Определение № 557 от 16.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3734/2018 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/ срещу решение № 89 от 11. 07. 2018г., постановено по в. гр. дело № 234/2018г. на Варненски апелативен съд, гражданско отделение, с което е обезсилено като недопустимо решение № 70/15. 06. 2017г. по гр. д. № 233/2016г. на Окръжен съд – Силистра и е прекратено производството по мотивирано искане вх. № 2828/12. 09. 2016г. на КПКОНПИ срещу Т. Н. М. за отнемане на незаконно придобито имущество, на основание чл. 130 ГПК, поради недопустимост на предявения иск. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба, касаторът навежда доводи относно основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по въпроса за характера на срока по чл. 27 ЗОПДНПИ (отм.), по който сочи разрешаването му в обжалваното въззивно решение в противоречие със следната практика на ВКС: решение № 87 от 29.01.2010 г. по гр. дело № 369/2009 г., III ГО, решение № 144 от 20.07.2015 г. по гр. дело № 2639/2014 г., IV ГО, решение № 368 от 21.11.2011 г. по гр. дело № 1129/2010 г., III ГО, определение № 1296 от 13.10.2011 г. по гр. дело № 480/2011 г., IV ГО, определение № 419 от 25.07.2012 г. по ч. гр. дело № 304/2012 г., I ГО, определение № 349 по ч. гр. дело № 335/2010 г., IV ГО, определение № 578 от 31.10.2011 г. по ч. гр. дело № 423/2011 г., III ГО, определение № 126 от 31.01.2011 г. по гр. дело № 1194/2010 г., IV ГО, определение № 474 от 16.04.2013 г. по гр. дело № 1412/2012 г., III ГО, определение № 409 от 28.10.2016 г. по гр. дело № 4114/2016 г., III ГО, решение № 106 от 14.05.2013 г. по гр. дело № 1074/2012 г., III ГО, определение № 175 от 01.03.2012 г. по ч. гр. дело № 742/2011 г., IV ГО, определение № 388 от 26.10.2017 г. по ч. гр. дело № 3884/2017 г., III ГО, определение № 434 от 05.04.2012 г. по гр. дело № 1389/2011 г., IV ГО, определение № 798 от 22.11.2012 г. по ч. гр. дело № 668/2012 г., IV ГО и определение № 304 от 16. 07. 2018г. по ч. гр. д. № 2224/2018г., ІІІ ГО. Поддържа, че въпросът е и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Релевира и наличие на „очевидна неправилност“ като основание за допускане на касационния контрол по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Ответникът по касационната жалба – Т. Н. М. не подава отговор на същата. След приемане на ТР № 1 от 4.6.2020г. по тълкувателно дело № 1/2018г. на ОСГК на ВКС производството по настоящото дело следва да бъде възобновено, за да се постанови определение по реда на чл. 288 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното: Касационната жалба на ответника е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт, т.е. тя е допустима. За да обезсили като недопустимо първоинстанционното решение, с което е уважен иска с правно основание чл. 74, ал. 1 ЗОПДНПИ (отм.), въззивният съд е счел, че срокът по чл. 27 от ЗОПДНПИ (отм.) е преклузивен и същият не е спазен. Този извод противоречи на ТР № 1 от 4.6.2020г. по тълкувателно дело № 1/2018г. на ОСГК на ВКС, до приключване на което настоящото производство е било спряно. Според тълкувателното решение изтичането на срока по чл. 27, ал. 1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) не е процесуална пречка за надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и на незаконно придобито имущество. Предвиденият в чл. 27, ал. 1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) срок за извършване на проверки и събиране на доказателства за установяване на произхода и местонахождението на имущество, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност е инструктивен. Затова е допустимо образуване на производство по чл. 74 ЗОДНПИ (отм.) след изтичане на този срок. Следователно по повдигнатия от касатора въпрос обжалваното въззивно решение противоречи на задължителната практика на ВКС, обективирана в горепосоченото тълкувателно решение. Осъществени са основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /общо и допълнително/ за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение. На основание изложеното следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното въззивно решение по поставения правен въпрос в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,