Определение № 1023 от 09.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4226/2022 г.

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.

С решение № 670/09.05.2022 г. по гр. д. № 3341/2021 г. Софийският апелативен съд е потвърдил решение № 264068/18.06.2021 г. по гр. д. № 900/2019 г. на Софийския градски съд, с което са уважени предявените от В. Н. К. срещу „МБАЛ за женско здраве-Надежда” ООД и „Медицински център Надежда Репродуктив София” ООД искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане солидарно на сумата 25 100 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди- болки и страдания, претърпени вследствие на противоправно бездействие при извършено на 07.11.2016 г. раждане, ведно със законната лихва от 07.11.2016 г. до окончателното й изплащане.

Касационна жалба срещу въззивното решение са подали ответниците по иска, които се позовават на основанието за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

От ответницата по касация - ищца по делото, е получен писмен отговор със становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.

Третото лице-помагач на първия ответник „Застрахователно дружество Евроинс“ АД гр. София счита, че касационното обжалване следва да бъде допуснато.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283, изр. 1 ГПК, от надлежна страна, срещу въззивно решение, подлежащо на касационен контрол предвид цената на предявения иск за парично вземане, и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е допустима.

При произнасяне по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., намира следното:

От представената по делото епикриза по ИЗ № 8551/2016 г. на МБАЛ „Надежда - болница за женско здраве“ е установено, че ищцата е постъпила в лечебното заведение на 07.11.2016г. с окончателна диагноза: спонтанно раждане при тилно предлежание. Посочено е, че е роден плод от женски пол, при особености - завита през раменете и врата един път пъпна връв. Оперативната интервенция е водена от д-р К.. На 10.11.2016 г. ищцата е изписана от лечебното заведение в добро общо състояние, като са препоръчани два контролни прегледа в рамките на месец след изписването.

От епикриза по ИЗ № 8683/2016 г. на МБАЛ „Надежда - болница за женско здраве“ е установено, че ищцата е постъпила в лечебното заведение на 10.11.2016 г. с окончателна диагноза: анемия, усложняваща бременността, раждането и послеродилния период. Назначена й е медикаментозна терапия и на 16.11.2016г. е изписана от болничното заведение без оплаквания.

От амбулаторен лист № 12935/25.11.2016 г. е установено, че на същата дата ищцата е прегледана от д-р К. Т. в Медицински център „Надежда репродуктив“, като е посочено, че е направено УЗИ, според което матката е в инволуция с наличие на кръв и съсиреци в нея и като лечение е предписан химичен масаж: бусколизин и метергин - 3x1 таблетка.

От амбулаторен лист № 13064/29.11.2016 г. е установено, че на ищцата е извършен преглед от д-р К. в Медицински център „Надежда репродуктив“, като е отразено, че се касае за родилка след анормално раждане на 07.11.2016 г. с ревизия на маточната кухина и вторична анемия, след хемотрансфузия и химически масаж. Извършен е вагинален преглед, свалени са конците от епизиорафията и е посочено, че цервикалният канал е отворен и има лохии във влагалището. Направено е и УЗИ, при което в маточната кухина е открит миомен възел с размер 4 см., около който се визуализират коагулуми и кръв. След мануалната палпация е изкървяла по-обилно с ясна кръв. Назначена е ПКК с хемостазиология и CRP, като предвид стойностите му е предписан антибиотик уназин - 2х2 таблетки, и утеротоник.

По делото е представена и епикриза по ИЗ № 13709/2016 г. на СБАЛАГ „Майчин Дом“ ЕАД, родилна клиника, установяваща, че на 30.11.2016 г. ищцата е постъпила в лечебното заведение с окончателна диагноза: късно и вторично послеродово кръвотечение. Остра постхеморалогична анемия. Хиповолемичен шок. Посочено е, че пациентката е приета по спешност с обилно генитално кървене. На същата дата - 30.11.2016 г., е извършена оперативна намеса, като е изваден тъканен материал с размер 5/10 см. -организирана плацентарна тъкан и множество дребни плацентарни части. Назначена е медикаментозна терапия и на 07.12.2016 г. е изписана в добро общо състояние, без оплаквания.

От заключението на вещото лице по приетата от първоинстанционния съд медицинска експертиза, извършила подробен анализ на представените по делото медицински документи, е установено, че родилката е била приета в МБАЛ „Надежда” на 07.11.2016 г. със стойности на хемоглобина 128 g/l, което е нормална стойност за края на бременността. Непосредствено след раждането стойностите на хемоглобина са се понижили до 94 g/l, а в деня на хоспитализацията на 10.11.2016 г. хемоглобинът е 76 g/l. В експертизата е посочено, че това намаление на хемоглобина от 128 g/l до 76 g/l е доказателство за кървене след раждането, което не е овладяно при изписването на родилката. При такива стойности рисковете за пациентката са не само от развитие на анемичен синдром, а е възможно колабиране и развитие на хеморагичен шок ако вторичното послеродово кръвотечение не се овладее, и резултатът е остра постхеморагична анемия. От записа в ИЗ се изяснява, че след раждането плацентата се е отделила спонтанно - след профилактика с 10Е окситоцин, с видимо липсващ котиледон, което е наложило да се пристъпи към инструментална ревизия на маточната кухина, защото е започнало и по-обилно кървене. След извършената ревизия кървенето е овладяно, матката се е контрахирала, на пациентката са поставени лед и тежест на корема и е оставена под наблюдение. Вещото лице е пояснило, че мануална екстракция на плацентата се прави, ако тя не е отделена спонтанно, а инструментална ревизия се извършва, ако се установи, че са налице задържани плацентарни части в маточната кухина, след оглед на отделената плацента. В конкретния случай - тъй като е диагностицирано липсващ котиледон, се е пристъпило, както изисква добрата акушерска практика, към инструментална ревизия за отстраняването му от маточната кухина. Тази манипулация е удостоверена както в ИЗ, така и в приложения оперативен протокол към него. След отделянето на плацентата задължително се извършва оглед на същата и ако се установи, че не е цяла, а има останали плацентарни части в маточната кухина, се пристъпва незабавно към тяхното отстраняване. Описаните оплаквания на ищцата: бледост, задух, умора, невъзможност да се изправи, обилно вагинално кървене, което има неприятна миризма, данни за колапс и болки в корема, усещане за втрисане и други, говорят за наличие на някаква патология в послеродовия период, вероятно кръвотечение на базата на задържани плацентарни части и начално развитие на инфекция в маточната кухина. Пациент с такива оплаквания трябва да бъде спешно хоспитализиран, правилно диагностициран и съответната патология да бъде овладяна. Вещото лице е изяснило, че стойностите на хемоглобина при ищцата на 25.11.2016 г. не са изследвани, а на 29.11.2016 г., както се установява от приложения протокол с резултати от лабораторно изследване, е 118 g/l. Тогава е направена ПКК, изследвано е кръвосъсирването и CRP.

