Определение № 23 от 23.01.2018 г. на ВКС по т. д. № 1677/2017 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. К. Т., действащ чрез своята майка и законен представител К. М. Т., представлявана от адв. М.Я. против решение № 2212/04.04.2017г. по в.гр.д. №315/2017 г. на Софийски градски съд, IV-Г състав в частта, с която се потвърждава решение от 04.11.2016г. по гр.д. № 27590/2016г. на СРС, 32 състав в частта за отхвърляне на иска на касатора против Г. ф. за разликата над 5 000лв. до 17 000лв., обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП на 17.04.2015г., на осн. чл.288, ал.1,т.1 КЗ /отм./, и в частта за разноските. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. В писмения си отговор ответникът по касационната жалба Г. ф. – [населено място] оспорва основателността й и наличието на основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че са налице законовите предпоставки за ангажиране на отговорността на Г. ф. спрямо пострадалото лице по чл.288, ал.1, т.1 КЗ /отм./. Установено е, че в резултат на ПТП на 17.04.2015г. поради противоправно деяние на водач на неидентифицирано МПС, В. Т. е получил счупване на лява ключица, довело до трайно затруднение в движението на горен ляв крайник, травма на коремната стена, повърхностни травми по гърба и таза. Оздравителният период е продължил между 45 и 60 дни, като понастоящем детето е възстановено. Отчетени са били интензитетът на претърпените болки и страдания. Съобразно чл.52 ЗЗД размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди е бил определен от въззивния съд на 10 000лв. След разглеждане на направеното от ответника по иска възражение за съпричиняване решаващият състав на СГС е приел, че поради поведението на пострадалия – внезапно излизане на пътното платно следва да се приеме, че той е допринесъл за съпричиняване на вредите, като е опредил процент на съпричиняване Ѕ. Като краен резултат е било присъдено обезщетение в размер на 5000лв., а искът по чл.288, ал.1, т.1 КЗ / отм./ е бил отхвърлен за разликата над 5000лв. до 17000лв. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба касаторът поставя следните правни въпроси: 1/ Следва ли при определяне на обезщетение по справедливост да се вземат в предвид и конкретните икономически условия, чиито ориентир се явяват нормативно определените лимити на отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите?; 2/ При определяне степента на съпричиняването, подлежи ли на съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие? Въпросите са въведени при позоваване на допълнителни основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК / редакция до изменението с ДВ бр.86/2017г./. По първи въпрос касаторът се позовава на задължителна практика на ВКС, обективирана в постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 83/06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ВКС, II т.о., а по втория правен въпрос - Решение № 118/27.06.2014г. по т.д. № 3871/2013г. на ВКС,I т.о. Настоящият състав на ВКС намира, че поставените правни въпроси са обусловили крайните правни изводи на въззивния съд. Изпълнено е и изискването за осъществяване на допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. По въпроса дали са релевантни за критериите по чл. 52 ЗЗД лимитите на застраховане и следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с тях е формирана постоянна практика на ВКС, обективирана освен в цитираното от касатора Решение № 83/06.07.2009г. по т. д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, II т. о. и в служебно известните на настоящия състав на ВКС: Решение № 233/20.12.2016г. по т. д. № 3586/2015г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 1/26.03.2012г. по т. д. № 299/2011г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 157/28.10.2014г. по т. д. № 3040/2014г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 124/14.07.2016г. по т. д. № 2056/2015г. на ВКС, ТК, І т. о. и други съдебни актове, постановени от ВКС по реда на чл. 290 ГПК. В постоянната практика на ВКС е възприето становището, че при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, съгласно чл. 226 КЗ /отм./ във връзка с §27 ПЗР КЗ /отм./. По приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД е формирана задължителна практика, обективирана в ППВС № 17/63 г. и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС, част от които – сочени от касатора, а друга - служебно известни на настоящия съдебен състав: Решение № 117/08.07.2014г. по т.д. № 3540/2013г. на ВКС, I т.о., Решение № 118/27.06.2014г. по т.д. № 3871/2013г. на ВКС, I т.о., Решение № 96/29.06.2015г. по т.д. № 2461/2014г. на ВКС, II т.о. и Решение № 159/24.11.2010г. по т.д. № 1117/2009г. на ВКС, II т.о. и др. Според възприетото със същата разрешение при определяне на дължимото застрахователно обезщетение би следвало да се съпостави конкретното поведение на делинквента и това на увредения и да се отчита тежестта на допуснатите от всеки нарушения, намиращи се в причинна връзка с настъпването на вредоносния резултат. При обективното съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД намаляването на дължимото от делинквента обезщетение не е обусловено от преценката дали е налице виновно и противоправно поведение на пострадалото лице за настъпване на увреждането, а дали конкретното проявление на действието или бездействието на пострадалия съставлява пряка и непосредствена причина за настъпване на вредите. За проверка на съответствието на въззивното решение по така поставените въпроси с цитираната задължителна практика на ВКС следва да бъде допуснато касационно обжалване. Водим от горното, Върховният касационен съд