Определение № 460 от 26.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1851/2020 г.

Производството e по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от М. А. И., чрез адвокат К. П. от АК – К. (в качеството му на служебен адвокат на страната) срещу въззивно решение № 65 от 08.04.2020 г. по в.гр.д.№ 409/2019 г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че обжалваното въззивно решение е очевидно неправилно – основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК.

Ответниците по касация С. И. Г., Р. Г. Г. и Е. Г. А. са депозирали отговор чрез адвокат И. Д. от АК - К., съгласно който липсват основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване, както и считат, че въззивното решение е правилно.

С въззивния акт е потвърдено решение № 215 от 18.03.2019 г. по гр.д.№ 553/2016 г. на Районен съд - Кюстендил, с което е оставена без уважение възлагателната претенция на М. А. И. по отношение на допуснатия до съдебна делба УПИ , кв. 62 по плана на [населено място], общ. К., целият с площ 646 кв.м. празно и застроено място, ведно с изградената в него паянтова жилищна сграда с РЗП 178 кв.м., състояща се от етаж със застроена площ от 78 кв.м., мазе с площ от 44 кв.м. и таван с площ от 56 кв.м., второстепенна жилищна сграда с площ от 40 кв.м., както и паянтова постройка - яхър с площ от 21 кв.м., при граници и съседи на имота: от юг УПИ и , от север - улица, от изток – УПИ , от запад УПИ **, всички в кв. 62 по плана на [населено място], общ. К., като описаният недвижим имот е изнесен на публична продан и е постановено получената от проданта сума да се разпредели между съделителите, съобразно установените квоти за всеки от тях: за С. И. Г., Р. Г. Г. и Е. Г. А. – по 1/6 ид.ч., а за М. А. И. – 3/6 ид.ч. Въззивният съд е съобразил, че с решение № 608 от 21.11.2016 г., постановено в първата фаза на производството, между страните по делото и при посочените по-горе квоти е допусната съдебна делба по отношение на селищния имот в [населено място], както и по отношение на шест земеделски имота. Съсобствеността е възникнала при условията на наследствено правоприемство от А. Г. К. (починал на 20.03.1997 г.), като М. А. И. е дъщеря на наследодателя, а останалите съделители са наследници (преживяла съпруга и деца) на починалия на 18.09.2008 г., т.е. след общия наследодател, негов син Г. А. Г..

От заключенията по назначените във втората фаза на делбата съдебно-технически експертизи – единична, изпълнена от в.л. Е. Т., и комплексна, изпълнена от в.л. Д. М. и В. П., е прието за установено, че недвижимият имот – дворно място с жилищна сграда и описани подробно сгради от допълващо застрояване в [населено място], е изцяло неподеляем. За доказване на направеното искане за възлагане (от всяка от страните) са събрани гласни доказателства, анализът на които е обосновал извод, че към правно релевантния момент не е установено ответницата по иска за делба (сега – касатор) М. И. да е живеела при наследодателя А. К.. По тази причина е прието, че възлагателната претенция на М. И., макар и заявена в преклузивния срок по чл. 349, ал. 4 ГПК, не може да бъде уважена. Обстоятелството, че впоследствие (в момент, значително отдалечен от релевантния) И. се е установила да живее със семейството си в описания делбен имот, не обективира изследваната предпоставка - към момента на откриване на наследството страната да е живяла в делбения имот.

Въззивният съд е изложил съображения, че в случая не е възможно поставянето на спорния жилищен имот в някой от дяловете на страните, тъй като няма други имоти в регулация и други жилищни имоти, които да бъдат поставени в другите дялове (респ. - в друг дял при общо възлагане или разпределение) и това би нарушило основния принцип за равнопоставеност на съделителите и разпределяне на съсобствените имоти, като в реален дял на всеки от тях попадне от всеки от видовете допуснати до делба имоти. Приел е, че съобразно разпоредбата на чл. 69, ал. 2 ЗН и с оглед спазване на равенството между съделителите при разпределението по чл. 353 ГПК, във всеки дял трябва да се включат по възможност еднакви по количество и вид и приблизително равни по стойност имоти, респ. максимално съответстващи по стойност на дяловете на съделителите, като неравенството на дяловете се изравнява в пари. Допустимо е разпределение на различни по вид самостоятелни имоти само, ако между страните липсва спор относно обособяването им в самостоятелни дялове. При наличието на спор обаче, за да е приложим способът на чл. 353 ГПК е необходимо да се образуват еднородни дялове от делбеното имущество. Въззивният съд е приел, че в случая липсва изразено съгласие за получаване от останалите съделители в общ дял на земеделските земи при евентуално разпределение, като дори е била налице конкуренция на предявена от тях възлагателна претенция по отношение на същия застроен УПИ. Посочил е, че първоинстанционният съд по ясен начин е определил приложимия способ за ликвидиране на съсобствеността – изнасяне на публична продан, без да е необходимо допълнително конкретизиране и поясняване на решението. Интересите на съделителите (в частност - на ответницата по иска), могат да бъдат защитени с възможността за участие при наддаването и изкупуване на делбения имот, заплащайки суми за уравнение на признатите права на останалите участници в делбата.

По искането за допускане на обжалването, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното:

Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Регламентирането на очевидната неправилност като касационно основание наред с нищожността и недопустимостта (за които по правило съдът следи служебно) обосновава изводите, че по съществуването и на това основание ВКС може да се произнесе и служебно, при това преди да пристъпи към преценка дали са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК.

Очевидната неправилност визира пороци на съдебния акт от кръга на тези по чл. 281, т. 3 ГПК, като чрез термина ,,очевидна” се характеризира степента на проявление – квалифициран, особено тежък порок. Терминът обозначава състояние, при което неправилността е проявена по начин, че може да бъде констатирана от касационния съд, без да се налага извършването на анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, на принципите на гражданския процес или необоснованост. Неправилността следва да произтича от допуснати от съда нарушения на приложима за конкретния спор императивна материалноправна норма, довели до несъвместим със закона резултат – поради разрешение, дадено в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, нарушение на основните начала на гражданския процес и явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика.

Изложените от въззивния съд съображения досежно избора на способ за извършване на делбата – публична продан, в настоящата хипотеза, при която броят на съделителите е по-малък от броя на делбените имоти, са несъвместими с принципа за реален дял, водещ в делбата, и заложен в разпоредбата на чл. 69, ал. 2 ЗН, според който всеки от съделителите следва да получи реален дял в натура. Това налага касационната инстанция да обсъди въпроса дали публичната продан е допустим и подходящ способ за извършване на делбата, при съществуваща възможност всеки съделител да получи реален дял от съсобствените имоти. Отговорът на този въпрос може да се даде единствено в резултат от разглеждане на касационната жалба по същество. Изложеното мотивира настоящия състав да приеме, че в случая е налице предпоставка за допускане на касационното обжалване в третата хипотеза на чл. 280, ал. 2 ГПК.

При допускане на обжалването страната – касатор по принцип дължи заплащането на пропорционална държавна такса, която в случая възлиза на сумата 198,45 лв. Съставът на съда констатира, че с определение № 844 от 25.06.2019 г. М. А. И. е освободена от заплащането на държавна такса по подадената от нея въззивна жалба, поради което и на основание т. 12 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК (при липсата на данни за настъпила промяна във вече декларираните обстоятелства) страната се явява освободена и от таксите, дължими в касационното производство.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение