Определение № 104 от 18.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 347/2021 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.1 от ГПК Образувано е по частна жалба на „Рила Комерс“ООД чрез адв. Св. М. срещу определение № 5140 от 09.03.2020г по ч. гр.дело № 2441/2020г на Софийски градски съд, с което по частна жалба на касатора е потвърдено определение № 261748 от 13.10.2019 на СРС за прекратяване на производството по гр.д. 21283/2019г по описа на съда, на основание чл. 126, ал.1 ГПК. За да прекрати дело,първоинстанционният съд се е позовал на извършена служебно справка ,че в същия съд има висящо дело между същите страни, на същото основание и за същото искане Исковата молба срещу Адвокатско дружество „С., Д. П.“ ,за присъждане на парични суми, по която е образувано прекратеното дело, е постъпила 12.04.2019г към който момент,пред СРС е било висящо образуваното на 19.12.2017г гр.д .№88197/2017г с идентични страни и предмет. Според констатацията, гр.д № 88197/2017 на СРС е образувано на 19.12.2017г по искова молба с идентичен предмет и към момента на постановяване на определението това дело не е приключило с влязъл в сила съдебен акт. В частната жалба идентичността по отношение на страни и предмет не е оспорвана, като са изтъкнати уточнения.И двете дела са заведени от настоящия касатор .Оспорен е изводът,че по-рано заведеното дело е висящо ,респ. че процесуалните действия на съда по него са основание да се приложи чл. 126 ГПК, след като производството гр.д .№88197/2017г е било прекратено от СРС, 73 състав с определение от 08.04.2019г, като преди влизането му в сила /твърди се постъпване на частна жалба, която не е администрирана/, ищецът е заявил оттегляне на иска с молба от 16.12.2019г, за да бъде производството да бъде прекратено В касационната жалба се посочва ,че определението е непълно,немотивирано,възприета е невярна фактическа обстановка. В действителност с определение от 08.04.2019г по гр.д .№88197/2017г исковата молба е върната от СРС, 73 състав,така делото е било прекратено една година след завеждането му, като на ищцовата страна е връчено и определение за прекратяване с дата 09.04.2019г.То е възприето от жалбоподателя като отделен и последващ съдебен акт. След постановяване на определението, в течение на 8 месеца СРС 73 състав не е извършил необходимите процесуални действия,вкл.във връзка с обжалване и поради това с молба от 16.12.2019г пълномощникът на дружеството е заявил оттеглане на иска.,което отново не се взема предвид от никой съд. Дружеството не е имало никаква друга възможност да защити правото си, освен да заведе иска отново, тъй като на 12.04.2019г изтича общата погасителна давност върху исковите взиемания. В изложението по допускането на касационно обжалване се поставя процесуалноправен въпрос за мотивирането на съдебните актове и обсъждането на доказателствата в мотивите, за основаване решението на съда на релевантните факти,за установяване на фактическата обстановка в съответствие с принципа за дирене на обективната истина.По същество се обосновава основание съгласно чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса за задължението на съда да излага мотиви по правнорелевантните факти и доказателствата за тях и се твърди противоречие с ППВС 1/1953г. В отговор ответникът АДД“С. ,Д. ,П.“,чрез адв В. К. оспорва основанията за допускане до касационно обжалване .Безспорно е уставено наличието на процесуална пречка.Доводите за липса на мотиви са несъстоятелни Защитата изтъква ,че и в момента на депозиране на отговора, гр.д .№88197/2017г на СРС не е окончателно прекратено и не е приключило с влязъл в сила съдебен акт .Проверката по чл. 126 ГПК е по служебен почин ,но и по въздражение на ответника. Въззивният съд няма задължение да извършва същата проверка. Въведения нов факт на оттегляне на иска е неотносим. Насрещната страна не може да се поставя в положение на ответник по повече от едно висящи дела с идентичен предмет едновременно. Частната жалба е депозирана в срок, по отношение на нея следва да бъде допуснато касационно обжалване по поставения въпрос за мотивирането на определенията на въззивния съд с обстоятелства, обявени като основание за прекратяване на делото от първоинстанционния съд след служебна справка,при конкретнизацията в изложението и във връзка с прилагането