Медицинската експертиза е установила, че в представената медицинска документация липсват данни за отказ от хоспитализация на пациентката, няма и данни да е отказала кръвопреливане, каквото й е направено.

От епикризата от СБАЛ по АГ „Майчин дом” на ищцата, приета на 30.11.2016 г. в 00:24 ч. с приемна диагноза: „Късно и вторично послеродово кръвотечение“, „остра постхеморагична анемия“, „хиповолемичен шок“, се изяснява, че стойностите на хемоглобина при приемането са 65 g/l, които са доста под нормата (120-160 g/l), и говорят за наличието на хиповолемичен шок, дължащ се на остра постхеморагична анемия вследствие на неовладяно кръвотечение в послеродовия период. Пострадалата е приета по спешност с обилно генитално кървене, което е наложило извършването на нова ревизия на маточната кухина с хистологичен резултат: плацентарни части с кръвоизливи, възпалителни инфилтрати и фиброзиране. Тази повторна операция се е наложила, тъй като при инструменталната ревизия, извършена непосредствено след раждането от д-р К., не са били отстранени всички останали плацентарни части в маточната кухина. В СБАЛ по АГ „Майчин дом” е извършено хистологично изследване, каквото не е осъществено след инструменталната ревизия в МБАЛ „Надежда” от д-р К..

Експертизата е пояснила, че при задържане на плацентарни части основното оплакване е продължително кръвотечение, субинволуция на матката, евентуално развитие на възпалителен процес от задържаните плацентарни части и в зависимост от кръвотечението - остра или подостра следкръвоизливна анемия, като задържаните плацентарни части се диагностицират най-често при УЗИ (ехографски преглед). Добрата медицинска практика не допуска след раждането да има задържане на плацентарни части в матката. Това състояние крие рискове не само за здравето, но и за живота на родилката, тъй като е налице кръвотечение, водещо до тежка анемия и хиповолемичен шок, а често са налице и възпалителни усложнения. Това състояние е спешно и налага незабавна хоспитализация и отстраняване на задържаните плацентарни части. Така е е постъпено в случая в СБАЛ по АГ „Майчин дом” - пострадалата е приета по спешност, оперирана е своевременно, лекувана е и е изписана в добро общо състояние, афебрилна, без оплаквания.

Състоянията: остра постхеморагична анемия, водеща до хиповолемичен шок, са животозастрашаващи, ако не се предприеме навреме лечението им.

В приложените епикризи за двете хоспитализации при двата болнични престоя на ищцата в „МБАЛ за женско здраве „Надежда” ООД е отразено, че родилката се изписва в добро общо състояние, афебрилна, корем мек - спокоен, с липса на субективни оплаквания, с физиологична перисталтика, спонтанна микция и дефекация, матката е с нормална инволуция, лохии-умерени, гърди с добра лактация и спокойна оперативна рана.

При изслушване в съдебно заседание вещото лице е пояснило, че в конкретния случай е останала част от плацентата в маточната кухина, поради което е следвало незабавно да се отстрани - в противен случай при остатъчни плацентарни части в матката може да се достигне до сериозни усложнения, застрашаващи здравето и живота на родилката. Заявило е: „Задължително се прави оглед, като се наблюдава дали плацентата е цяла, няма начин да не се прецени дали е цяла или не, няма начин да се пропусне това нещо. Ако това е пропуснато и след няколко дни след раждането се получи кървене, това най-често се дължи на такива плацентарни части, като се прави ехография. В един от случаите не е видяно, а в друг случай останалата плацентарна част е диагностицирана като миома - това е при последния преглед в болница „Надежда” при същата лекарка, която е извършила раждането... След като има кървене, и при миома, и при задържана плацентарна част това нещо трябва да се отстрани, за да може причината за кървенето да бъде ликвидирана. На 29.11.2016 г. пациентката е приета за манипулация, тя се връща в къщи, като й е дадена терапия - при извършените изследвания е установено, че има начало на възпалителен процес, което също е едно често усложнение при задържани плацентарни части. Даден й е антибиотик и спазмолитик, но не е приета в болницата. Още вечерта тя получава отново масивен кръвоизлив и тогава по спешност я приемат в СБАЛ по АГ „Майчин дом”.

Вещото лице е установило, че в конкретния случай е направена ревизия, но плацентарните части не са отстранени. Заявило е: „Това, което ме озадачава, е, след като е направена тази ревизия, това, което е отстранено, защо не е изпратено за хистология, за да се види какво е отстранено. След направената ревизия матката се е свила, колегите са се успокоили, че всичко е нормално, но тъй като тази част си стои вътре, тя постепенно, прикрито дава тези масивни кръвотечения - това е подвело колегите, че всичко е отстранено, затова матката се е свила и са я изписали. След това, когато са го установили втори път, виждат го, нямало е място за колебания и моментално е следвало това нещо, което е вътре в матката, да се отстрани - става оперативно”. Изяснява се, че при тази манипулация съществува риск от перфорация на матката, но лекарите трябва да го поемат, тъй като всяко усложнение е животозастрашаващо”.

Изрично експертът е пояснил, че при изготвяне на заключението се е запознал с фактите в рапортните тетрадки.

Въззивният съд е посочил, че при обсъждане на приетата като компетентно изготвена и неоспорена от страните медицинска експертиза възприема изцяло направените доказателствени (фактически) изводи, тъй като заключението е изготвено след преценка на всички събрани по делото доказателства - медицинска документация, като вещото лице е отговорило подробно на всички поставени релевантни въпроси.

