Определение № 666 от 23.08.2019 г. на ВКС по гр. д. № 136/2019 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца К. И. З., чрез адв. Д. М. против решение № 2018/27.07.2018 г. по в. гр. дело № 3625/2017 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1270/27.02.2017 г., с което са отхвърлени предявените от К. И. З. срещу „Уникредит Булбанк“ АД, [населено място] осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 82 ЗЗД за заплащане на сумата от 120 000 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи от ищеца поради договорно неизпълнение на задълженията на ответника по договор от 25.03.2008 г. и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД, за заплащане на сумата от 65 080 лева, представляваща обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение и е потвърдено решение № 2574/19.04.2017 г. по гр.д. № 2720/2014 г. на Софийския градски съд, с което е оставена без уважение молбата на К. З. по чл. 247 ГПК за отстраняване на очевидни фактически грешки по първоначалното решение. Решението на САС е постановено при участието на трети лица- помагачи на ответника-„Елби 70“ АД и „Биел груп“ ООД. В касационната жалба се поддържат основания за недопустимост, в условията на евентуалност неправилност на решението по чл. 281, т. 3 ГПК - нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оплакването за недопустимост на обжалваното въззивно решение на Софийския апелативен съд, произтича от твърдението на касатора, че въззивният съд не е извършил съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, поради което не е определил предмета на спора и се е произнесъл по спор с неизяснен предмет. В изложението са формулирани въпросите: 1. „Следва ли въззивният съд да изложи мотиви по въведените с въззивната жалба оплаквания за неправилност на първоинстанционното решетие съгласно чл. 272 ГПК“; 2. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички допустими и относими към предмета на спора доказателства в мотивите си и да формира изводите си въз основа на съвкупната им преценка /чл. 236, ал. 2 ГПК/“; 3. „Поради липса на трайна съдебна практика, може ли да се приеме, че в интерес на развитието на правото е обсъждането характера на въззивното решение на САС, постановено досежно неизяснен и поради това невъзможен предмет, в условията на въведена по вина на банката неяснота при персонализацията на купувача“; 4. „Хипотетични ли са, както е посочена в постановеното решение договорената цена на имота, която е закон за страните, неговата пазарна цена и пропуснатата полза, представляваща разликата между тях, каквато вреда ми беше нанесена поради провалена, по изключителна вина на банката сделка“; 5. „Нарушение на закона ли са лансираните от решаващия състав индиции за възможност, с анекс от 22.04.08 г. купувачът да бъде заместен от трето, неидентифицирано в предварителните договори, несъществуващо в правното пространство и независимо от това посочено за купувач в анекс от 24.04.08 г. към договора за ескроусметка лице, като оправдание за банката, месец преди това, на 25.03.08 г. да го предвиди за купувач, което не само, че не е съобщение за цесия по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, но е и абсурдно да е такава с несъществуващо юридическо лице“; 6. „В интерес на развитие на правото ли е анализирането статута на банката и ролята й в договора за често използваната ескроу /доверителна/ сметка - дали тя е само безотговорен „страничен наблюдател" както погрешно, за да я оправдае, представя ролята й решаващия състав или е „обещател", със съответните отговорности, към които, по силата на конкретния договор, посочвайки ми задължителен купувач, като условие за изплащане цената на имота и в съчетание с клаузата на чл. 6.01 от договора, тя е прибавила и ролята си на гарант за задължителното приключване на сделката, което тя е длъжна да спази по отношение на мен в условията на разпоредбата на чл. 22. ЗЗД. От значение ли е правната същност на договора за ескроу сметка и в случаите на прилагане на аналогията с „Гражданската отговорност" при определянето на погасителната давност за предявяване на иск за обезвреда, в случай на неговото нарушаване от банката“; 7. „Следва ли да се приеме за правомерно неглижирането от страна на решаващия състав на строгото спазване на договора от банката, който за страните е със силата на закон, на който се крепи сигурността във взаимоотншенията между тях или в интерес на корпоративни интереси е допустимо неговото перманентно грубо нарушаване“; 8. „Следва ли да се приеме за правилна, развитата от решаващия състав, противна на становището на първоинстанционния съд теза за приложимост на чл. 111, б. "б" ЗЗД при наличната несъпоставимост между характера на престациите - поведенческото неизпълнение на банката и имуществената същност на дължимото обезщетение по тази разпоредба, както и че тази разпоредба предполага договорени реквизити, което не изисква доказване на вредата, докато в случая вредата се доказва, при което е приложима пълната 5-годишна погасителна давност или аналогия на разпоредбата на чл. 22. ЗЗД със "Застраховка живот", в която за третото лице е приета 5-годишната погасителната давност за предявяване на иска за обезвреда“. Според жалбоподателя въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС като се сочат: решение № 147/31.07.2018 г. по т.д. № 1715/2017 г. на ВКС, ІІ т.о., определение № 564/14.08.2018 г. по т.д. № 2847/2017 г. на ВКС и решение № 3990/10.06.2016 г. по а.д. № 5181/2015 г. на АССГ и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Ответникът по касационната жалба „Уникредит Булбанк“ АД, [населено място], чрез адв. Л. Д. в писмен отговор е изразил мотивирано становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна, срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима. Въззивният съд се е произнесъл по искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. С обжалваното решение от фактическа страна е прието, че на 23.02.2008 г. са сключени два предварителни договора за покупко-продажба на недвижим имот. Първият - за 7/10 ид. ч. от УПИ /№/, кв. /№/ по плана на [населено място], местност П.п., целият от 379 кв.м., с продавачи ищецът К. З. и Д. З. и купувач „Елби 70“ ООД, [населено място]. Вторият – за продажба на 3/10 ид. ч. от УПИ /№/, кв. /№/ по плана на [населено място], местност П.п., целият от 379 кв.м., с продавач К. З. и купувач „Елби 70“ ООД, [населено място]. Първият договор, касаещ 7/10 от имота е обявен за окончателен с решение на СРС по гр.д. № 11848/2008 г. при условие, че „Елби 70“ ООД, [населено място] заплати на продавачите остатъка от продажната цена, на К. З. – сумата от 10 750 лева. Посочил е, че процесен по делото е предварителният договор № КМ02 за покупко- продажба на 3/10 ид. ч. от гореописания имот срещу заплащане на цена от 518 000 евро, от която 466 000 евро е договорено да се депозират в деня на нотариално изповядване на сделката от купувача по особените ескроу банкови сметки, открити на името на продавача. Договорено е, че продавачите могат да се разпореждат с депозираните по банковата сметка пари при условие, че представят пред банката нотариален акт за покупко-продажба на имота, сключен между страните и удостоверение за тежести, от което да е видно вписване на сделката и липсата на каквито и да е било права на трети лица или тежести, противопоставими на купувача. Това право на продавачите се погасява в двадесет дневен срок от изповядване на сделката, след което парите се връщат обратно на купувача. В този случай купувачът се задължава да прехвърли обратно имота на продавачите. Договорен е срок за сключване на окончателен договор – 60 дни от подписване на предварителния договор. Представен е договор за специална ескроу сметка, подписан на 25.03.2008 г. между К. З. като продавач, „Елби 70“ ООД, [населено място] като купувач и „Уникредит Булбанк“ АД, [населено място] като посредник, съгласно който специалната сметка се открива въз основа на искане на продавача- титуляр. Купувачът или трето лице се задължават да захранят специалната сметка на името на продавача със 264 500 евро до 24.04.2008 г. Постигнато е съгласие, че продавачът няма право да се разпорежда с авоара по сметката, която е блокирана в негова полза до представяне в банката на нотариален акт за покупко-продажба на имота, сключен между страните и удостоверение за тежести, от което да е видно вписване на настоящата сделка и липсата на каквито и да е било права на трети лица или тежести, противопоставими на купувача. Договорено е, че ако сметката не бъде захранена банката има право да прекрати договора. При постъпването на сума по сметката банката е поела задължение да уведоми продавача. Прието е, че съгласно чл. 5 от договора сумата се освобождава в полза на продавача след представяне на нотариален акт за покупко-продажба на описания имот на името на „Биел груп“ ООД, [населено място] и удостоверение за тежести. След представянето на тези документи в срок от 2 работни дни банката се задължава да преведе по сметка на продавача авансово внесената сума. Според чл. 6 сумата се връща на купувача в случай на непредставяне в срок от 20 дни след изповядване