на водещите начала в чл. 2 и чл. 7 ГПК и задълженията на съда да прецени правнорелевантните факти като посочи в мотивите си доказателствата за осъществяването ,или неосъществяването им. Макар цитираното от защитата основание по чл. 280, ал.1 т.2 ГПК да е несъответно /сочи се отменена с ДВ бр.86/2017г редакция на нормата / ,а част от изтъкнатата съдебна практика да е неотносима, Върховен касационен съд приема довод за противоречие на обжалваното определение с указанията в ППВС №1/1953г, доразвити с примането на ТР №6/15.01.2019г на ОСГТК на ВКС. По въпроса, обусловил допускане на частната касационна жалба до разглеждане, Върховен касационен съд, 3 то -го, следва да изтъкне отново необходимостта служебно известните факти, или установени след служебно предприети справки от страна на съда факти със значение на процесуални предпоставки, да бъдат отразявани в мотивите на съдебния акт по начин, който позволява на страните да вземат становище по фактическите констатации на съда и източникът им ,а на по-горната във функционално отношение съдебна инстанция да осигурят възможност да ги провери при обжалване.Съдържанието на процесуалното правоотношение е регламентирано с императивни норми, за прилагането на които съдът следи служебно. Проверката по висящността на образувани дела, служебно констаирана от първата инстанция като отрицателна процесуална предпоставка по чл. 126,ал.1 ГПК, при оспорване от страна на частния жалбоподател въззивният съд е длъжен да извърши и сам ,без да е обвързан с довоите в частната жалаба. Поставеният процесуалноправен въпрос е от значение за изхода на частното гражданско производство и е решаващо произнесен, предвид съдържанието на мотивите в обжалваното определение.Въззивният съд е посочил, че констатираното в определението на СРС е безспорно. Този мотив на въззивния съд не съотвества на съдържанието на частната жалба, с която е бил сезиран .В нея се твърди ,че в преграждащото определение е описана невярна фактическа обстановка,тъй като след прекратяване на гр.д № 88197/2017 по описа на СРС с определение от 08.04.2019г за връщане на исковата молба поради нередовност, /която нередовност ищецът бил отстранил, но след изтичането на дадения му срок/, настоящият жалбоподател е десезирал 73 състав на СРС с оттегляне на иска, с писмена молба от 16.12.2019г. Ищецът е завел същия иск отново ,тъй като е изтичал давностния срок за вземането.Дори посоченото дело да е било висящо ,то не е по неговия иск ,тъй като е имало и насрещен иск. Вторият мотив на въззивния съд да потвърди преграждащото определение е ,че въззивникът не е установил пълно и главно прекратяване на по-рано заведеното дело с влязъл в сила съдебен акт поради оттегляне на иска, а и „този факт е последващ прекратяването и не обосновава извод за липса на предпоставки за прекратяване“.Изложеният мотив в първата му част, по отношение на доказателствената тежест на жалбоподателя, е неправилен и в противоречие с отговора на правния въпрос, а в останалата част е вътрешно противоречив. Не става ясно дали съдът счита оттеглянето на иска по заведеното по- рано дело за релевантно обстоятелство което не е доказано от жалбоподателя, или счита оттеглянето на иска за обстоятелство без правно значение за прилагането на закона, но и в двата случая изводът би бил неправилен,при така установените по настоящето дело обстоятелства. Ето защо,за да бъдат проверени служебно релевантните процесуални факти от значение за правилното прилагане на чл. 126 ал.1 ГПК, включително настъпилите в хода на обжалването процесуални факти съгласно разясненията в ТР №6/15.01.2019г на ОСГТК на ВКС и то по начин ,с който страните да са запознати и да се осигури за тях възможността да изразят становище ,следва да се приложи чл. 278, ал.1 ГПК .Частната жалба следва да се внесе за разглеждане в открито съдено заседание. Справката за движението на гр.д № 88197/2017 по описа на 73 състав по данни, въведени в електронната система АСУД на СРС / които данни не са пълни по отношение на всички релевантни обстоятелства/понастоящем показва, че делото е прекратено.В касационната частна жалба пълномощникът на „Рила Комерс“ООД е направил доказателствено иска за изискване и прилагане на гр.д № 88197/2017г на СРС, което следва да бъде уважено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІг.о.