Съдът е приел, че по същество доказателствените изводи на вещото лице се установяват и от показанията на д-р К. (с дългогодишен опит като лекар със специалност „акушер-гинеколог”), която е ръководила раждането. Тя е свидетелствала, че изцяло плацентата не е била отделена в плацентарния период, което представлява усложнение на нормалното раждане. След извършения оглед се установило, че липсва част от плацентата, вследствие на което е започнало по-обилно кървене, наложило ревизия на маточната кухина („задължителна манипулация”). След ревизията и след приложените кръвоспиращи медикаменти, масаж на матката, лед на корема, вливания, утеротоници кървенето спряло. Изяснила е, че при ревизията е забелязала една формация на фундуса на матката, която според нея била с хрущялна твърдост, поради което преустановила манипулацията, тъй като съществувало риск от перфорация на матката. Направила е преглед на ищцата на 22-рия ден от раждането, когато е установила, че в матката има коагулуми, т. е. организирани съсиреци - „на мястото, където преди съм установила, че имам съмнение за наличие на миомен възел и около него, имаше организирани части”. Съдът е посочил, че съобразно субективните възприятия на свидетелката, изложени пред съда, по време на прегледа се проявило леко прокървяване с ясна кръв, което й дало основание пациентката да бъде хоспитализирана, но тя отказала в този момент да бъде настанена за лечение в болничното заведение. Не се върнала в лекарския кабинет, а едва вечерта, когато свидетелката била на женска консултация в друг кабинет. Попитала я защо не се е върнала веднага при нея - тя отговорила, че имала ангажимент, трябвало да излязат от болницата и след това катастрофирала и била в „Пирогов”. На тази втора среща заявила, че, имайки предвид, че има детенце, за което трябва да се грижи, не желае да остане в болницата, поради което лекарят й предписала антибиотична терапия. Свидетелката е изяснила, че в амбулаторния лист не била удостоверила отказ от хоспитализация, защото преглеждала ищцата в гинекологичен кабинет, а тя не се явила в този кабинет с назначените й изследвания, поради което не е отразила този отказ.

Въззивният съд е приел за достоверни показанията на свидетелката, с изключение на изложените субективни възприятия относно отказа на ищцата да бъде хоспитализирана, тъй като, преценени с всички други събрани по делото доказателства, вкл. и фактическите изводи, до които е достигнала медицинската експертиза, и по аргумент от чл. 172 ГПК, те не са вътрешно противоречиви, житейски логични са, потвърждават се и от останалите събрани по делото доказателства. Съдът е посочил, че процесуално недопустимо е със свидетелски показания да се установява отказ на пациент от предложена от лечебно заведение своевременна медицинска помощ. Съгласно чл. 90, ал. 2 ЗЗ отказът на пациента на предложената му медицинска помощ трябва да бъде удостоверен с писмен акт - пред длъжностно лице от лечебното заведение в „медицинската документация с подписи на лицето“ (този документ, съставен от компетентен здравен орган, би представлявал официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила). Ето защо тези факти могат да бъдат установявани в процеса на доказване само с документ по аргумент чл. 164, ал. 1, т. 3, предл. 1 ГПК. Уредената в правната норма относителна забрана (арг. чл. 164, ал. 2 ГПК) за установяване на тези факти със свидетелски показания може да бъде преодоляна единствено при изрично съгласие на ответната страна, каквото не е дадено в настоящия процес. От друга страна, от представените медицински документи е изяснено, че след изписването ищцата неколкократно е търсила медицинска помощ от лекари при ответните дружества, но те не са могли да установят действителната причина за продължаващото кръвотечение, поради което, без да е доказано, че тя правилно е била диагностицирана, би липсвала необходимата причинно-следствена връзка между твърдения от ответниците отказ на пострадалата да бъде хоспитализирана и противоправния резултат. Лекуващият лекар погрешно (неколкократно) е възприел неотстранените в матката плацентарни части за миома, като е могъл да извърши тази манипулация преди ищцата да бъде изписана - при последващите прегледи тази невярна диагноза не е била коригирана, а следователно, дори и да й е била предложена отново хоспитализация, причината за продължителното и обилно кръвотечение не би била отстранена. Нещо повече, дори и при извършената ревизия - непосредствено след раждането, свидетелката не е сторила нужното, съобразно правилата за добросъвестната медицинска практика, а именно при съмнение за миома да изпрати взетия материал за хистология, за да се установи какво е отстранено. Напротив, тя е действала небрежно, като е преценила за рискована манипулацията по отстраняване на остатъчната плацента (при погрешна констатация, че се касае за миома) и е отказала да изпълни своите правни задължения да проведе надеждно и отговарящо на добросъвестната медицинска практика лечение. Именно лекарят, който осъществява регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност (рискова дейност), трябва да притежава високи познания и умения, овладени през дългите години на обучение и практика, за да диагностицира бързо и точно състоянието на пациента и да му окаже необходимата лекарска помощ. Именно защото тази дейност е рискова, лекарите работят в екипи, като при съмнение трябва да се консултират с други специалисти и да назначават съответните изследвания. В случая след извършената ревизия отстраненият материал не е изпратен за хистологично изследване, при което би се установило категорично погрешното съждение на лекуващия лекар, че е налице миома. Вместо да извърши тази съответна на стандартите за добра медицинска практика дейност, лекарят е подценил установените факти, като същевременно необосновано се е предоверил на своята преценка (обективно погрешна), като е приел свиването на матката за нормализация на състоянието при родилката, но обективно плацентарни части са останали в матката, вследствие на което са предизвикани процесните масивни кръвотечения. Вещото лице категорично е изяснило, че дори и първоначално лекуващият екип да е бил подведен, при втория преглед - след изписването на ищцата, те са могли и са били длъжни да поставят правилната диагноза. Заявило е: „Не е имало място за колебания и моментално е следвало това нещо, което е вътре в матката, да се отстрани - става оперативно”.

Въззивният съд е посочил, че медицинската манипулация, като всяка регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, е рискова, но законодателят е възложил на високо образовани и обучени специалисти (лекари) да осъществяват медицински грижи за гражданите, вкл. и да предприемат рискови операции, за да съхранят живота и здравето на пациентите. Именно тази точна и професионална преценка за действителното състояние на пострадалата са направили лекарите във второто болнично заведение, които, въпреки риска от перфорация на матката, са приложили правилната терапия, което всъщност е спасило живота на ищцата (съгласно фактическия извод на експертизата лекарите трябва да поемат този риск, тъй като всяко усложнение е животозастрашаващо). А съгласно чл. 81, ал. 2 ЗЗ правото на достъпна медицинска помощ на всеки гражданин се осъществява при прилагане и на принципа своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ. При нарушаване на тези предписани от закона правни задължения е налице противоправно деяния (несъответствие на фактически осъщественото на правно дължимото поведение), а ако то е довело до причиняване на вредоносен резултат, възниква деликтна отговорност. В този смисъл лекарят като професионалист в тази високо хуманна дейност трябва да положи дължимата медицинска грижа, като за извършените от него противоправни деяния неизвинително представлява обстоятелството дали случаят се е отличавал със своя специфика, която да го квалифицира като сложен (във всички професии се наблюдават сложни ситуации и казуси, но добрите професионалисти се отличават със своите познания и умения да решават и тези специфични задачи - гражданите разчитат на медиците да се грижат изцяло за техния живот и здраве, като напълно им се доверяват). При това положение въззивният съд е посочил, че на поставения във въззивната жалба „основен въпрос - какво е възможното лечение и могло ли е то да се проведе при ответника”, отговорът е утвърдителен - в случай, че лекарите при ответните дружества бяха положили дължимата грижа за живота и здравето на ищцата, като бяха поставили правилната диагноза и бяха положили адекватна медицинска грижа, вкл. чрез назначаване на точните изследвания, биха могли да предотвратят настъпването на вредоносния резултат. Дали обективно специалистите, на които болничните заведения са възложили извършването на тази високо отговорна хуманна дейност, са били в състояние да положат дължимите медицински грижи, е ирелевантно за правилното решаване на правния спор, предмет на делото. Същественото е, че всеки правоспособен специалист, на когато държавата е поверила грижата за здравето и живота на гражданите, е могъл - при полагане на дължимите усилия, правилно да диагностицира причината за продължителното и обилно кръвотечение - така, както е сторил лекуващият екип във второто болнично заведение, при което пострадалата е потърсила медицинска помощ. По тези съображения въззивният съд е приел, че поставените към медицинската експертиза допълнителни задачи, вкл. във въззивната жалба, биха били неотносими за правилното решаване на спора - те не биха изяснили различни факти от тези, които са установени от вече събраните писмени доказателствени средства.

Въззивният съд е приел за неоснователно възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от противоправното поведение на ищцата - отказ да бъде хоспитализирана, тъй като не само при раждането и извършената след това ревизия, но и при последвалите прегледи лекуващият екип при ответните дружества не е изяснил действителната причина за обилните кръвотечения, поради което не са установили в процеса на доказване, че дори и ищцата да бе хоспитализирана, тя би получили надеждна медицинска помощ; в този смисъл, дори и да бе доказан твърденият отказ, липсва причинно-следствена връзка между него и породените тежки вредоносни последици, водещи до застрашаване живота на пациентката.

Въззивният съд е приел, че на пострадалата са причинени неимуществени вреди, изразяващи се в продължителни болки, психически страдания и уплаха за своето здраве и живот.

При установеното противоправно поведение на служители (лекари) при първия ответник, които при първоначалната ревизия (непосредствено след раждането) не са отстранили причината за обилното кръвотечение, вината се предполага съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като тази презумпция не е оборена в производството чрез обратно доказване от този ответник.

Въззивният съд е приел за установено, че неизпълнението на правното задължение на служители (лекари) на „МБАЛ за женско здраве-Надежда” ООД да диагностицират правилно установените факти и да проведат качествено лечение (арг. чл. 81, ал. 2, т. 1 ЗЗ), е наложило повторна медицинска интервенция в друго лечебно заведение (при един дълъг период от време на неизвестност за действителното й здравословно състояние, съчетано както с физическа болка и неудобство, така и с изживяна уплаха за живота и здравето на ищцата), т. е. причинените на ищцата неимуществени вреди са закономерна, естествена, присъща последица от виновното противоправно поведение на деликвента (бездействие и неправилно действие на служители при ответното търговско дружество) - в необходимата пряка причинно-следствена връзка.

Съдът е посочил, че не е спорно между страните обстоятелството, а и от амбулаторен лист № 12935/25.11.2016 г., съставен от д-р К. Т., и амбулаторен лист № 13064/29.11.2016 г., съставен от д-р В. К., за преглед на ищцата, е установено, че на тези лекари ответникът „Медицински център Надежда репродуктив” ООД е възложил да извършват медицински услуги, поради което и той носи обезпечително-гаранционна отговорност за причинените имуществени и неимуществени вреди при упражняване на тази регламентирана от закона високо хуманна дейност. Макар и да е проведен вагинален преглед, тези лекари не са установили първопричината за влошеното състояние на родилката, поради което не са и предприели съответните действия по нейното лечение, което е наложило тя да потърси - след като е изпаднала в критично за нейния живот състояние, адекватна медицинска грижа в друго лечебно заведение.

Тъй като в процеса на доказване е установено, че служители (лекари) и при двете ответни дружества са извършили виновно противоправно деяние, вследствие на което са настъпили животозастрашаващи усложнения за родилката (при т. нар. независимо съизвършителство), по силата на закона между тях е възникнала пасивна солидарна отговорност (арг. чл. 121 вр. чл. 53 ЗЗД), както е прието в т. 4 на Постановление № 17/18.11.1963 г. на Пленума на ВС, а как точно ще се разпредели отговорността между тях е въпрос на вътрешните им отношения (арг. чл. 127, ал. 1 ЗЗД).

При определяне на размера на претендираното обезщетение въззивният съд се е позовал на показанията на свидетеля Б. К. - съпруг на ищцата, който е установил, че при изписването ищцата била свалена във фоайето на инвалидна количка от сестра, която носела бебето, защото се оплаквала, че коремът я боли и е отпаднала, била бледа, казвала, че не й е добре. Когато се прибрали вкъщи, била толкова немощна, че дори не могла да държи бебето - чувствала се зле, затова направо си легнала. Вечерта в деня на изписването свидетелят я върнал в болницата - „В спешния център лекарят я прегледа, дадох му епикризата, с която я изписаха, и той каза: „С този нисък хемоглобин как са могли да я изпишат?”. Втория път била в болницата 4 или 5 дни. През това време се чувствала отпаднала, нямала никаква сила, постоянно му споделяла, че й е лошо. След като я изписали, постоянно лежала, за детето се грижели съпругът и майка й, тя само го кърмела. На 25.11.2016 г. се оплакала, че много я боли коремът, като й текла кръв. Завел я отново в спешния център на лечебното заведение, лекарят я прегледал и заявил, че всичко й е наред, няма за какво да се притеснява - „Каза, че ще й изпише хапчета и всичко ще се оправи”. Ищцата обаче споделила, че като изпие хапчето, кръвотечението намалява, но след известен период от време отново се увеличава. На 29.11.2016 г. посетили отново кабинета на д-р К., която я прегледала зад параван, но свидетелят забелязал, че ръцете на лекаря са в кръв. Ищцата споделила, че когато я натиснала по корема, много я заболяло и започнала да тече много кръв. Откакто я изписали, ищцата се чувствала отпаднала, непрекъснато лежала, била бледа, преживяла няколко припадъка, постоянно имала кървене. Когато на 29.11.2016 г. я качили на линейката за „Майчин дом”, тя била в безсъзнание - „Беше изгубила много кръв. Аз тръгнах с такси да я карам в болница „Надежда”, но в таксито много й прилоша, припадна, студено й беше, тресеше я цялата, а шофьорът предложи да я закараме в първата болница - ИСУЛ, там й сложиха някакви системи, биха й някакви инжекции. От ИСУЛ се бяха обадили на Бърза помощ, когато дойде, аз се качих с нея в линейката. Обясних им, че е раждала и къде. Лекарката реши да я закарат в „Майчин дом“, защото в „Надежда” няма кръвна банка”. Преди това, вечерта на 29-ти, половин час след като си легнали, отново се появило силно кръвотечение. След изписването й от „Майчин дом” много често вечер ищцата проверявала дали отново кърви в леглото, когато спи. Заради тази психическа травма не желаела семейството да има второ дете - „Страх я е”. Макар от инцидента да са изминали няколко години, още не се е успокоила - „Когато това се случи, В. изпитваше страх за живота си, споделяла е това с мен, голям шок изживя”.

Въззивният съд е посочил, че с оглед на продължителността, интензивността на засягането на физическото и психическо състояние на ищцата, заместващото обезщетение за причинените й неимуществени вреди от виновното противоправно поведение на служители при ответните дружества, изразяващо се в немарливо действие, респ. в бездействие - непредприемане на своевременни, достатъчни и качествени медицински грижи, е в размер на 25 100 лв. Този застрашаващ живота й инцидент е оставил дълбок отпечатък в съзнанието й, поради което тя все още не го е преживяла. Според св. К. „В. изпитваше страх за живота си, голям шок изживя”; поради изживените болки и уплаха за живота си не желае семейството да има друго дете. Неколкократно е изпадала в безсъзнание поради значителната загуба на кръв, като преди да бъде приета в новото болнично заведение, нейният живот е бил в опасност и само правилната преценка на шофьора на таксито и положените медицински грижи от лекарите в ИСУЛ и „Майчин дом” са предотвратили настъпването на още по-тежки вредоносни последици.

Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване съдържа следните части:

I. Касаторите са посочили на първо място, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси, които са обусловили изхода на делото и са решени в противоречие с практиката на ВКС - основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

1.1. За задълженията на въззивния съд по чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК да обсъди и се произнесе по всички направени възражения от страните по делото, да обсъди всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и да формира свои изводи относно фактическата и правна страна на спора, да изложи собствени мотиви и да субсумира установената фактическа обстановка под съответната правна норма.

По този въпрос касаторите поддържат противоречие с Постановление № 1/1953 г. на Пленума на ВС и със следната практика на ВКС: ТР № 1/04.01.2011 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК, ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК, решение № 118/27.10.2016 г. по т. д. № 3574/2014 г. на II-ро т. о., решение № 212/01.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г. на II-ро т. о., решение № 202/21.12.2013 г. по т. д. № 866/2012 г. на I-во т. о., решение № 157/08.11.2011 г. по т. д. № 823/2010 г. на II-ро т. о., решение № 411/27.10.2011 г. по гр. д. № 1857/2010 г. на IV-то г. о., решение № 22/02.07.2019 г. по т. д. № 587/2018 г. на I-во т. о., решение № 55/03.04.2014 г. по т. д. № 1245/2013 г. на I-во т. о., решение № 63/17.07.2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на II-ро т. о., решение № 263/24.06.2015 г. по т. д. № 3734/2013 г. на I-во т. о., решение № 111/03.11.2015 г. по т. д. № 1544/2014 г. на II-ро т. о., решение № 542/07.02.2012 г. по гр. д. № 1083/2010 г., решение № 267/04.03.2014 г. по гр. д. № 30/2013 г. на I-во г. о., решение № 120/04.04.2013 г. по гр. д. № 964/2012 г. на IV-то г. о., решение № 87/02.07.2013 г. по гр. д. № 829/2012 г. на I-во г. о., решение № 166/15.07.2013 г. по гр. д. № 1285/2012 г. на III-то г. о., и решение № 392/10.01.2012 г. по гр. д. № 891/2010 г. на I-во г. о.

За да поставят този въпрос, касаторите изтъкват, че въззивният съд неправилно повторно е кредитирал заключението на вещото лице като обективно, компетентно и пълно изготвено, след преценка на всички събрани по делото доказателства, въпреки многократните възражения и оспорвания от ответниците по иска /сега касатори/, и при неправилната констатация, че експертизата не е оспорена от страните; не са допуснати поставените в отговора на исковата молба въпроси към експерта, поради което делото е останало неизяснено от фактическа страна, при допълнителен аргумент за противоречие между констатациите на вещото лице при изслушването му в съдебното заседание и показанията на свидетеля-лекар, което е налагало допълнително или повторно заключение на друго или повече вещи лица и разширена експертиза; без ясни мотиви и правни основания не е допусната повторна експертиза, още повече при противоречие между изводите на вещото лице в писменото заключение и изложеното в съдебното заседание; рапортните тетрадки не са били взети предвид в експертното заключение; не е допуснат ключов за съдебния спор пряк свидетел на отказа от хоспитализация; съдът се е позовал на заинтересован свидетел по смисъла на чл. 172 ГПК; не е обсъдил в съвкупност направените от ответниците възражения и без ясни мотиви е отхвърлил възражението за съпричиняване на вредоносния резултат, като наличието на лекарска грешка е прието на базата на непълна и неточно изготвена медицинска експертиза със заключение за „най-вероятна причина“ за възникналото увреждане, без да е проведено пълно и главно доказване от страна на ищцата.

1.2. Касаторите се позовават на решение № 508/18.06.2010 г. по гр. д. № 1411/2009 г. на ВКС, III-то г. о., решение № 77/30.05.2017 г. по гр. д. № 2956/2016 г., решение № 273/17.11.2017 г. по гр. д. № 4347/2016 г., решение № 142/20.06.2017 г. по гр. д. № 3673/2016 г., решение № 113/28.02.2011 г. по гр. д. № 1062/2010 г. и решение № 108/16.05.2011 г. по гр. д. № 1814/2009 г., всичките на ВКС, IV-то г. о., и поставят въпросите: длъжен ли е съдът да изложи мотиви за несъгласие с изводите на приетите по делото медицински експертизи и за задължението на въззивния съд да направи оценка на заключението на вещото лице и да го обсъди заедно с другите доказателства по делото.

Като се позовават на решение № 207/17.03.2021 г. по гр. д. № 165/2020 г. на ВКС, IV-то г. о., и решение № 136/30.10.2020 г. по гр. д. № 4746/2019 г. на ВКС, III-то г. о., касаторите сочат, че при съществено нарушение на съдопроизводствените правила са кредитирани показанията на заинтересования свидетел Б. К..

II. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите са посочили на второ място, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси, които са обусловили изхода на делото и са решени в противоречие с практиката на ВКС - основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Сочат, че въззивният съд не е отчел поотделно и комплексно всички релевирани от тях доводи и аргументи по повдигнатите възражения за съпричиняване на вредоносния резултат, за липса на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между увреждането и поведението на лекуващия лекар, обосновавайки решението си на „най-вероятна причина“, в т. ч. не е отчел всички релевирани за определяне размера на дължимото обезщетение обстоятелства - възрастта на пострадалата, характера на манипулацията, остатъчните явления и непредвидимите събития, като по този начин неправилно е приложил чл. 49, чл. 51, ал. 2 и чл. 52 ЗЗД. Сочат, че ищцата не е провела пълно и главно доказване и не е установено по категоричен начин противоправно поведение от страна на лекарския екип в послеродовия процес; съдът не е обсъдил и приложил принципа на адекватните очаквания при преценката си относно противоправността на действията и конкретно извършените, респ. неизвършените диагностично-лечебни дейности. Позовават се на решение № 250/21.11.2012 г. по гр. д. № 1504/2011 г. на ВКС, III-то г. о. Изтъкват, че състоянието на пациентката до голяма степен се явява случайно събитие, още повече във връзка с доказаното патологично раждане, което не е взето предвид от въззивния съд, както и че при наличие на неотделили се плацентарни части периодът на окончателното изчистване е непредсказуем, дали ще настъпи самостоятелно или ще бъде необходима последваща манипулация и какви усложнения биха могли да настъпят във връзка с това. Отново сочат решение № 508/18.06.2010 г. по гр. д. № 1411/2009 г. на ВКС, III-то г. о., във връзка със съдържанието на мотивите към съдебното решение, в което липсвало обсъждане доколко действията на медицинския екип са били съответни на дължимото съгласно утвърдените медицински стандарти и правилата за добра медицинска практика - Наредба № 9 и приетия посредством нея медицински стандарт по „Акушерство и гинекология“, чл. 90 ЗЗ, чл. 52, ал. 4 от Конституцията на РБ, като се има предвид, че в продължение на 10 дни пациентката не е търсила лекарска помощ, че не се е явила на 29.11.2016 г. при д-р К. веднага, след като станат готови резултатите от изследванията, а няколко часа по-късно, както и двукратния отказ на ищцата от хоспитализация, като показанията на св. К. в тази връзка били недостоверни и погрешно възприети от съда предвид установеното от св. К., че тя никога не се е срещала със съпруга на ищцата; че през нощта на 29.11.2016 г. е посетила друго лечебно заведение и това й поведение не е дало възможност на екипа на ответника нито да проведе нужната грижа след процедурата, нито да добие представа какво е действителното състояние на пациентката. При това положение, както и поради липсата на съдействие за проследяване отделянето на плацентарни части, ищцата с поведението си, което следва да се тълкува като небрежност по отношение на личното здраве, е прекъснала причинно-следствената връзка между поведението на лекарите и настъпилия резултат, съответно налице е съпричиняване от нейна страна - решение по гр. д. № 453/2012 г. на ВКС, IV-то г. о. Не бил обсъден отговорът на последния въпрос, зададен на вещото лице, според който и при двата болнични престоя са изпълнени изискванията за дехоспитализация на пациентката. Не ставало ясно защо ответникът „Медицински център Надежда Репродуктив София” ООД е осъден да отговаря при условията на солидарност, след като целият родов процес и последвалите послеродови манипулация са били извършени в „МБАЛ за женско здраве Надежда“ ООД, а в медицинския център били извършени единствено два проследяващи прегледа на 25 и 29 ноември 2016 г. съответно при д-р Т. и д-р К..

Поставят въпросите:

1. Какво е възможното лечение и могло ли е то да се проведе при ответника;

2. При решаване на делото следва ли решението да се изгради на медицинско заключение, даващо отговор за „най-вероятна причина“, без да изгради вътрешно убеждение за наличие или липса на причинна връзка и без да съобрази кои от фактите, респективно връзките между тях, свързани с дадените от експертизата отговори, са предмет на специални в случая медицински знания, и по отношение на кои факти следва да изгради извод за причинно-следствената връзка по опитните правила и логика при преценка на доказателствения материал, ако вещите лица посочват релевантна за отговорността причина като „най-вероятна“; от решаващо значение в случая е дали останалите причини следва да бъдат изключени като вероятност поради обстоятелства, установени по делото, извън предмета на медицинското заключение или на основание констатации в него съобразно приетите доказателства, вкл. свидетелски показания - по този въпрос се твърди противоречие с решение № 508/18.06.2010 г. по гр. д. № 1411/2009 г. на ВКС, III-то г. о.; позовават се и на решение № 77/30.05.2017 г. по гр. д. № 2956/2016 г. и решение № 273/17.11.2017 г. по гр. д. № 4347/2016 г., двете на ВКС, IV-то г. о.

