Определение № 1772 от 10.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4570/2023 г.

От 31 декември 2016 г. осигурителният стаж по ал. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на осигурителен стаж 37 години за жените и 40 години за мъжете. С разпоредбата на чл. 68а /Нов – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г./ от КСО е предвидена възможността за ранно пенсиониране, а с чл. 69в /Нов – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г./ от КСО – условията за ранно пенсиониране на учителите. Последната разпоредба е специална спрямо общата норма за пълна пенсия по чл. 68 КСО и спрямо общата такава за ранно пенсиониране – чл. 68а КСО. След измененията, влезли в сила на 01.01.2016 г. работодателят вече има право да прекрати трудовото правоотношение с учител на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ само в случаите на придобито право на пълна пенсия за осигурителен стаж и възраст. В случаите на ранно пенсиониране на учителите при условията на чл. 69в КСО работодателят няма такова право. Към датата на прекратяването на съществувалото трудово правоотношение – 21.11.2019 г., ищцата не е придобила право на пенсия по общия ред. Такова право е щяла да придобие и е могла да упражни на 08.12.2020 г. /повече от година след прекратяване на трудовото й правоотношение/, и то в случай че към тази дата е имала и изискуемия общ осигурителен стаж от 35 години и 10 месеца. Към 21.11.2019 г. ищцата е имала навършени 57 години и 10 месеца и придобит учителски осигурителен стаж 25 години и 8 месеца, тоест са били налице условията за ранно пенсиониране по чл. 69в от КСО. Ищцата не се е възползвала от правото си на ранно пенсиониране, като след прекратяване на трудовото й правоотношение се е регистрирала в Дирекция „Бюро по труда“, [населено място] с цел намиране на работа. Ищцата изрично е заявила желанието си да не се възползва от възможността за ранно пенсиониране, като това обстоятелство е било доведено до знанието на работодателя й, който въпреки това е прекратил трудовото й правоотношение. С влязло в сила решение № 540/24.11.2022 г. на Комисия за защита от дискриминация на Република България, поправено с решение № 565/22.12.2022 г. /досежно името на жалбоподателката/, е прието за установено, че директорът на Основно училище „Васил Априлов“, с. Риш, общ. Смядово е извършил дискриминация по признаци „възраст“ и „лично положение“, като е нарушил нормата на чл. 21 ЗЗДискр. по отношение на ищцата в настоящото производство, като не е приложил еднакви критерии при едностранното прекратяване на трудовия й договор на длъжността „учител“ по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ. Със същото решение е прието за установено, че началникът на РУО – Шумен е извършил дискриминация по признаци „възраст“ и „лично положение“, като е нарушил нормата на чл. 21 ЗЗДискр. по отношение на ищцата в настоящото производство, като не е приложил еднакви критерии при едностранното прекратяване на трудовия й договор на длъжността „директор“ на Основно училище “Васил Априлов“, с. Риш, общ. Смядово по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ. Съобразявайки представените доказателства – статия за конкурс за директори в 13 училища в Шуменска област, обявен през лятото на 2022 г., както и заповед № РС 15-1/05.07.2022 г. на РУО – Шумен, от която се установява, че конкурс за заемане на длъжността „директор“ е бил обявен и за ответното ОУ “Васил Априлов“, с. Риш, общ. Смядово и решението на КЗД въззивният съд и е приел, че работодателят е злоупотребил с правата си при прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, като еднолично и без да се интересува от желанието на учителя да продължи да работи до придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по общия ред, е прекратил трудовото правоотношение на ищцата, като неоснователно дискриминирайки я по признак „възраст“ и „лично положение“ е приложил нормата на чл. 68в КСО. Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението. По поставения в изложението въпрос не е налице общото основание за допускане на касационно обжалване, защото въззивният съд не се е произнасял в сочения от касатора смисъл. При постановяване на решението въззивният съд не се е ръководил само на установеното с акт на КЗД дискриминационно отношение, а е съобразил и е изложил мотиви във връзка с всички доказателства по делото, които установяват категорично осъществена от работодателя злоупотреба с право по смисъла на чл. 8 КТ във вр. с чл. 21 ЗЗДискр. при прекратяване на трудовото правоотношение с Г. И. Й.. Посочил е, че решението на КЗД не поражда сила на пресъдено нещо, както едно съдебно решение, но е административен акт и за проверката на неговата законосъобразност е предвиден съдебен ред /чл. 68 ЗЗДискр./,а в установителната част, касаеща факта на дискриминация, решението не е било обжалвано и е влязло в сила. За да се неутрализира неговото правно значение следва да му се противопоставят други равни или с по-голяма тежест правопрекратяващи, правоизключващи или правоизменящи факти,каквито не са въведени и доказани от ответната страна/касатор, имаща интерес да установи, че правото на равно третиране при прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата не е било нарушено. За пълнота на изложението следва да се посочи, че при заявено позоваване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът следва да изложи обосновани съображения, които да аргументират тезата му, че формулираният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Двете предпоставки следва да съществуват кумулативно и жалбоподателят да обоснове значимостта на въпроса, който е повдигнал и необходимостта същият да бъде разрешен от касационната инстанция или да получи различно разрешаване с оглед променените социално-икономически условия в страната. В случая касаторът се е позовал бланкетно на основанието по т. 3 и не сочи неяснота или непълнота на нормативната уредба, или нуждата от осъвременяване на вече дадени разрешения по поставения въпрос за обвързващата сила на решенията на КЗД. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.