на сделката на съответните документи. Приел е, че съгласно чл. 8 задълженията на банката по договора се свеждат до обслужване на специалната сметка и извършване на проверка от външна страна на представените й документи. Банката не носи отговорност за формата, пълнотата, точността, истинността на който и да е документ, не е страна в правоотношението между продавач и купувач и не носи отговорност за неизпълнение на задълженията от тях. Съгласно чл. 9.04 до представяне на документните по чл. 5 от договора разпоредителните действия с авоара по сметката могат да се извършват при представяне в банката на двустранно писмено споразумение. Съдът е посочил, че от представения констативен протокол, съставен от нотариус М. Н. на 15.04.2008 г., се установява, че пред нотариуса са се явили продавачите и купувача, не са постигнали съгласие за сключване на окончателен договор, а са постигнали съгласие за предоговаряне на договора за ескроу сметка. На 22.04.2008 г. е сключен анекс към договор № КМ02, съгласно който страните постигат съгласие, че трето лице може да поеме правата и задълженията на купувача по предварителните договори, като купувачът поема задължение при поемане на правата и задълженията му от трето лице да промени пет дни преди изповядване на сделката договорите за ескроу сметки с „Уникредит Булбанк“ АД, [населено място] като посочи изрично третото лице купувач и осигури безпроблемно усвояване на сумите от продавачите. Срокът за изповядване на сделката е предоговорен до 13.06.2008 г. Предоговорен е начина на плащане на цената като се посочва, че задатъкът е заплатен на К. З., а по ескроусметка на името на К. З. е внесена сумата от 31 500 евро и 10 000 евро, а сумата от 424 500евро се депозира от купувача два дни преди сключване на окончателен договор. Прието е, че договорът за специална сметка е анексиран на 24.04.2008 г. като крайният срок за захранване на сметката е 11.06.2008 г. Посочено е, че специалната сметка е захранена с 31 500 евро и ще бъде захранена с още 10 000 евро. При постъпване на окончателно плащане по предварителните договори сумата от 424 500 евро ще бъде освободена в полза на продавача при горепосочените условия- представяне на нотариални актове за продажба на името на „Биел груп“ ООД, [населено място] и удостоверение за тежести. Прието е за установено от протокол от 10.06.2008 г. съставен от нотариус М. Н., че пред нотариуса като купувач се явява „Биел груп“ ООД, [населено място], явяват се и продавачите, но купувачът отказва подписване на окончателен договор, поради възражения по скица, представена към договора. С анекс към договора за ескроу сметка от 12.06.2008 г. страните по този договор постигат съгласие, че крайният срок за окончателно и пълно захранване на сметката се променя на 11.06.2008 г., като сметката към този момент е захранена с 31 500 евро, ще бъде захранена с 10 000евро и при постъпване на окончателно плащане по предварителните договори сумата от 435 250евро ще бъде преведена на продавача след представяне на нотариален акт на името на „Биел груп“ ООД, [населено място] или на „Елби 70“ ООД, [населено място] и представяне на удостоверение за тежести, в което да няма други вписани тежести освен възбраната наложена от страна на „Елби 70“ ООД, [населено място] или други възбрани или тежести, наложени от „Елби 70“ ООД, [населено място] и „Биел груп“ ООД, [населено място]. Съдът е посочил, че според протокол от 13.06.2008 г. съставен от нотариус М. Н. пред нотариуса се е явил представител на „Биел груп“ ООД, [населено място] като купувач и продавачите К. З. и Д. З. като съгласие за сключване на окончателен договор не е било постигнато. С молба от 17.06.2008 г. на управителя на „Елби 70“ ООД, [населено място] до „Уникредит Булбанк“ АД, [населено място] е поискано преведените суми по специалната ескроу сметка да бъдат преведени на „Биел груп“ ООД, [населено място] по посочена банкова сметка. Съдът е посочил, че според заключението на ССЕ след решение на УС на ответника за възстановяване на сумите, внесени по ескроу сметката на името на ищеца и Д. З. от купувача „Елби 70“ ООД, [населено място] чрез дъщерното дружество „Биел груп“ ООД, [населено място], на 19.11.2008 г. е извършен превод на сумата, която на 21.11.2008 г. е постъпила по сметка на „Елби 70“ ООД, [населено място] в „ОББ“ АД. Прието е, че от удостоверение от Агенция по вписванията-Търговски регистър се установява, че към 21.04.2008 г. „Биел груп“ ООД, [населено място] има заявление за първоначална регистрация, което не е било разгледано. Посочено е, че общите събрания на съдружниците на „Елби 70“ ООД, [населено място] и на „Биел груп“ ООД, [населено място] на 19.05.2008 г. и на 20.05.2008 г. са взели решение за прехвърляне правата и задълженията на „Елби 70“ ООД, [населено място] по сключените предварителни договори с К. З. на „Биел груп“ ООД, [населено място], а последното – да встъпи в правата на „Елби 70“ ООД, [населено място] по тези договори. Приел е, че по делото са представени доказателства за оттегляне на насрещен иск от К. З. по гр.д. № 11848/2008 г. на СРС, поради изтегляне на внесените суми и лишаване на продавача от обезпечение, видно от които представителя на „Елби 70“ ООД, [населено място] и „Биел груп“ ООД, [населено място] заявява, че са в процес на обсъждане в дружествата дали да сключат окончателен договор по предварителен договор КМ02, че средствата от ескроу сметката са изтеглени и изразходвани. От правна страна е прието с оглед на установената фактическа обстановка, че е предявен иск за заплащане на обезщетение от страна на банката на нейния съконтрахент- ищец по делото за причинени вреди поради неточно изпълнение на поетите от банката задължения по договор за ескроу сметка от 25.03.2008 г. Ищецът в исковата молба и представените уточняващи молби поддържа, че е претърпял имуществена вреда- пропусната полза – да увеличи своето имущество. Поддържа, че договорът от 25.03.2008 г. е посреднически и банката е била гарант за точно изпълнение на договора с нея и за успешното приключване на сделките по двата предварителни договора. Поддържа, че банката е вписала в договора „Биел груп“ ООД, [населено място], което не е съществувало към този момент, което е нарушение на нейните задължения. Поддържа, че е нарушение на банката подписването на анекса от 12.06.2008 г. на следващия ден, както и поддържа, че банката не е следвало да върне внесената сума по ескроу сметката на името на ищеца, тъй като по този начин е провалила сделката. С молба – уточнение от 19.05.2015 г. исковите претенции са уточнени като такива за обезвреда за пропуснати ползи като ищецът е пропуснал възможността да увеличи своето имущество с цената по сделката по договор № КМ02, поради неправомерно прекратяване на договора, като служители на банката са действали в противоречие с договорките по чл. 6.01, 9.04, 12.01. Поддържа се, че вредата за ищеца е настъпила при връщането на сумата от банката на „Биел груп“ ООД, [населено място], като сумата реално е преведена на „Елби 70“ ООД, [населено място]. Връщането на сумата, в нарушение на договорките по договора е поставило в невъзможност плащането на продажната цена, като размерът на вредата се изчислява в разликата между договорената продажна цена 518 000 евро и 39 590 евро- реално получена цена при продажбата на имота от ЧСИ. Съдът е приел, че е сезиран с иск за заплащане на обезщетение за претърпени вреди от договорно неизпълнение, като вредите представляват пропусната полза - иск с правно основание чл. 79, ал.1, вр. чл. 82 ЗЗД. Посочено е, че съгласно чл.82 ЗЗД обезщетението за вреди от виновно неизпълнение на договорните задължения обхваща всички причинени вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, като само при твърдяна и доказана недобросъвестност на длъжника – обезщетението обхваща всички преки и непосредствени вреди. Правната теория и практика приемат претърпяната загуба като намаляване на имущественото състояние на ищеца, а пропуснатата полза - като неосъществено увеличаване на имуществото на кредитора. За да се установи пропуснатата полза следва да се установи разлика в състоянието, в което имуществото на кредитора би се намирало, ако длъжникът беше изпълнил точно задължението си, съпоставено с имуществото му към момента на неизпълнението. Въззивният съд е съобразил задължителната съдебната практика на ВКС, обективирана в ТР № 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда и нейното доказване следва да се осъществи от претендиращият обезщетение по категоричен начин. Прието е, че по делото ищецът не доказва да е претърпял имуществени вреди от неизпълнение на договорни задължения от страна на ответника по договора от 25.03.2008 г. Посочено е, че договорът за ескроу сметка е договор между две страни с противоречиви интереси /в случая – продавач и купувач при сделка с недвижим имот/ и трета страна – банката, която се явява, срещу заплащане, своеобразен наблюдател и довереник, следящ за точното изпълнение, но само на конкретно посочени условия по договора за продажба, преди да извърши превод на цената от името на купувача в полза на продавача, като до този момент продажната цена е внесена като сума и блокирана по сметката в банката. По този начин страните по покупко-продажбата си гарантират прехвърлянето на собствеността и съответно получаването на цената по сделката. Прието е, че договорът са ескроу сметка няма законоустановено съдържание, но ако изрично не е уговорено в него, банката не става довереник на страните по договора за покупко продажба в смисъла на чл. 280 и сл. ЗЗД и не следи за техните интереси- освен за тези, за които е поела задължение да следи по договора за ескроу сметка, като не е гарант за валидното и добросъвестно приключване на договорните отношения между страните. Според въззивния съд в разглеждания случай, в договора от 25.03.2008 г., в чл. 8 изрично е ограничена отговорността на банката до обслужване на ескроу сметката и извършване на проверка от външна страна на изискуемите документи, за да бъде разблокирана сумата в полза на продавача по предварителния договор № КМ02 – ищеца. Изведен е извод, че оплакванията на ищеца за това, че банката не е осъществила свои задължения като гарант на сделката, че не е проверила страните по сделката, връзките между тях, съществуването на страните, че не е положила усилия за приключването на сделката, че не е проверила дали имота предмет на продажба е възбранен, са твърдения за неизпълнение на задължения, на които по договор за ескроу сметка и по силата на закона банката – ответник не е носител. Банката няма задължения по отношение на ищеца, както и по отношение на двете страни по договора за покупко-продажба, да действа в техен интерес като доверени или упълномощено лице, да проверява страните по сделката, да следи за техните интереси, каквито задължения могат да се поемат по един договор за поръчка. Съдът е приел, че с договора от 25.03.2008 г. банката- ответник е поела задължение, срещу заплащане, да открие сметка на името на ищеца, да блокира по тази сметка суми, вносими от „Елби 70“ ООД, [населено място] или трето лице - чл. 1.02, съобразно постигнатите договорки между страните по договора за покупко-продажба на недвижим имот и да разблокира тези суми при определени условия, като ги преведе съответно на продавача или на купувача по сделката. Приел е също, че никакви други задължения на гарант, дисциплиниращ орган, на довереник или пълномощник банката не е поела по процесния договор от 25.03.2008 г., поради което е преценено, че твърденията, че от неизпълнение на такива задължения от страна на банката ищецът е претърпял вреди са неоснователни. Прието е, че са неоснователни и твърденията на ищеца, че банката е посочила между кои лица да бъде сключен договора за покупко- продажба, че тя е вписала „Биел груп“ ООД, [населено място] като купувач, а не го е проверила и съответно носи отговорност, че това дружество не е съществувало към момента, в който се е явявал негов представител като купувач на мястото на „Елби 70“ ООД, [населено място]. Посочено е, че по договора между страните от 25.03.2008 г. банката няма правомощие да посочва на кого ищецът да продаде имота си. Приети са за недоказани твърденията, че по искане на банката „Биел груп“ ООД, [населено място] е включен като страна по договора за покупко-продажба. Съдът е приел, че индициите по делото са, че това дружество е свързано с първоначалния купувач „Елби 70“ ООД, [населено място] и че страните по предварителния договор № КМ02, с анекса от 22.04.2008 г. са постигнали съгласие, че купувачът може да бъде заменен от трето лице и едва след това постигнато съгласие дружеството „Биел груп“ ООД, [населено място] е вписано в анекса към договора за ескроу сметка. Съдът е посочил, че непостъпването на цената, договорена по предварителен договор КМ02 в патримониума на ищеца се дължи на неприключването на сделката с прехвърлянето на право на собственост, а не на връщането на внесената сума по ескроу сметката от банката на вносителя- купувач по договора. До прехвърлянето на правото на собственост върху договорения недвижим имот ищецът няма право да получи като продавач цената по сделката. Прието е, че по делото не е установено прехвърлянето на правото на собственост върху имота от ищеца на купувача „Елби 70“ ООД, [населено място] или на „Биел груп“ ООД, [населено място] и не е установено не сключването на окончателната сделка да се дължи на действие или бездействие на банката- ответник. Съдът е приел за недоказани твърденията на ищеца, че връщането на сумата, внесена по ескроу сметката, е причина за последващо несключване на окончателен договор между страните. Посочено е, че съгласно молба за оттегляне на иск и протокол от о.с.з. по гр.д. № 11848/2008 на СРС е установено, че представителят на „Елби 70“ ООД, [населено място] и на „Биел груп“ ООД, [населено място] не изразява желание, при покана от страна на К. З., за сключването на окончателен договор като поддържа, че този въпрос е предмет на обсъждане в дружествата и те не са сформирали воля за окончателната покупка на имота като при липса на такава воля е без значение дали са налични средства за покупката на имота. Прието е, че липсва прехвърляне на правото на собственост върху недвижимия имот, като това се дължи на липса на воля на дружествата-купувачи да сключат договора. Посочил е, че тази липса на воля не е заместена по реда на чл.19,ал.3 ЗЗД със съдебно решение. Изведен е извод, че липсва задължение на купувача да заплати продажната цена и съответно право на продавача да получи тази цена. Според съда това е причината за непостъпване на процесната сума в патримониума на ищеца, а не че е освободена сумата по ескроу сметката на негово име от ответника. Формиран е решаващ правен извод, че липсва пряка връзка между твърдяните вреди от ищеца и действията на ответника, като поради липса на елементи от състава на чл.82 ЗЗД, предявеният иск се явява неоснователен. Прието е, че поради неоснователността на главният иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от договорно неизпълнение, неоснователен се явява и акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава. Изложени са и мотиви, че с отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за погасяване на исковата претенция по давност, а съгласно чл. 111, б ”б” ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за обезщетения и неустойки за неизпълнен договор. Посочено е, че давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а ако е изискуемо след покана- от възникването му- чл. 114, ал. 2 от ЗЗД - в случая с настъпване факта на неизпълнението и проявлението на вредите. Според съда дори и при най- благоприятния за ищеца вариант, погасителната тригодишна давност започва да тече от 21.01.2009 г. и изтича на 21.01.2012 г., а исковата молба е подадена на 11.11.2013 г., към която дата вземането на ищеца за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи от договорно неизпълнение е погасено по давност. Посочено е, че поради погасяването по давност на главното вземане, на основание чл. 119 ЗЗД, се погасяват по давност и акцесорните вземания на ищеца, в това число и вземането за обезщетение забавено изпълнение. По отношение на постановеното по делото решение от 19.04.2017 г. по реда на чл. 247 ГПК е прието, че очевидна фактическа грешка, отстранима по реда на чл. 247 ГПК, е налична при разминаване между формираната воля на съда в мотивите на постановеното решение и изразената воля в диспозитива на решението, докато в случая ищецът е поискал поправка на мотивите на постановеното решение, което не съставлява поправка на очевидна фактическа грешка, поради което правилно молбата е оставена без уважение. При тези съображения, поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което предявените осъдителни искове са отхвърлени, както и решението, с което е оставена без уважение молба на ищеца по чл. 247 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че постановеното от въззивния съд решение не е вероятно недопустимо като основание за допускане на касационното обжалване съобразно постановките на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС. Не е налице твърдяната от касатора неизясненост на предмета на спора. По смисъла на чл. 270, ал. 3, пр. 3 ГПК съдебното решение е недопустимо, когато в нарушение на диспозитивното начало съдът не се е произнесъл по иска, с който е бил сезиран, т.е. по заявените от ищеца факти, въз основа на които претендира спорното право, формиращи основанието на иска, и очертаното в петитума на исковата молба искане за защита. Доколкото в конкретния случай, въззивният съд се е произнесъл по твърдяните в обстоятелствената част на исковата молба факти и заявения петитум, същият е разгледал предявените искови претенции като е счел същите за неоснователни и не е налице хипотезата на вероятна недопустимост на решението. По правните въпроси: Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по първия и втори въпроси от изложението, които са със сходно съдържание и се свеждат до въпроса за задължението на въззивния съд да обсъди всички относими към предмета на спора доказателства и да формира фактически и правни изводи въз основа на преценката на събраните доказателства и да изложи мотиви в решението. С решение № 147/31.07.2018 г. по т.д. № 1715/2017 г. на ВКС, ІІ т.о., постановено по чл.290 ГПК е прието, че в случай, че във въззивната жалба са релевирани оплаквания за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи /например неправилно установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка, необсъдени доказателства, несъобразени или неправилно интерпретирани факти, обстоятелства и доказателства и др./, въззивният съд е длъжен да изложи мотиви, като обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания всички събрани относими и релевирани своевременно доказателства, възражения и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК, да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материалноправни норми. В обжалваното въззивно решение, съдът не се е отклонил от тази практика като са обсъдени относимите към предмета на спора доказателства и са изложени подробни мотиви. Съдът не обсъжда определение № 564/14.08.2018 г. по т.д. № 2847/2017 г. на ВКС и решение № 3990/10.06.2016 г. по а.д. № 5181/2015 г. на АССГ, тъй като са извън обхвата на понятието практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по същия правен въпрос, тъй като касае приложението на чл. 236, ал. 2 ГПК, чиято формулировка е ясна и пълна и не допуска колебания при нейното тълкуване и изясняване на действителния й смисъл. Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК по въпросите по пункт 3-ти, 5-ти и 6-ти от изложението. Същите не са правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като касаят правилността на обжалваното решение и са касационни основания за отмяна по чл. 28 1, т. 3 ГПК. С определението по чл.288 ГПК К. съд следва да се произнесе дали поставения правен въпрос е разрешен от въззивния съд и е обусловил решаващите правни изводи по предмета на спора, но не и дали изводите са законосъобразни. Основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК са различни от общите основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извърши само ако той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба. Като взема предвид изложеното съдът намира, че посочените въпроси не са правни и само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване без да се обсъжда наличието на допълнителните предпоставки по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК. Не са налице предпоставките на процесуалния закон за допускане на касационното обжалване и по формулираните от касатора въпроси в пункт 4-ти, 7-ми и 8-ми в изложението, тъй като нямат обуславящо изхода на спора значение, същите не са намерили отражение в мотивите на въззивния съд, нито са обусловили решаващите му правни изводи по предмета на спора. Следователно посочените въпроси не са правни по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Тъй като не е установено общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване съдът няма задължение да обсъжда наличието на допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. В приложеното уточнение към изложението също не е формулиран правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Общо заявеното твърдение на касатора, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалноправни и процесуалноправни норми, не позволява да се изведе какъвто и да е правен въпрос, по отношение на който да се преценят допълнителните основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК. Макар и с касационната жалба да е атакувано въззивното решение на Софийския апелативен съд в неговата цялост, касаторът не е формулирал какъвто и да е правен въпрос, относим към решението в частта му, с която е потвърдено решение № 2574/19.04.2017 г. по гр.д. № 2720/2014 г. на Софийския градски съд, с което е оставена без уважение молбата на К. З. по чл. 247 ГПК за отстраняване на очевидни фактически грешки по първоначалното решение. Доколкото по силата на диспозитивното начало в процеса посочването на обуславящия правен въпрос е задължение на касатора /т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т.д.№ 1/09 г. на ОСГТК/, липсата на такъв въпрос е самостоятелно и достатъчно основание за недопускане на касационната жалба до разглеждане и в тази й част. Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК на въззивното решение на Софийския апелативен съд по въпросите, поставени от жалбоподателя К. И. З., чрез адв. Д. М.. С оглед изхода на спора в полза на ответника по жалбата „Уникредит Булбанк“ АД, [населено място] следва да се присъди сумата 7 800 лв. разноски за настоящото производство за адвокатско възнаграждение за един адвокат. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение