Определение № 222 от 01.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1241/2010 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. Nо 45847/21.06.2010 год. на Р. И. Х. от[населено място] чрез адв.Н. С. - САК срещу въззивно Решение от 20.05.2010 година, по гр.възз.д. Nо 631/2010 година на С. градски съд, с което е оставено в сила решение по гр.д.Nо 24198/2007 година на С. районен съд по отхвърления иск за нищожност на саморъчно завещание на основание чл. 42 б.”в” ЗН. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Допустимостта на касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК с довод, че по съществения материално-правен въпрос за нищожността на саморъчното завещание с възмезден мотив е налице влязло в законна сила Решение от 03.06.1998 година по гр.д. Nо 6276/1995 година на РС-С., с което в рамките на спора по чл. 87 ал.3 ЗЗД, чл. 108 ЗС и чл. 135 ЗЗД, е прието, че процесното саморъчно завещание е нищожно, а с обжалваното решение се приема обратното- че е действително. В срока по чл.287 ал.1 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касация- Л. Б. чрез адв.С.Ц.- САК, с които отговор се излагат обстойни съображения за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК, намира: Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес над 1000 лв..при данните за данъчната оценка на имота от 45 739.60 лв. Основният спор- за недействителността на саморъчно завещание на основание чл. 42 б.”в” ЗН, в което завещателят е изразил воля, че завещава цялото си движимо и недвижимо имущество на едно лице за „грижите полагане към него и за бъдещите такива „ и защото „е доволен от грижите полагани за него и е уверен, че и за в бъдеще ще бъде така”, е решено с обжалваното решение при негативен отговор на съда, след като същият на базата и на много други писмени доказателства, приема по принцип, че саморъчното завещание може да бъде недействително по чл. 42 б.”в” ЗН само, ако то е съставено при единствения мотив на завещателя, че бенефициерът ще полага грижи за него до края на живота му, но когато има ясно и категорично изразен възнаградителен мотив- за полагани грижи в миналото, не може да се приеме, че саморъчното завещание няма безвъзмезден характер. При преценка на наведените доводи и представеното съдебно решение, настоящият състав намира, че НЕ са налице предпоставките на закона за допустимостта на касационното обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т.2 ГПК. Съгласно ТР 1/ 2009 ОСГКТК, за да бъде направена от ВКС констатация, в рамките на селекцията по чл. 288 ГПК, за противоречиво разрешаван от съдилищата въпрос по чл. на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, касаторът следва да е ангажирал доказателства за наличието на влезли в сила съдебни актове, в които са формирани противоречиви изводи по въпросите, имащи значение за възприетия краен резултат по спора в обжалвания съдебен акт на въззивния съд. С посоченото Решение от 03.06.1998 година по гр.д. Nо 6276/1995 година на СРС, в рамките на спор по чл. 87 ал.3 ЗЗД, чл. 108 ЗС и чл. 135 ЗЗД имплицитно приема, че саморъчно завещание на Г. М. в полза на Н. Г., в което е посочено, че се прави в нейна полза „ за това, че тя е полагала грижи за завещателя и ще полага до края на живота му”, е нищожно поради възмездния му характер. С това съдебно решение, решаващият съд не само, че няма изрично произнасяне по заявен иск по чл. 42 от ЗН, но е формирал воля и то само в мотивите на съдебния акт, тълкувайки само част от завещателните разпореждания, които мотиви не обуславят крайния акт по отхъврлените искове по чл. 87 ал.3 ЗЗД, чл. 108 ЗС. При данните по делото не може да се приеме тезата на касатора, че поставеният материално-правен въпрос за недействителността на саморъчно завещание по чл. 42 б.”в” ЗН е разрешен по противоречив начин от съдилищата, след като съдилищата са тълкували волята на завещателя касаеща възмездността на завещателното разпореждане въз основа на различни части на завещанието., а не на цялостно изразената воля, в които смисъл е налице и съдебна практика/ по други дела между страните/, представена с отговора на касационната жалба от защитата на ответника Л. Б.. Ето защо и на основание по чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия