Определение № 5982 от 19.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 556/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Ц. Д. чрез пълномощника му адвокат М. М. против решение № 179 от 10.10.2023 г., постановено по гр. д. № 139 по описа за 2023 г. на Апелативен съд - Велико Търново в частта, с която е потвърдено решение № 53 от 13.02.2023 г. по гр. д. № 159/2022 г. на Окръжен съд - Плевен за уважаване на предявените от Ж. Г. Й. и А. Г. Й. против С. Ц. Д. искове за собственост по наследство от Р. Д. Г., починала на 11.08.2021 г., на описаните 29 недвижими имота, като на основание чл. 537, ал. 2 ГПК са отменени издадените в полза на ответника констативни нотариални актове въз основа на отменено саморъчно завещание от 29.12.2020 г. на Р. Д. Г.. Ж. Г. Й. и А. Г. Й. са подали чрез пълномощника си адвокат С. Л. отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендират възстановяване на направените разноски. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: Касаторът не оспорва следната приета от въззивния съд фактическа обстановка: Наследодателката на ищците К. А. Т., починала на 3.02.2022 г. е единствен наследник по закон на Р. Д. Г., починала на 11.08.2021 г. Със саморъчно завещание от 29.12.2020 т. Р. Д. Г. е завещала на С. Ц. Д. цялото си недвижимо имущество. Със саморъчен акт от 20.01.2021 г. Р. Д. Г. е отменила всички завещания, направени до тази дата. Въззивният съд е приел, че актът от 20.01.2021 г. съставлява ново завещание по смисъла на чл. 38 ЗН и с него е отменено завещанието от 29.12.2020 г. в полза на ответника, поради което ищците като наследници по закон на Р. Д. Г. се легитимират като собственици на процесните имоти. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК С. Ц. Д. се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Поставя следните материалноправни въпроси по приложението на чл. 38 ЗН: 1) как се тълкува първата хипотеза на чл. 38 ЗН – ново завещание; следва ли в това ново завещание да има друго лице-правоприемник, който черпи права от собственика било за част от имотите или за всички имоти и да има разпореждане за след смъртта за тези имоти, каквато е основната характеристика на завещанието; 2.) може ли, щом като ЗН е определил изписването на изричната пълна или частична отмяна на предходни завещания да става с нотариален акт, а не в завещание, при липса на нотариален акт да се счита изявлението като завещание. Ако това е така защо е предвидена изобщо нотариална форма на това изявление. Единствено в нотариален акт ли може да се материализира изявлението на завещателя, че отменя изцяло или отчасти предишните си разпореждания. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е удостоверено, тъй като посочената практика на ВКС не дава отговор на поставените въпроси. Решение № 219 от 26.01.2018 г. по гр. д. № 4460/2016 г., ІІІ г. о. е постановено в производство по отмяна на влязло в сила решение, като е преценявано дали завещание, с което се отменят предходните и се посочва нов наследник по завещание съставлява ново писмено доказателство от значение кой е правоприемника на починал в хода на делото ищец. В определение № 102 от 18.06.2019 г. по ч. гр. д. № 519/2019 г., І г. о. е дадено тълкуване по процесуалноправен въпрос при наличие на конкуренция на права между претедиращи да са правоприемници на починала страна по силата на различни завещания, кой е надлежният правоприемник, който следва да се конституира в процеса. Определение № 432 от 22.10.2019 г. по гр. д. № 1410/2019 г., ІІ г. о. е постановено в производство по чл. 288 ГПК и от една страна не е сред актовете, формиращи практиката на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а от друга страна и по това дело е бил направен извод, че изявлението за отмяна на предходните завещания е действително, въпреки че съдържащото се в акта завещателно разпореждане в полза на друго лице е нищожно, поради което делбата е допусната между наследниците по закон. Решение № 712 от 5.12.2003 г. по гр. д. № 212/2003 г., І г. о. на ВКС и решение № 1931 от 14.01.2002 г. по гр. д. № 247/2001 г., ІV г. о. на ВКС са постановени при действието на ГПК от 1952 г. (отм.) и не съставляват практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, в който смисъл са указанията по приложение на процесуалния закон в т. 2 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ОСГТК на ВКС. По поставените въпроси обаче липсва практика на ВКС, поради което е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение