Определение № 50091 от 20.04.2023 г. на ВКС по т. д. № 1426/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Добруджа мел“АД, „Добрич мел“ЕАД и „Красен ММ5“ЕАД срещу решение № 46/01.02.2021г. по в.т.д. № 2532/2021г. на Софийски апелативен съд, с което след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 697/04.05.2020г. по т.д. № 1976/2019г. на СГС като краен резултат са отхвърлени исковете по чл.439, ал.1 ГПК на касаторите спрямо Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, [населено място] за признаване за установено, че ищците не дължат на ответника вземания по изпълнителен лист от 30.01.2006г., издаден по гр.д. №1181/2000г. на ОС – Перник, за сумата от 57 778,57 лв., представляваща възнаградителна лихва, както и за сумата от 14 953 лв. – разноски за събирането на които е образувано и висящо изпълнително дело №20151110400798 на ДСИ при СРС, отд. 3, уч. 15, поради погасяването им по давност, както и в частта на разноските. Касаторите поддържат, че обжалваното решение е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Подаден е писмен отговор от ответника по касационната жалба Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, [населено място] със становище за недопускане на касационното обжалване и за неоснователност по същество на жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, констатира следното: С определение № 87/19.04.2022 г. по настоящето дело на ВКС е било спряно производството по същото до приключване на тълк.д. №3/2020г. на ОСГТК на ВКС, на осн. чл.292 ГПК. Съставът на ВКС констатира, че посоченото тълкувателно дело е приключило с приемане на ТР № 3/28.03.2023 г. от ОСГТК на ВКС. Следва спряното производство да бъде възобновено. Също така следва да се съобрази, че с Разпореждане от 09.03.2023г. на Председателя на ВКС е образувано тълк. д. № 2/2023 г. по описа на ВКС, Гражданска и Търговска колегии, за приемане на тълкувателно решение по въпросите: „ 1.В случай на множество солидарни длъжници в изпълнителното производство, може ли перемпция да настъпи само по отношение на тези от тях, срещу които не са предприемани изпълнителни действия в продължение на две години, и независимо от това, че в същия период изпълнителни действия са предприемани срещу останалите длъжници, или за настъпване на перемпцията трябва да е налице бездействие на взискателя по отношение на всеки от солидарните длъжници в производството?; 2. „Необходимо ли е съгласие на присъединените взискатели в изпълнителното производство при направено искане от първоначалния взискател за спиране/прекратяване в хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 2, респективно чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК?; 3.Погасителната давност прекъсва ли се от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция?“ Горните въпроси се явява релевантни за настоящия спор, доколкото въззивният съд е обсъдил същите в мотивите на своя акт, като едновременно с това касаторите в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК поставят правни въпроси, относими към въпрос № 1 и 3 по тълк.д. № 2/2023г. Ето защо е налице основание по чл.292 ГПК за спиране на настоящето производство до постановяване на ТР по посоченото тълкувателно дело. Водим от горното, Върховният касационен съд