Определение № 3211 от 20.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1910/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Постъпила е частна касационна жалба, подадена от З. В. В. против определение № 135 от 04.03.2025 г. по ч. гр.д.№177/2025 г. на Окръжен съд-Пазарджик, с което е потвърдено определение №15/13.01.2025 г. по гр.д.№ 738/2024 г. на Районен съд Панагюрище в частта му, с която на осн. чл. 130 ГПК е прекратено, производството по гр. д. 738/2024г. на Районен съд – Панагюрище по иска с правно осн. чл. 21, ал. 4 СК за признаване на установено по отношение на В. Т. В., че частният жалбоподател З. В. В. е изключителен собственик на придобития по време на брака между страните лек автомобил, с Д. РА *** марка: BMW, модел ***, рама № ***, поради липса на принос на ответницата. В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилност на определението, защото съдът не съобразил, че волята на бившите съпрузи, изразена в одобреното споразумение, е ответницата да прехвърли 1/2 ид.. от автомобила, за да се избегнат бъдещи производства по оспорване приноса на ответницата в покупката му. В изложението на основанията по чл. 274, ал.4 във вр. с чл. 280, ал.1 и 2 ГПК се твърдят основанията по чл. 280, ал.1 и ал.2, пр.2 и пр.3 ГПК. Недопустимост и очевидна неправилност се твърди поради това, че в споразумението страните не уговорили обикновена съсобственост, а задължени за прехвърляне на 1/2 от автомобила. Противоречие със съдебната практика се твърди по въпроса: Следва ли съдът, при постановяване на решението си, да направи верни фактически констатации и да обсъди в тяхната взаимна връзка доказателствата, както и доводите и възраженията на страните, изпълнявайки задълженията си по чл. 235 ГПК. Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна и е постъпила в срок. Съдът приема, че отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което я преценява като допустима. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е съобразил следното: В. Т. В. и З. В. В. са сключили брак на 09.11.1996 г., прекратен с развод на основание чл. 50, вр. чл. 51 СК и чл. 330 ГПК. В одобреното споразумение са записали, че В. Т. В. се задължава да прехвърли „своята 1/2 ид.ч.“ от правото на собственост върху придобития по време на брака лек автомобил, марка BMW, модел *** на З. В. В. в тримесечен срок от влизане на решението в сила. Вторият предявен иск, по който производството е прекратено, е с правно основание чл. 21, ал. 4 СК за признаване за установено, че ищецът е изключителен собственик на придобития по време на брака му с ответницата лек автомобил, с Д. РА ***, марка: BMW, модел ***, рама № ***, поради липса на съвместен принос. Съдът е приел този иск за недопустим, като се е позовал на приетото в ТР № 3/29.11.2018 г., по тълк.д. № 3/2015 г., ОСГК, според което ако в утвърденото от бракоразводния съд споразумение по чл. 99, ал. 3 или чл. 101, ал. 1 СК /1985 г. /, респ. чл. 49, ал. 4 или чл. 51, ал. 1 СК /2009 г. /, съпрузите уговорят, че придобитият през време на брака имот остава съсобствен без да са посочили изрично обема на правата си в съсобствеността, е допустимо в последващ исков процес да се установява по голям дял на единия съпруг, на основание частична трансформация на негово лично имущество. От приетото с цитираното ТР следва, че когато в споразумението съпрузите са изразили воля, че придобито през време на брака имущество в режим на СИО остава съсобствено, искът по чл. 21, ал. 4 СК за признаване изключителна собственост на единия съпруг поради липса на принос на другия, такъв иск е недопустим, защото уреденият със споразумението въпрос не може да бъде пререшаван. Съдът е приел, че цитираната част от споразумението относно автомобила съдържа воля именно за това, че тази движима вещ е съсобствена между съпрузите поради прекратяване на брака, поради което съпругата се е задължила да прехвърли „своята 1/2 ид.ч.“ на бившия си съпруг. Въззивното определение е валидно, като постановено от надлежен съдебен орган, в рамките на правораздавателната му власт, в изискуемата форма, подписано е и е разбираемо. Съдът се е произнесъл по редовна въззивна жалба в обема, в който е сезиран и при наличие на изискванията за постановяване на допустим съдебен акт. Частният жалбоподател твърди недопустимост на определението, но не посочва основание за това. Съдът също не констатира липса на положителни или наличие на отрицателни процесуални предпоставки за произнасяне на въззивната инстанция. Предвид изложеното, не са налице основанията за допускане до касация по чл. 280, ал.2, пр. 1 и 2 ГПК. Според т.1 от ТР №1/2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно определение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретния спор. По формулираният въпрос, по който се твърди противоречие със съдебната практика по чл. 235 ГПК, настоящата инстанция не констатира противоречие. Обсъден е текста на споразумението. Поетото задължение за прехвърляне на 1/2 ид.ч. от автомобила от бившата съпруга предполага притежание на тази идеална част, защото сделките са деривативно придобивно основание. Волята е ясно изразена в споразумението и съдът е съобразил това доказателство и точното му съдържание. Затова не е налице противоречие със съдебната практика, задължаваща съда да съобрази всички събрани доказателства. Съдът не констатира и очевидна неправилност, тъй като не е налице нито прилагане на императивна правна норма в обратен смисъл нито неприлагане на такава норма. Спазени са и съдопроизводствени правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина решаване на спора. Не е налице и нарушение на основни логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените факти по делото. Затова не е налице основанието по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК. Или в обобщение, не са налице служебно проверените и наведени основания за допускане до касационно обжалване. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение