Определение № 195 от 30.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3263/2020 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 1006237/30.07.2020 г. на М. А. И., приподписана от адвокат А. Ч., срещу въззивно определение № 0 – 204/21.07.2020 г. по ч. гр. д. № 448/2020 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, с което е потвърдено определение от 06.02.2020 г. по гр. д. № 3977/2018 г. по описа на Районен съд – Велико Търново. Поддържат се оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. В изпълнение на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към частната касационна жалба е приложено изложение на касационните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, като се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, без да се формулира конкретен правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Твърди се наличие и на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК по съображения за допуснати нарушения на процесуалните правила, довели до погрешния извод на съда, че жалбоподателят не е отстранил нередовностите във въззивната си жалба срещу първоинстанционното решение. Ответниците по жалбата – К. Н. В., М. И. В. и Д. Л. И., не вземат становище в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК. Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК и е процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, II г. о., констатира следното: С въззивното определение е потвърдено определение от 06.02.2020 г. по гр. д. № 3977/2018 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, с което е върната въззивна частна жалба на жалбоподателя срещу определение от 06.01.2020 г. по същото дело, поради неотстранени в срок нередовности. За да потвърди първоинстанционното определение, въззивният съд е приел, че с разпореждане от 16.01.2020 г. Районен съд – Велико Търново е оставил без движение като нередовна частна жалба на М. А. И., подадена срещу определение 06.01.2020 г. по гр. д. № 3977/2018 г. /с което е върната въззивна жалба на страната срещу решение № 1518/02.12.2019 г. по същото дело/ с указания за отстраняване на констатираните нередовности – внасяне на държавна такса в размер на 15 лева и представяне на доказателства за извършеното плащане. Посочени са и неблагоприятните последици от неизпълнение на дадените указания в едноседмичен срок, а именно – връщане на подадената частна жалба. Разпореждането от 16.01.2020 г. е връчено лично на страната на 27.01.2020 г. Въззивният съд е приел, че дадените от първата инстанция указания са пълни и ясни, но нередовностите са останали неотстранени в законоустановения срок, поради което частната жалба е върната законосъобразно. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., приема, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на определението, поради следното: Съгласно ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение /определение/ да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1 – т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Материалноправният или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение /определение/, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос като общо основание за допускане до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните частни жалби. Задължението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал. 3, т. 1 на същата правна норма. В случая в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК изобщо не са формулирани правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. От съдържанието му е видно, че се навеждат оплаквания относно правилността на постановеното определение, които са основания за касиране по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не представляват основание за допускане на касационно обжалване в производството по предварителна селекция на жалбите. Съгласно приетото в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, недопустимо е касационният съд сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Такова процесуално действие на съда би довело до нарушение на принципа на диспозитивното начало, прокламиран с чл. 6 ГПК. Липсата на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно основание за недопускане касационно обжалване на определението, без да е необходимо да се обсъжда соченото допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Независимо от наличието или липсата на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, въззивното определение се допуска до касационно обжалване при наличие на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, поддържано от касатора. В конкретния случай обаче не се констатира наличие на нито една от хипотезите, които предполагат очевидната неправилност на обжалваното определение – значимо нарушение на основни съдопроизводствени правила или необоснованост поради грубо нарушение правилата на формалната логика. Въззивният съд е констатирал, че въпреки дадените на страната конкретни указания за отстраняване на допуснатите нередовности в частната ѝ жалба чрез представяне на доказателства за платена държавна такса, същите не са отстранени надлежно от страната. Предвид тяхното неизпълнение, правилно и законосъобразно нередовната частна жалба е върната на подателя ѝ. С оглед горното, следва да се приеме, че не са налице предпоставки за допускане касационно обжалване на определението. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.