Касаторите твърдят, че решението е постановено в нарушение на правилата на формалната логика, тъй като съдът е приел, че поведението на лекуващия екип при изписването на ищцата може да бъде в причинна връзка с настъпилите след това усложнения и проведени процедури в трети за процеса лечебни заведения - посещението на друго лечебно заведение изключва отговорността на ответника.

Касаторите считат, че е налице противоречие с приетото в т. 1 на Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС, че на обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица на непозволеното увреждане, от което следвало, че не подлежат на обезщетяване вреди, които, макар да имат връзка с поведението на ответника по иска за обезвреда по чл. 45 ЗЗД, не са пряка и непосредствена последица на извършен от него деликт; изтъкват противоречие и с т. 11 на Постановлението, в което е утвърдено разбирането на понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД.

III. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите се позовават и на очевидна неправилност - основание за допскане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК. Сочат, че въззивното решение е очевидно неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила предвид необсъждане на събраните по делото доказателства, исканията и възраженията, в т. ч. възраженията за съпричиняване на вредоносния резултат и за липса на пряка причинно-следствена връзка между настъпилото увреждане и поведението на лекаря; съдът не допуснал поисканата още пред първата инстанция, впоследствие и пред въззивния съд, повторна съдебно-медицинска експертиза, а назначаването на допълнителна, както и на разширена експертиза, е щяло да допринесе за изясняването на медицинските въпроси по казуса, които са възникнали след изслушване на първото заключение; освен това в първоначално изготвената експертиза били налице неточности и не докрай изяснени въпроси, което е самостоятелно основание за отмяна на обжалваното решение.

Предпоставките за допускане на касационно обжалване не са налице, като съображенията за това са следните:

По въпроса за задълженията на въззивния съд по чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК Софийският апелативен съд не е допуснал противоречие с практиката на ВКС, в т. ч. с цитираната от касаторите тълкувателна и казуална практика. Видно от мотивите към обжалваното решение, въззивният съд е извършил собствен анализ на събраните по делото относими доказателства, поотделно и в съвкупност, за да установи сам, действайки именно като инстанция по съществото на спора, правнорелевантните факти /елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД/ и въз основа на своите собствени фактически констатации да субсумира фактите под относимата материалноправна норма. За всеки един от елементите от фактическия състав на медицинския деликт, както и за съпричиняването, апелативният съд е направил собствени фактически констатации въз основа на събраните по делото доказателства, вкл. в тяхната взаимовръзка, при съобразяване на съдебната практика по приложението на чл. 172 ГПК за преценка на свидетелските показания на съпруга на ищцата. Обсъдени са подробно и възраженията на въззивниците както относно приетата в първа инстанция експертиза, в т. ч. относно искането за повторна, допълнителна и разширена ескпертизи, така и за съпричиняването. Доколкото съдът може да възприеме и оспорено от страна заключение на вещо лице, неправилната констатация, че в случая заключението не е оспорено, не е решаваща за изхода на делото. Противно на твърденията на касаторите за противоречие между констатациите на вещото лице и тези на свидетеля - лекуващият ищцата лекар - гинеколог, въззивният съд е акцентирал в решението си върху липсата на такова противоречие относно централния правнорелевантен факт - поставянето на неправилна диагноза, и по-точно липса на поставена диагноза, за причината за кървенето и неспазване на добрата медицинска практика от страна на длъжностните лица при ответниците, като ирелевантно за този извод е установеното от вещото лице спазване на изискванията за дехоспитализация при двата болнични престоя на ищцата. Посочил е, че заключението на вещото лице се подкрепя от свидетелските показания на лекуващия лекар - гинеколог при ответниците, както и защо кредитира експертното заключение, поради което касационно обжалване не следва да се допуска и по втория поставен процесуалноправен въпрос като некореспондиращ с мотивите на въззивния съд, а и поради липса на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. От възпроизведените в решението показания на свидетелката става ясно, че тя като лекуващ лекар, въпреки съмненията си, възникнали при извършената инструментална ревизия на матката след раждането, за наличие на миомен възел, който би могъл да предизвика кървене, не е взела материал за хистологично изследване; при ултразвуковото изследване и преглед след раждането и изписването е установила съсиреци около зоната на предполагаемия от нея миомен възел, който в крайна сметка, след хистологично изследване в друго лечебно заведение /и това касаторите не оспорват/, се оказва неотстранени части от плацентата и именно те предизвикват продължителното и обилно кървене. Апелативният съд е отклонил искането за допълнителна, повторна или разширена експертиза с мотива, че фактът на погрешно поставена диагноза, или по-точно липсата на точна диагноза поради неполагане на дължимата грижа за живота и здравето на ищцата от страна на ответниците, е установен. Приел е, че ако лекарите при ответните дружества бяха поставили правилната диагноза и в съответствие с нея бяха предприели адекватната медицинска грижа, вкл. чрез назначаване на точните изследвания, вредоносният резултат /увреждане на здравето и застрашаване живота на пациентката/ не би настъпил, като персоналните знания и умения на конкретния специалист при ответниците, поел лечението, са ирелевантни за ангажиране на деликтната им отговорност. Назначаването на повторна, допълнителна или разширена експертиза е отклонено, видно от решението, именно с мотива, че главният правнорелевантен факт - непоставянето на дължимата по стандарт точна диагноза, а оттам - и липсата на адекватно лечение, е доказан и нова експертиза не би установила нещо различно от вече установените чрез събраните по делото писмени доказателства правнорелевантни факти. Това е логиката, която апелативният съд е следвал и по възражението на касаторите във въззивната жалба, че експертното заключение не стъпва на цялата медицинска документация, в частност - на рапортните тетрадки, и не дава отговор на въпроса „има ли по делото данни за отказ на пациентката от кръвопреливане и от хоспитализация“. Отделно от това, апелативният съд е приел, че отказът от хоспитализация може да се доказва само с писмен документ, като се е мотивирал и защо, а едва с допълнително представено извън срока по чл. 283, изр. 1 ГПК изложение касаторите представят практика на ВКС - решение № 7/12.03.2021 г. по гр. д. № 4681/2019 г. на ІV-то г. о., според което относно отказа от хоспитализация са допустими и свидетелски показания. Но дори позоваването на тази съдебна практика да бе направено своевременно и дори съдът да бе допуснал до разпит ключов за спора, както твърдят касаторите, пряк свидетел на отказа от хоспитализация, касационното обжалване пак не би било допуснато, защото не липсата на доказателства за отказ на пациентката от хоспитализация и от кръвопреливане са обусловили извода на съда да уважи иска, и то като отхвърли възражението за съпричиняване, а непоставянето на диагноза за причината за кървене при пациентката. Тук следва да се посочи, че логиката, която следва апелативният съд, е правилна и обоснована. Едно кръвопреливане не би отстранило остатъците от плацентата и не би спряло самото кървене, една хоспитализация не би заличила факта на неотстраняване в цялост на плацентарната тъкан от матката при проведената от първия ответник инструментална ревизия, не би заличила факта на преживените болки и страдания, търпени от ищцата до момента на втората инструментална ревизия, вкл. болките и страданията от самата втора маточна ревизия. С подобни мотиви, при това, противно на твърдяното от касаторите, с подробни съображения, апелативният съд е отхвърлил възражението за съпричиняване - приел е, че отказът на ищцата да бъде хоспитализирана, дори да беше доказан от ответниците, не се намира в причинна връзка с настъпилите вредоносни последици и че ответниците не доказват, че ако ищцата е била хоспитализирана при тях, би получила адекватна на истинското й състояние медицинска помощ.

