Определение № 902 от 09.12.2010 г. на ВКС по т. д. № 824/2010 г.

Производството е по чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на А. за п. и с. к. срещу определение № 18/11.03.2010г., постановено по т.д.№ 718/2009г. от ВКС, ТК, І отд., с което е оставена без разглеждане касационната й жалба против решение № 19/18.03.2009г. по т.д.№ 30/2009г. на Бургаския апелативен съд. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. намира, че частната жалба е допустима, но неоснователна. Касационната жалба е върната от състава на ВКС, ТК, І отд. на основание чл.280, ал.2 ГПК, тъй като обжалваемият интерес е под 1000 лв., а именно: въззивното решение е обжалвано в частта, с която са отхвърлени исковете за заплащане на неустойка за забава върху шеста разсрочена вноска от цената по приватизационен договор в размер на 363.53 лв. и върху седма вноска – в размер на 205.38 лв. Определението е правилно. Частният жалбоподател развива тезата, че е обжалвал въззивното решение и в частта, с която исковете са отхвърлени за периода от датата на исковата молба – 02.01.2008г. до окончателното изплащане на цената по приватизационния договор. Твърдението е некоректно. Действително в исковата молба претендираните суми за неустойки са изчислени до 16.10.2007г., като е направено искане неустойка да се присъди и от 17.10.2007г. до окончателното плащане на вноската. С уточнение на исковата молба неустойката върху шеста вноска е посочена в размер на 30491.58 лв. за периода от 01.01.2006г. до 02.01.2008г. и върху седма вноска в размер на 16670.58 лв. за периода от 01.01.2007г. до 02.01.2008г. По тези претенции е постановено първоинстанционното решение и съответно обжалваемият въззивен акт. Искане за заплащане на неустойки след 02.01.2008г. не са разгледани, поради което обжалваемият интерес правилно е определен от състава на ВКС, ТК, І отд. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд