Определение № 2248 от 29.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4214/2025 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Р. А. ,чрез адв.В. Д. от САК срещу решение №5236 от 11.08.2025г по гр.дело № 13239/2024г. на Софийски градски съд ,с което след отмяна на решение от 31.10.2023г по гр.д №33170/2022г на Софийски районен съд са отхвърлени исковете по чл.344 ал.1 т 1-3 от КТ за отмяна уволнението на ищеца по чл.328 ал.1 т.10 предл.1 КТ вр. чл.68 ал.3 КСО от длъжността „Лекар, началник отделение за Трансплантация на хемопоетични стволови клетки“ извършено със заповед №ЛС-63/28.04.2022 г. на Изпълнителния директор на Специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания ЕАД /СБАЛХЗ/, за възстановяване на заеманата длъжност и за обезщетение поради оставане без работа. Между страните е имало трудово правоотношение по трудов договор №292/11.12.1991г.,като ищецът първоначално е заемал длъжността „Лекар-ординатор“ в ответната болница. След 2009г. ищецът е заемал длъжността „Началник отделение за Трансплантация на хемопоетични стволови клетки“ на която длъжност е бил последователно назначаван за срок от 3 години. След проведен през 2021г конкурс по реда на чл.107 КТ вр. чл.68 ал.7 ЗЛЗ е сключено допълнително споразумение с №374/30.11.2021г ,като доц. д-р Г. А. е заел длъжносттта за срок от три години, считано от 01.12.2021г. Уволнен е през следващата година, на посоченото в заповедта основание. На свой ред въззивният съд е приел, че в резултат на проведения конкурс през 2021г между ищеца и ответника е възникнало ново трудово правоотношение, тъй като следва да се разграничават двете хипотези,при които се използва конкурсът. В случая, /чл.89 - чл.97 КТ/, трудовото правоотношение възниква след провеждане на предвидената в закона процедура и въз основа на решение на колегиален орган - конкурсна комисия, с чието решение работодателят е длъжен да се съобрази. Съгласно прието заключение на вещо лице,към момента на възникване на трудовото правоотношение по чл.107 КТ, към м. декември 2021г, ищецът е имал съответния стаж и възраст за пенсиониране по чл.68, ал.3 КСО, придобил е това право след 20.06.2018г,което безспорно не е упражнявал до момента на освобождаването с оспорваната заповед.Към 29.04.2022 г. ищецът, който е [дата на раждане] г е имал общ осигурителен стаж 37г., 4 месеца и 12 дни.При така установените обстоятелства въззивният съд е приел ,че работодателят законосъобразно се е позовал на на чл.328 ал.1 т.10 КТ, предвид придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от ищеца.Изтъкнато е ,че упражняването по предвидения в КСО ред и реализирането от служителя на правото на пенсия,не е предвиден в нормата елемент от състава на разпоредбата. Законодателят не е предвидил различно третиране на работниците, упражнили правото си на пенсиониране /без значение дали при определените общи условия или при специфични условия/по време на трудово правоотношение от тези, упражнили правото си преди възникване на трудовото правоотношение. Въззивният съд се е позовал на решение №4 от 09.07.2018 г. по гр.д.№665/2017 г. на ІV ГО на ВКС в този смисъл. Изтъкнато е ,че съдебна практика по чл.328 ал.1 т.10 КТ в редакцията на нормата към 2010г. е приемала право да се прекрати трудовото правоотношение само с работник,който е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при съществуването на трудовия договор,но не и ако е придобил това преди сключването му,но с решение №349 от 18.10.2011 г. по гр.д. №374/2010 г. на ІV ГО на ВКС се приема,че така установената практика вече не е приложима след приемането на чл.328 ал.1 т.10а КТ /ДВ бр.46/2010 г., в сила от 18.06.2010 г./С възприемането на това ново основание се слага край на съществувалата до 18.06.2010г. практика,че само придобиването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по време на трудовото правоотношение е основание за прекратяването му по чл.328 ал.1 т.10 КТ. Това е така, защото след установената с т.10а / понастоящем чл.328,ал.1 ,т. 10б КТ/ правна възможност за прекратяване на правоотношението с лице, което към възникване на трудовото правоотношение е придобило и упражнило правото си на пенсия, се спазва принципа на законоустановеност на основанията,при наличието на които уволнението може да бъде извършено. Поради изложеното,противно на приетото от първоинстанционния съд,въззивният Софийски градски съд приема уволнението за законно - в нормата чл.328 ал.1 т.10 КТ не се съдържат ограничения във връзка с времето на придобиване на правото на пенсия – преди, по време или след сключване на трудовия договор ,в който смисъл е и решение №220 от 16.01.2019 г. на ВКС по гр.д. №313/2018 г., III ГО, изтъкнато от работодателя при обжалването. В касационната жалба се излагат оплаквания по чл.281т.2 ГПК за произнасяне по нередовна въззивна жалба и за неправилно прилагане на материалния закон ,в частност на чл.328, ал.1 т.10 КТ поради игнориране логиката на законодателя,посочване на несъществуваща обусловеност и погрешна преценка за относимост на цитираните решения от практиката на ВКС. В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се посочва чл.280,ал.2предл второ ГПК, посочва се и основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по въпроса: „Изисква ли основанието за уволнение по чл.328, ал.1 т.10, предл първо КТ служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст след сключване на трудовия договор?”Правният въпрос се сочи като разрешен в противоречие с установена практика на ВКС ,формирана в решение № 884/09 от 26.07.2010г. по гр.д.№ 381/2009г и решение №838/17.12.2010 г. по гр.д.№1739/2009 г.на ІV г.о; решение №379/2012 по гр. д №300/2011 на 3-то го., решение №275/2013 по гр.дело №23/2013 г на на 4-то г.о, решение №320/2018г по гр.д № 1630/2017 на 4-то г.о и решение 50005/2023 г по гр.д № 1584/2022г 4 г.о ,според която условие по чл.238,ал.1 т.10 КТ е правото на пенсия да е придобито след възникване на трудовото правоотношение. В подкрепа на доводите, че така установената практика на ВКС е приложима и при действащата понастоящем редакция на закона, са изтъкнати определение по гр.д№4803/2017г и определение по гр.д № 592/2020г, като постановени от състави на ВКС, 3-то г.о при недопускане до касация на въззивни решения, следващи така установената съдебна практика на ВКС, която се възприема като правилна и ненуждаеща се от промяна. Ответникът СБАЛХЗ оспорва изтъкнатите съображения за допускане на касационно обжалване в отговор,депозиран от пълномощника адв.В. В.. Цитираната от касатора практика по прилагането на чл.328, ал.1 т.10, предл. първо КТ е преодоляна с решение №349/2011г по гр.д №374/2010г на 4-го г.о, освен това в част от изтъкнатите решения не се изследва поставения материалнопрпавен въпрос,а момента в който матетриалноправните предпоставки на основанието следва да се преценяват. Предвид законодателните изменения, имащи действие занапред е съобразявано при коя редакция на нормата е извършено уволнението ( напр. решение №379/2012 по гр. д №300/2011 на 3-то го и решение №275/2013 по гр.дело №23/2013 г на на 4-то г.о на ВКС ), или се разяснява значението на предизвестието ,т.е даден е отговор на други въпроси (напр. решение №320/2018г по гр.д № 1630/2017 на 4-то г.о)Особен е случая и в коментираното от касатора определение по гр.д№ 592/2020г.Поради това се поддържа,че въззивното решение е основавано на приложимата и установена практика на ВКС, съгласно която в нормата на чл.328, ал.1 т.10КТ не се съдържат ограничения за субективото право на работодателя във връзка с времето на придобиване на правото на пенсия. По предварителния въпрос за предпоставките при допускане до касацинно обжалване Върховен касационен съд ,ІІІ гр. намира ,че те не се обосновават с проверка за вероятна недопустимост на въззивното решение ,въз основа на останала неотстранена в срок нередовност на въззивната жалба.Указаната за внасяне с разпореждане на съда от 05.12.2023г. държавна такса първоначално е била погрешно преведена по сметка на СРС, вместо на СГС /платежното нареждане за банков превод от 19.12.2023г/,самият жалбоподател е констатирал грешката,повторно е внесъл дължимата държавна такса по съответната сметка на СГС /платежното нареждане за банков превод от 21 .12. 2023г/и по негово искане погрешно внесената сума е възстановена /платежното нареждане за банков превод с наредител СРС от същата дата,от/към бюджета/.Въззивният съд не нарушава закона като не прилага чл.262,ал.2 т.2 ГПК ,след като няма неотстранен в указания срок недостатък, в случая той е констатиран и отстранен от жалбоподателя, без конкретно за него да е прилаган чл.262,ал.1 ГПК по указание от съда. След преценка Върховен касационен съд, ІІІ гр. отделение счита,че е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения в изложението материалноправен въпрос, обусловил решаващите изводи на съда в обжалваното въззивно решение. Възприемат се и съображенията на жалбоподателя за наличие на предпоставки по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК ,след като в решение№ 884/09 от 26.07.2010г. по гр.д.№ 381/ 2009г. ,постановено от ВКС, Четвърто г.о по реда на чл.290 ГПК е отговорено на въпрос дали може да се прекрати трудовото правоотношение с работник-пенсионер по чл. 328 ал.1 т.10 от КТ едностранно от работодателя ако правото на пенсия за изслужено време и старост е придобито от работника още към момента на сключване на трудовия договор (а не по време на действието му). Изтъкнато е,че безвиновните основания за уволнение се регламентират от съставите на чл. 328 ал.1 от КТ т.1-12. Основанията за уволнение представляват определени от закона юридически факти, възникнали СЛЕД сключването на трудовия договор, при наличието на които уволнението може да бъде извършено. Тези юридически факти са изброени изчерпателно от закона.Вън от тях,на други основания, трудовият договор не може да бъде прекратен от работодателя по чл. 328 от КТ. В това се състои принципът на законоустановеност на основанията за уволнение.Този принцип осигурява защита на работника при уволнение, защото го допуска само на посочените в закона основания. Поради това е прието,че основанието за уволнение по точка 10на чл.328,ал.1 –при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст,представлява определен юридически факт,който трябва да е възникнал след сключване на трудовия договор и при наличието на който уволнението може да бъде извършено законосъобразно. В решение №838/17.12.2010 г. по гр.д.№1739/2009 г.на ІV г.о се възприема становището по приложението на чл.328,ал.1,т.10 от КТ, посочено в решение № 884/09 от 26.07.2010г. по гр.д.№ 381/2009г. на ВКС.Приема се за уеднаквена занапред практиката по приложението на чл.328,ал.1,т.10 от КТ.Правилността му се обосновава при езиково тълкуване на текста на изследваната разпоредба на точка 10от ал.1 на чл.328 от КТ. Предвид израза „придобиване”право на пенсия за осигурителен стаж и възраст е ясно, че законът има предвид факт,настъпил след,а не преди сключването на трудовия договор между страните. Правилността се утвърждава и по съображението,че иначе не би имало нужда законодателят да урежда ново основание по т.10а на същия текст на КТ – ДВ.бр. 46/2010 г. в сила от 18.VІ.2010 г,като правна възможност за прекратяване на правоотношенията на лице, което към възникване на трудовото правоотношение е придобило и упражнило правото си на пенсия.Същите съображения са застъпени при отговора на правен въпрос в решение №379/2012 по гр. д №300/2011 на 3-то го на ВКС и др. Тълкувателният подход в така формираната практика също така указва съобразяване със законодателните изменения и действието им занапред. Не на тази съдебна практика се „туря край” в решение №349 от 18.10.2011г. по гр.д.№ 374/2010г. на ІV г..о,предвид коментираното в решението приемане на чл.328 ал.1 т.10аКТ /ДВ бр.46/2010г., в сила от 18.06.2010г. Следва да се отчита,че основанието по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ съществува в българското законодателство от 1957 год. /чл. 31, ал. 1, б. „е“ КТ от 1951 год./. Нормата на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ /ред. 1986 год./ е многократно променяна – през м.март 1990 год., м.ноември 1992 год.,м. декември 1995 год., м.март 1996 год и през през м март 2001 год. във връзка с влезлия в сила от 01.01.2000г чл.68 КСО. Общото основание в чл. 328, ал. 1, т. 10, предл. 1 КТ за прекратяване на трудовия договор от работодателя с предизвестие при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст е отменено през м.януари 2012 год. /обн., ДВ, бр. 7 от 24.01.2012 год./ като впоследствие е възстановено със същото съдържание на нормата през м.юли 2015 год. /изм. – ДВ, бр. 54 от 2015 год. След законодателни промени ,в сила от 1.01.2016г. придобиването на право на пенсия в намален размер не се включва в основанието на чл.328, ал.1, т.10 КТ предвид въведената нова специална разпоредба на чл.328, ал.1, т.10а КТ - предпоставяща отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер. ,като предишна т.10а е запазена като т.10б - за да е налице това специално уволнително основание, работникът /служителят трябва да е упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. До приемането на т.10а с изменението на Кодекса на труда /ДВ бр.46,бр.100/2010г/,при всички основания овластяващи работодателя да прекрати трудовия договор с предизвестие /чл.328, ал.1 КТ/, е бил отчитан общият им признак - те следва да са се осъществили след сключването на трудовия договор, а не преди това. Като изключение обаче може да се разглежда условието, възприето с измененията на Кодекса през 2010г - нова т.10а на чл.328, ал.1 КТ, понастоящем чл.328, ал.1 т.10б ( ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016г.)Работодателят прекратява с предизвестние, когато трудовото правоотношение е възникнало,след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Основанията са доразвити в хипотезите на чл.328, ал.1 т т.10а и чл.10в при действащата понастоящем редакция на Кодекса. За тези допълнително уредени хипотези също е формирана обилна практика на ВКС, в която нормите се разглеждат като специални, като обща се възприема тази по чл.328, ал.1 т.10 ,предл. първо КТ, послужила за прекартяване на правоотношението с ищеца в настоящия случай, при извод за изчерпателност на основанията, на които може да се позова работодателя при прекратяване с предизвестие. Освен в цитираната от касатора практика на ВКС, първото законодателно изменение през 2010г е разглеждано и в Решение №349/2011 по гр.д №374/2010 4 г.о на ВКС. Второто законодателно изменение е довело до постановяването на решение № 220/2019 по гр.д №313/2018г ,3г.о на ВКС и решение №4/2018 по гр.д №665/2017 на 4 г.о. на ВКС.На тези решения се е позовал въззивният съд за да приеме,че оспорваното от ищеца уволнение е законно. Касационните оплаквания,мотивирали поставянето въпроса ,ще бъдат обсъдени при разглеждане на спора по същество. Водим от горното, Върховен касационен съд ,ІІІг.о.