Определение № 171 от 16.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 2917/2019 г.

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК.

С въззивно решение Софийски апелативен съд е потвърдил изцяло обжалваното от всички страни първоинстанционно решение, с което частично са уважени предявените от Ф. М. М., М. А. М. и И. А. М. искове по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), както и искът по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), предявен от А. М. А., починала в хода на производството и заместена от Ф. М. Х., А. М. Х. и ищците М. А. М. и И. А. М..

Решението е обжалвано от ищците М. А. М., И. А. М., А. М. Х. и Ф. М. Х. – по отношение на отхвърлените части от исковете на първите двама ищци и от иска на първоначалния ищец А. А., с оплаквания за неправилност и искане за отмяната му със съответните последици.

Ответникът ЗД „Бул инс“ АД не изразява становище.

По допускането на касационно обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

1. По първия от поставените от ищците въпроси „Обстоятелството, че увреденото лице е починало скоро след настъпване на увреждането, обуславя ли присъждане на по-ниско обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди вследствие на смърт?“, макар и относим към решаващите правни изводи на въззивния съд, не се обосновава специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Съобразно разясненията по т. 4 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК основанието „значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото“ предпоставя наличието на едно от следните условия: 1) създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, която следва да бъде изменена; 2) съдебна практика, създадена при остарели правна уредба или обществени условия, която следва да бъде осъвременена поради настъпили изменения в уредбата или обществените условия; 3) непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, поради което съдебната практика следва да бъде създадена или осъвременена.

В разглеждания случай не се обосновава нито една от посочените форми на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не се твърди по поставения въпрос да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика, която следва да бъде изоставена. Не се поддържа също да са настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика. Поддържа се липса на практика на касационната инстанция (което се свързва с третата форма на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК), без обаче да се обосновава наличие и на останалите елементи на тази форма – да е налице непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която именно да налага създаването на съдебна практика. Извън изложеното разбиране на жалбоподателите, че това обстоятелство е без значение за размера на вредата, респ. обезщетението, аргументи в тази насока не са изложени, което е достатъчно основание да се откаже допускане на касационното обжалване.

2. Вторият въпрос „Освен изброяване на релевантните обстоятелства при мотивиране на решението, с което се присъжда обезщетение за неимуществени вреди, следва ли да се посочва и тяхното значение при конкретно установените по делото факти?“ не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото, извън цитираната практика по този въпрос, не е конкретно обосновано какво точно значение според жалбоподателя на кои точно факти въззивният съд е следвало, но не е посочил. Липсата на такава конкретна аргументация не позволява преценка доколко поставеният въпрос се явява обуславящ конкретните правни изводи на въззивния съд съгласно разясненията по т. 1 от ТР № 1/2009 г.

3. Не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК и въпросът „Обстоятелството, че ищецът и починалият са живеели приживе в различни населени места обуславя ли a priori присъждането на по-нисък размер на обезщетение, дори когато емоционалната връзка не е отслабена от физическото разстояние?“, поставен във връзка с отчетеното от въззивния съд, че ищцата И. М. не е живяла заедно с починалия си баща. Този въпрос не съответства на мотивите на въззивния съд, доколкото последният не е обосновал по-ниския размер на обезщетението за тази ищца директно („a priori“) с факта че същата, създала отделно семейство, живее в друго населено място, а изрично подчертавайки, че този факт сам по себе си не е решаващ, е съобразил значението му за формиралите се отношения между ищцата и пострадалия и оттук за интензивността на претърпените страдания – извод, съобразен с указанията по т. II от ППВС № 4/1968 г., съгласно които от значение са самите отношения между пострадалия и близкия, който търси обезщетение, както други обстоятелствата според особеностите на конкретния случай.

4. Останалите въпроси „При формиране на изводи относно размера на обезщетението следва ли съдът да се съобрази с възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение, интензитета на търпените душевни болки?“ и „Следва ли съдът при определянето на справедливия размер на обезщетението да съобразява като ориентир размера на присъжданите обезщетения по други сходни случаи за близък период от време?“ следва съгласно т. 1 от ТР № 1/2009 г. да бъдат обобщени във въпроса относно критериите за справедливост на обезщетението за неимуществени вреди по смисъла на чл. 52 ЗЗД.

По този въпрос е установена последователна практика, изразена в ППВС № 4/1968 г. и следващи решения на ВКС, съгласно която при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят размера на вредата. Определящо е наличието на връзка между съответните обстоятелства и вредата, а не само по себе си видът на обстоятелствата. Тези обстоятелства могат да бъдат от най-различно естество и да имат различна относителна тежест съобразно особеностите на конкретния случай. С оглед на това допустимо е съдът по същество да не съобрази дадени обстоятелства, които, макар и обичайно значими за наличието на вреда в сходни случаи, не са налице в конкретния случай, и обратно – да съобрази обстоятелства, които, макар и да не са сред неизчерпателно посочените в постановлението, в конкретния случай да се намират във връзка с подлежащите на обезщетяване страдания. Въпрос на конкретните особености на случая е и преценката относно тежестта на установените и подлежащи на съобразяване обстоятелства, т. е. преценката на тяхното значение в рамките на общата съвкупност във всеки отделен случай.

Касационно обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 във връзка с този въпрос за проверка на съответствието на изводите на въззивния съд относно размера на присъдените обезщетения с горепосочената практика.

С тези мотиви съдът