Касационно обжалване не следва да се допуска и по поставения като материалноправен въпрос за възможното лечение и могло ли е то да се осъществи при ответниците. Това е изцяло фактически въпрос, при това хипотетичен, предвид факта, че в действителност лечението на ищцата /разрешаването на нейния медицински проблем/ се е осъществило в друго лечебно заведение, а не при ответниците. Доколкото обаче въпросът е поставен в контекста на разбирането на ответниците, че щом ищцата е потърсила медицинска помощ в друго лечебно заведение, то тяхната отговорност за вреди отпада, следва да се посочи, че дори при усложнен причинен процес на настъпване на вредите, с включване поведението на трети лица /каквато хипотеза по делото не е налице/, до освобождаване от отговорност на лицето, отключило чрез поведението си причинния процес /деликвентът/, се стига, само ако поведението на третото лице напълно прекъсва започналия причинен процес /в т. см. решение № 146/28.05.2019 г. по гр. д. № 4482/2018 г. на ВКС, ІV-то г. о., решение № 17/06.03.2015 г. по гр. д. № 3174/2014 г. на ВКС, ІV-то г. о./ и на практика отключва нов причинен процес; иначе деликвентът и третото лице отговарят към пострадалия солидарно.

Негоден като обща предпоставка за допускане на касационното обжалване се явява и вторият сочен като материалноправен въпрос за това дали при преценката за наличието на причинна връзка между деликта и вредите съдът може да се основе на експертно заключение, боравещо със степен на вероятност - вероятна причина или най-вероятна причина, или следва да формира извод въз основа на вътрешното си убеждение, както и да посочи кои от обстоятелствата, които съобразява, изискват специални знания. Поставеният въпрос е негоден, защото не кореспондира с фактите по делото и мотивите на въззивния съд. На първо място самото прието по делото експертно заключение не сочи и не говори за вероятна или най-вероятна причина. Такава задача изобщо не е поставяна на вещото лице - да определи причината, довела до уврежданията на пациентката. На второ място, за да формира извод за наличието на причинна връзка, съдът се е основал не само на експертизата, а и на писмените доказателства по делото, каквато е епикризата от СБАЛ по АГ „Майчин дом“, където кървенето е овладяно окончателно след отстраняване на останалите неизвадени плацентарни части, а също и на свидетелските показания на лекуващия ишцата лекар - гинеколог при ответниците. Следователно, не е налице съдържащото се в поставения въпрос твърдение, че съдът е подходил формално при формирането на извода си за наличието на причинна връзка между деянието и увреждането на здравето, а оттам - и с преживените болки и страдания /неимуществените вреди/. Не се установява и въззивното решение да противоречи на разясненията, дадени с Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС, за това кои вреди подлежат на обезщетяване при непозволено увреждане, и за съдържанието на понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД.

Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК за допускане на касационното обжалване, за което ВКС следи и служебно - обжалваното въззивно решение не е очевидно неправилно, като в тази връзка доводите на касаторите не съответстват на практиката на ВКС по съдържанието на това основание и според която, противно на разбирането на касаторите, очевидната неправилност не е всяка видима неправилност на решението. Очевидната неправилност като предпоставка за допускане до касационен контрол предполага от субективна страна неправилността да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда при прочита на решението, без да е необходимо запознаване с доказателствата по делото и с извършените от страните и от съда процесуални действия. От обективна страна очевидната неправилност включва само квалифицирани състави на неправилността като порок на решението, а именно: нарушение на императивна /установена в обществен интерес, а не в интерес на страните по правоотношението/ материалноправна норма; нарушение на основни, основополагащи и гарантиращи равенството на страните в процеса съдопроизводствени правила, довели до прилагане на относимия закон в неговия обратен, несъществуващ или отменен смисъл; явна необоснованост /нарушение на основни правила на формалната логика/. Нито едно от твърдените от касаторите като допуснати процесуални и материалноправни нарушения не се установява от състава на ВКС, I-во г. о., при прочита на въззивното решение, а пропуските при изготвяне на експертното заключение, с които касаторите обосновават и основанието по чл. 280, aл. 2 предл. 3-то ГПК, биха били установени едва при запознаване със събраните по делото доказателства. Не се констатират и останалите основания по чл. 280, ал. 2, предл. 1-во и предл. 2-ро ГПК за допускане на касационното обжалване, за които ВКС също следи служебно.

Въпреки този изход на спора, разноски в полза на ответницата по касация не се присъждат, защото извършването им не е доказано.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.