Определение № 40 от 02.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2862/2016 г.
ВКСII гражданско отделение02.03.2017 г.докладчик Красимир Влахов
Диспозитив
ВРЪЩА частна жалба вх. № 30/03.01.2017г. на Х. Б. Г. срещу определение № 399 от 08.11.201 6 г. по гр. д. № 2862 /2016 г. ВКС, IІ ГО. Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в 1-седмичен срок от връчването му на жалбоподателя. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
С определение № 399 от 08.11.2016 г. по гр. д. № 2862/16 г. на ВКС, ІI ГО, постановено в производство по чл. 288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване на Решение № 197 от 08.01.2016 г. по в. гр. д. № 7504/2015 г. на Софийския градски съд, по касационната жалба на Х. Б. Г. от [населено място]. Срещу определението на ВКС, ІІ ГО, е подадена частна жалба вх. № 30/03.01.2017 г. от касатора, в която се излагат доводи за неправилност на въззивното решение, което не е допуснато до касационно обжалване, и се иска отмяна на атакуваното определение на ВКС. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че частната жалба е процесуално недопустима като подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде върната. С нормата на чл. 288, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК се ограничава достъпът до касационно обжалване като на касационната инстанция се предоставя правото да селектира касационните жалби съобразно точно установени в закона предпоставки. Определението по чл. 288 ГПК не е преграждащо. С него ВКС се произнася по въпроса, с който е сезиран - дали е налице някоя от предпоставките на чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. То не попада и в кръга на определенията по чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК, тъй като в закона не е предвидена изрична възможност за обжалването му. Този извод следва и от разпоредбата на чл. 296, т. 3 ГПК, съгласно която влизат в сила въззивните решения по които касационната жалба не е допусната до разглеждане. При липса на уреден в закона процесуален ред за обжалване, определението постановено в производството по чл. 288 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, е окончателно и не подлежи на инстанционен контрол. По изложените съображения частната жалба против определение № 399 от 08.11.2016 г. по гр. д. № 2862/2016 г. ВКС, IІ ГО се явява процесуално недопустима и на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК следва да бъде върната, което съгласно Заповед № 33/07.01.2016 г. на председателя на ВКС е задължение на съдебния състав, постановил обжалваното определение. Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение