Определение № 1124 от 16.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4887/2022 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 27726/23.11.2022 г. на И. Т. И., чрез пълномощник адвокат Р. М. от АК-Варна, срещу решение № 1284/24.10.2022 г. по в.гр.д.№ 2672/2021 г. на Окръжен съд- Варна, с което съдът е отменил решение № 262373/26.07.2021г., постановено по гр. д. № 5125/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, и вместо това е отхвърлил: предявения от И. Т. И. срещу Ж. Т. И., иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД, вр. чл. 576 и чл. 579, ал. 2 от ГПК, за прогласяване нищожността на Договор за дарение на идеална част от недвижим имот от 15.12.2017г., обективиран в Нотариален акт № ....., том V, н.д. № 780/2017г. на нотариус П. П., рег. № 224, с р-н на действие на РС – [населено място], с който Т. И. И. е дарил на сина си Ж. Т. И., 1/2 ид.ч. от недвижим имот, представляващ приземен етаж от жилищна сграда – източен близнак, с административен адрес: [населено място], [община], област Варна, [улица], с обща застроена площ от 91,37 кв. м, целият състоящ се от две спални, дневна, трапезария с кухненски бокс, баня, тоалет, коридор, както и 1/2 ид. част от съответния процент идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, в който е изградена сградата, съставляващ общинско дворно място с площ 850 кв. м, представляващо УПИ № .... в квартал 64 по действащия план за [населено място], област Варна, одобрен със заповед № 358/20.12.2001г. на Кмета на [община], при граници по скица: УПИ №№....., – детска градина,..... и [улица], по отношение на 1/4 ид.ч. от имота ( 1/2 ид.ч. от процесната 1/2 ид.ч., предмет на дарението), поради липса на предвидената от закона форма, с оглед твърдения за нищожност на нотариалното действие, и предявения от И. Т. И. срещу Ж. Т. И., иск с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗЗД за унищожаване на Договор за дарение на идеална част от недвижим имот от 15.12.2017г., обективиран в Нотариален акт № ...., том V, н. д. № 780/2017г. на нотариус П. П., рег. № 224, с район на действие: района на РС - [населено място], с който Т. И. И. е дарил на сина си Ж. Т. И. 1/2 ид.ч. от недвижим имот, описан по- горе в мотивите, по отношение на 1/4 ид.ч. от имота ( 1/2 ид.ч. от процесната 1/2 ид.ч., предмет на дарението), поради липса на съгласие, като сключен от дееспособно лице, което при сключването му не е могло да разбира или ръководи действията си. От Ж. Т. И. е подаден писмен отговор, в който оспорва касационната жалба и претендира разноските за адвокатско възнаграждение в касационното производство. Касационна жалба е подадена от легитимирана страна и в срока по чл.283 ГПК, но е процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу въззивно решение, което не подлежи на обжалване съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК. Член 280, ал. 2 ГПК предвижда, че не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. по граждански дела. Преценката дали въззивното решение подлежи на касационно обжалване се извършва с оглед цената на иска към датата на завеждане на исковата молба. В случая са предявени облигационни искове за недействителност на 1/2 идеална част от договор за дарение: главен иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД, вр. чл. 576 и чл. 579, ал. 2 от ГПК, и евентуален иск с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗЗД. Цената на исковете се определя съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК. Когато една от насрещните престации по договора съставлява права върху недвижима вещ, стойността на договора се определя от данъчната оценка на вещното право, а ако няма такава – пазарната цена на правото, т.е. размерът на цената на иска се определя при условията на чл. 69, ал.1, т.2 ГПК. В случая с всеки от предявените искове се атакува 1/2 идеална част от договор за дарение, с който се прехвърля 1/2 идеална част от собствеността върху недвижим имот /видно от направените в първоинстанционното производство от ищеца уточнения с доп. молби от 09.07.2020 г., от 29.07.2020 г. и от 17.08.2020 г./. Данъчна оценка на 1/4 идеална част от имота предмет на сделките е 3119,10 лв. /съгл. удостоверение за данъчна оценка от 28.02.2020 г /л.9/ и посоченото от ищеца/. Следователно достъпът до касация по тези искови претенции е изключен поради предвиденото ограничение. С оглед изложеното касационната жалба следва да се остави без разглеждане, а производството пред ВКС да се прекрати. В полза на ответника по касация следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение