Определение № 96 от 16.01.2024 г. на ВКС по т. д. № 445/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Подадена е касационна жалба от А. Н. Д. и К. Х. М., в качеството им на синдици на „Корпоративна търговска банка“АД /н/ против решение № 737/22.11.2022 г. по в.т.д.№ 832/2022 г. на САС, с което е потвърдено решение № 793/30.06.2022 г. по т. д. № 393/2022 г. на СГС, с което е допълнен на основание чл. 71, ал. 1 ЗБН списъкът на приети вземания на кредиторите на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ с вземането на „Кристъл Асет мениджмънт“ ЕООД за сумата в размер на 12 600 лв., представляващо съдебни разноски, присъдени по т.д. № 6679/2016 г. на СГС, за които е издаден изпълнителен лист и е с поредност на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 8 ЗБН /доп. – ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г./. Касаторите поддържат, че въззивното решение е неправилно и са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касационната жалба „Кристъл Асет Мениджмънт“ЕООД в писмения си отговор оспорва основателността на касационната жалба и наличието на предпоставки по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Кaсационната жалба е редовна - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да уважи възражението на кредитора, САС е изложил съображения, че процесното вземане на „Кристъл Асет мениджмънт“ ЕООД е било установено с влязло в сила решение, постановено след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, в производство, в което участие е взел синдикът и последният не може да го оспорва, както изрично е предвидено в чл. 70 ЗБН. Позовал се е на изричните указания в отментелното определение № 67/15.02.2022 г. по ч.т.д. № 1212/2021 г. на ВКС, I т.о. на ВКС, а именно: вземанията за разноски, присъдени на ответници в производствата по искове за попълване на масата на несъстоятелността, подлежат на удовлетворяване по реда на чл.94, ал.1, т.8 от ЗБН. Същите не представляват разноски по несъстоятелността, доколкото не попадат сред лимитативно изброените в разпоредбата на чл.54 от ЗБН вземания, насочени към обезпечаване на развитието на откритото производство по несъстоятелност. Посочените вземания за съдебни разноски подлежат на включване в списъка с приети вземания наред с тези по чл.71, ал.1 от ЗБН. В случай, че лицата, упражняващи правомощията на синдик на банката, откажат да допълнят списъка, защитата на кредитора с вземане на съдебни разноски е чрез възражение срещу отказа на синдика, което подлежи на разглеждане по реда на чл.68 от ЗБН – в отделно производство и в открито заседание с участието на синдика, кредитора с оспорено вземане и направилия възражение кредитор. САС се е позовал и на разясненията на ВКС, че в това производство предмет на установяване не е съществуването на вземането, а правото на кредитора да бъде включен в списъка на приетите вземания с определена поредност. Това е редът за защита и на всички кредитори с вземания, установени с решение по чл.65, ал.2, чл.68, ал.3 и чл.20, ал.4 от ЗБН, в случай на отказ на синдика да допълни списъка, доколкото съдът по несъстоятелността няма правомощията да указва на синдика да коригира списъка извън производството по чл.68 от ЗБН. Именно поради неоспоримостта на вземанията, за тях не се прилага редът по чл.66 от ЗБН, предвиждащ възможност за подаване на възражения срещу списъка, представяне на доказателства и постановяване на окончателно решение от синдика. Не е необходимо и вземането да се включва в списък на неприетите вземания, за да бъде подадено възражение срещу него, доколкото становището на синдика, че списъкът на приетите вземания не следва да се допълни, се приравнява по последици на включване на вземането в списъка на неприетите вземания. В чл. 94, ал. 1, т. 7 ЗБН в кръга на подлежащите на удовлетворяване вземания се включват и други вземания, възникнали след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност за банката, а именно текущи публичноправни вземания на държавата и общините, като данъци, мита, такси и други. Разпоредбата на чл. 102 ЗБН предвижда, че и вземанията под отлагателно условие се включват в сметката за разпределение и се удовлетворяват по реда на чл. 725 от ТЗ. Следователно в чл. 4 ЗБН не са уредени изчерпателно всички изключения от общото правило, че масата на несъстоятелността е предназначена за удовлетворяване на вземания, възникнали до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност за банката. Възможността да бъдат удовлетволявани вземания, свързани с развитието на производството - разноските по несъстоятелност и текущите, публичноправни вземания на държавата и общините, които могат да бъдат и спорни по размер, налага по аргумент от посилното основание, че безспорните по размер вземания за разноски, присъдени в съдебните производства, обусловени от производството по несъстоятелност, също подлежат на удовлетворяване от масата на несъстоятелността. От друга страна случаите, при които страните по делата не заплащат предварително или не дължат държавна такса за участие в делото, както и в които са освободени от заплащане на разноски, се уреждат изрично в закона. След като липсва изрична разпоредба, освобождаваща банката - длъжник в производство по банкова несъстоятелност от заплащане на разноски в производствата по отменителните и преферентните искове за попълване на масата на несъстоятелността, недопустимо е този правен резултат да се постигне чрез забрана за ответниците по посочените искове, в чиято полза са присъдени разноски, да ги предявят в производството по несъстоятелност. Отговорността за разноски е последица от разрешаването на материалноправния спор, поради което присъдените в тези производства разноски се подчиняват на режима на главното вземане и също подлежат на удовлетворяване от масата на несъстоятелността по реда на ЗБН. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите формулират следните правни въпроси: 1/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства?; 2/ Съществува ли в ЗБН ред за предявяване на вземанията, възникнали след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, аналогичен на предявяване на вземанията по чл.688, ал.3 ТЗ в общата търговска несъстоятелност ?; 3/Какво е правното основание за синдика на банка в производство по несъстоятелност, на което същият може да включи вземанията, възникнали след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, в Списъка на приетите вземания? Приложим ли е към тези вземания редът по чл.68 ЗБН? По първи въпрос се твърди противоречие на дадените разрешения от въззивния съд със задължителната практика на ВКС по ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС и практиката на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл.290 ГПК решение № 134/30.12.2013 г. по т .д. № 34/2013 г. на ВКС, II т.о, решение № 222/06.04.2017г. по т.д. № 425/2015 г. на ВКС, II т.о. и мн.други. По втори и трети въпрос касаторите въвеждат на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като считат, че същите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Позовават се и на хипотеза на „очевидна неправилност“ по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че и трите въпроса са поставени в контекста на един и същ довод, а именно за липсата на възможност синдиците на банката да включат възникналото след влизане в сила на решението за откриване на производството по несъстоятелност на длъжника-банка вземане за разноски за приключило съдебно производство в списъка на приетите вземания. След като не може да бъде предявено пред синдика това вземане, според касаторите, кредиторът не може да подаде и възражение срещу отказа на синдика пред съда по несъстоятелността. По така поставените въпроси въззивният съд се е произнесъл в съответствие с практиката на ВКС, дадена именно в постановеното по чл.274, ал.3, т.1 ГПК отменително определение на ВКС по повод постановеното при първото гледане на спора определение на САС, с което се потвърждава прекратителното определение на СГС. Всички поставени от касаторите правни въпроси са разгледани в така постановения касационен акт, който от една страна представлява практика на ВКС, по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а от друга страна указанията по него във връзка с приложение на материалния и процесуалния закон са задължителни за долната инстанция, на осн. чл.294, ал.1, изр.2 ГПК. Изрично съставът на ВКС е приел, че е налице ред за включване на вземане, от категорията на процесното, в списъка на приетите вземания, по чл.71, ал.1 ЗБН и ред за защита срещу отказа на синдика пред съда по несъстоятелността, именно по чл.68 ЗБН. Не е налице и хипотеза на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, доколкото повдигнатите въпроси касаят проблем за допустимостта на възражението и по него е налице посочената по-горе съдебна практика на ВКС. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение на САС. Ответникът не е представил доказателства за сторени пред настоящата инстанция разноски, поради което такива не следва да му се присъждат. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд