13.03.2024г. На касатора следва да се укаже да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 792 лева и да представи вносен документ в едноседмичен срок от съобщението. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.