Определение № 2437 от 10.08.2023 г. на ВКС по гр. д. № 730/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, срещу въззивно решение № 667 /26.10.2022 г. по в.т.д. № 541 /2022 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260020 /31.03.2022 г. по т.д. № 139 /2019 г. на Софийския окръжен съд, в частта му, с която на основание чл.405, ал.1 КЗ застрахователното дружество е осъдено да заплати на „Инг Банк Н.Б.“, Клон София, сумата 30 138.75 лева, в едно със сумата 9 260.00 лева - законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение, считано от 28.05.2016 г. до 07.06.2019 г. Решението не е обжалвано и е влязло в сила в останалата част. Ответникът по касационната жалба „Инг Банк Н.Б.“, Клон София не е подал писмен отговор на касационната жалба. Подадената касационна жалба е процесуално допустима: подадена е от надлежна страна в установения срок срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване и е редовна. С въззивната си жалба „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД е навело довод, че неправилно първоинстанционният съд не е приел за основателно възражението му за наличие на изключен застрахователен риск, по смисъла на т.8.10 „Общи изключения“ от Общите условия (ОУ) на застраховката, неразделна част от застрахователния договор, които гласят, че: „застрахователят не покрива щети, когато водачът е отказал да се подложи или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог“. По делото е установено, че водачът В. И. М. е отказал да му бъде извършена проверка (проба) с техническо средство за установяване на алкохол. Издаден му е талон за медицинско изследване, като лицето не е дало кръв за медицинско изследване съгласно указанията, с което е възпрепятствало извършването на проверката. Горното е основание за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение съгласно договореното и ОУ на застраховката, отнасящо се до случаите на „изключен риск“. Първоинстанционният съд неправилно го е приравнил на неизпълнение на договорно задължение. Основанията по чл.211 КЗ (отм.) за отказ на застрахователя от изплащане на застрахователно обезщетение е относимо само към настъпване на застрахователни събития, които представляват покрит по смисъла на застраховката риск, поради което преди да се разгледа възможността на застрахователя да откаже изплащане на застрахователно събитие следва да се разгледа направеното от застрахователя възражение за наличие на изключен риск. Този довод е развит подробно. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел следното: Съгласно чл.408,ал.1,т.3 от КЗ застрахователят може да откаже плащане на обезщетение само при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие. За да бъде основателен отказа следва да се установи, че неизпълнението на уговореното в договора правно задължение трябва да е съществено съобразно интереса на застрахователя, като то да е в пряка причинно-следствена връзка с настъпване на застрахователното събитие и е довело до възникване на застрахователното събитие. Въззивният съд се е позовал на съдебна практика по приложение на правната норма и на правната норма на чл.211, т.2 КЗ (отм.) според която: за да бъде отказано от застрахователя плащане на застрахователно обезщетение на основание чл. 211, т. 2 КЗ (отм.), е необходимо наличието на следните предпоставки: 1/ неизпълнение на задължение по застрахователния договор; 2/ неизпълнението на задължението да е значително с оглед интереса на застрахователя; 3/ да е предвидено в закон или в застрахователния договор; 4/ настъпването на застрахователното събитие да е следствие от неизпълнение на това задължение, т. е. между неизпълнението на задължението по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя, и настъпването на застрахователното събитие да съществува пряка причинно-следствена връзка. След това въззивният съд е разгледал направеното от застрахователното дружество възражение за „изключен риск“ по смисъла на т.8.10 „Общи изключения“ от Общите условия по застраховката, но го е приел за неоснователно, защото, както е посочил по-горе следва да бъде установена и причинна връзка между бездействието на застрахования и конкретното застрахователно събитие, както и че същото това нарушение е увеличило риска от настъпване на имущественото увреждане,каквато в случая не е налице, а и не се подържа от страна на жалбоподателя. Въззивният съд е приел за основателно твърдението на застрахователя, че приложеното решение № 56 от 03/01/2019 г., на PC Сливница, VI състав, постановено по н.а.х.д. № 25/ 2017 г., няма обвързваща, сила и не се ползва със задължителната сила на влязла в сила присъда (чл. 300 от ГПК). С отмяната на наказателното постановление не се променя обстоятелството, че водачът на МПС В. И. М. е отказал да се подложи на проверка за наличие на алкохол и не е изпълнил указанията за даване на кръвна проба с цел проверка наличието на алкохол. Въззивният съд е споделил това съображение на жалбоподателя, но отново е отбелязал, че уважаването на предявения иск е породено от други съображения (липсата на причинна връзка), а не от наличието на отменящото наказателно постановление решение. Касационният жалбоподател е навел доводи за неправилност, които се свеждат до твърденията във въззивната жалба: Не е дължимо застрахователно обезщетение поради липсата на застрахователно покритие. Настъпилото вредоносно събитие представлява изключен от застрахователното покритие риск, а не неизпълнение на договорно задължение. Застрахователят не е поемал задължение да носи риска от настъпването на вреда в такъв случай. Това е направено от застрахователя ограничение на предоставеното от него застрахователно покритие, от обхвата на което са изключени посочените в ОУ хипотези. Изключените хипотези нямат качеството на застрахователно събитие, поради това застрахователно обезщетение не се дължи, т.к. щетите поначало не са били обект на застраховане. Въззивният съд е допуснал смесване на две различни основания за отказ - изключен от застрахователното покритие риск и неизпълнение на договорно задължение. Въззивният съд е формирал неправилни изводи, въпреки, че жалбоподателят е навел доводи, с които ясно е разграничил двете хипотези. Неправилно е изследвано наличието на причинно-следствена връзка между поведението на водача и настъпилите повреди по автомобила, тя е ирелевантна. В случая дори не е от значение дали водачът е бил алкохолно повлиян, от значение е дали се е отклонил от проверка. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: Касационно обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по изведените от жалбоподателя под формата на твърдения материалноправни въпроси: Когато в Общите условия (по застрахователен договор) страните са посочили ясно задълженията на застрахования, покритите рискове и изключенията от покритие, при наличието на обстоятелствата, които водят до приложение на уговорените изключени рискове, има ли застрахователят задължение за заплащане на застрахователно обезщетение? В този случай чл.211 КЗ следва ли да намира приложение при уреждане на застрахователни правоотношения за събития, които не са застрахователни, поради изключване на застрахователно покритие по волята на страните? Касационно обжалване следва да бъде допуснато за проверка на съответствието на приетото от въззивния съд с посоченото решение № 224 /20.07.2015 г. по т.д. № 4554 /2013 г., на ВКС, I т.о., с което в отговор на правния въпрос е прието следното: Застрахователният риск е съществен елемент от застрахователното правоотношение. Според приетото в правната теория и съдебна практика, застрахователният риск е обективно съществуваща възможност от увреждане на определено имуществено или неимуществено благо… С оглед свободата на договаряне – чл.9 ЗЗД, страните могат да постигнат съгласие кои рискове се покриват от застрахователния договор и за кои застрахователят не поема застрахователна закрила. Изключени рискове са тези, за които застрахователят отнапред обявява на застрахования, че не поема задължение за обезвреда на причинените на застрахования вреди при настъпване на застрахователно събитие изобщо или ако не бъдат изпълнени допълнителни условия. Тъй като общите условия на застрахователя обвързват с клаузите си застрахования, законът поставя изисквания към съдържанието на общите условия. Те трябва да определят ясно и недвусмислено: покритите и изключените рискове; … … когато в Общите условия страните са посочили ясно задълженията на застрахования, покритите рискове и изключенията от покритие, при наличието на обстоятелства, които водят до приложение на уговорените изключени рискове, застрахователят няма задължение за изплащане на застрахователно обезщетение. В този случай чл.211 от КЗ не следва да намира приложение при уреждане на застрахователни правоотношения за събития, които не са застрахователни, поради изключването им от застрахователно покритие по волята на страните. Касационният жалбоподател следва да представи доказателства за платена на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната му жалба в размер на 787.98 лева Воден от изложеното съдът