Определение № 3104 от 11.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1923/2026 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по жалба на С. П. М., с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 1504 от 16.12.2025 г. по гр.д.№ 1497/ 2025 г., с което е потвърдено решение на Софийски градски съд по гр.д.№ 7375/ 2023 г. и по този начин са отхвърлени предявените от С. П. М. срещу „Кристи-98“ ООД и „Юнион сървиз“ ЕООД искове, квалифицирани по чл.26 ал.1 пр.3 и чл.26 ал.2 пр.5 ЗЗД, за признаване за установено, че договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 73, том I, рег.№ 3434, дело № 71 от 08.02.2010 г. на нотариус рег. № * на студио № *, ет. *, находящо се в сградата на [улица] в [населено място], район „*“, с площ от 42.92 кв.м., състоящо се от всекидневна с кухненски бокс, санитарен възел, входно антре и лоджия, ведно с 2.56% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата, е нищожен поради накърняване на добрите нрави, съответно като абсолютно симулативен; предявените от С. П. М., срещу „Юнион сървиз“ ЕООД, и П. Р. Б. искове, квалифицирани по чл.26 ал.1 пр.3 и чл.26 ал.2 пр.5 ЗЗД, за признаване за установено, че договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 73, том I, рег.№ 1485, дело № 64 от 02.03.2011 г. на нотариус рег. № * на същия недвижим имот е нищожен поради накърняване на добрите нрави, съответно като абсолютно симулативен; предявените от С. П. М. срещу „Кристи-98“ ООД, „Юнион сървиз“ ЕООД и П. Р. Б. искове, квалифицирани по чл.135 ал.1 ЗЗД, за обявяване за относително недействителни по отношение на С. М. на договори за покупко-продажба на студио № *, ет. *, находящо се в сградата на [улица] в [населено място], район „*“, с площ от 42.92 кв.м., състоящо се от всекидневна с кухненски бокс, санитарен възел, входно антре и лоджия, ведно с 2.56% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата, за които са съставени нотариален акт № 73, том I, рег. № 3434, дело № 71 от 08.02.2010 г. на нотариус рег.№ * и нотариален акт № 73, том I, рег.№ 1485, дело № 64 от 02.03.2011 г. на нотариус рег.№ *; и е разпределена отговорността за таксите и разноските по делото. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателката претендира, че обжалваното решение противоречи на практиката на Върховния касационен съд /ВКС/, обективирана в Тълкувателно решение № 2/ 27.09.2019 г., ОСГТК и в решения по гр.д.№ 1532/ 2017 г., ІІ г.о., № 3396/ 2014 г., ІV г.о.,№ 2301/ 2014 г., ІV г.о. и № 4578/ 2015 г., ІV г.о., но не формулира правен въпрос, който въззивният съд да е разрешил в противоречие с посочената практика. Освен това счита, че имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото следните разрешени от въззивния съд въпроси: 1. „Допустимо ли е и има ли право Преобретател по втора по ред увреждаща сделка да прави възражение за погасяване по давност на претенции и заведен иск за относителна недействителност по чл.135 от ЗЗД предявени от Кредитор и насочени комплексно към първата и втората увреждащи сделки, като по първата увреждаща сделка той не е страна по нея?“; 2. „Какво значение следва да се придава на съдебно решение влязло в сила (с което се обявява предварителен договор за окончателен за определен недвижим имот), което е представено и прието, като доказателство в производство по иск по реда на чл.135 от ЗЗД и насочен срещу две поредни увреждащи сделки чиято относителна недействителност се иска и имащи за предмет същия недвижим имот, който увреждащи сделки са извършени без знанието на кредитора и преди излизане на решението с което се обявява предварителният договор за окончателен?“; 3. „Какви са правата на лице в чиято полза има съдебно решение с което предварителен договор се обявява за окончателен за конкретен имот, но което съдебно решение излиза, като период от време, след като вече има извършени две поредни увреждащи сделки, касаещи същият конкретен недвижим имот?“; 4. „Не плащането на цената или липсата на докозателства за неплащането на цената по една сделка, следва ли да се приема, като доказателство от естеството да обослуви пряко и пълно доказване нищожността-абсолютна симулация на сделката или да обослуви извод за противоречие с добрите нрави или следва да се приема по друг начин?“; 5. “Как следва да се третира и прилага от съда по делото „отбивът“ от цената, когато няма твърдения от нито една от страните по делото за такъв „отбив“ и как следва да се третира и приема от съда „отбив“ от цената по сделката, за която сделка обаче не е заплатена цената на същата от страна на Купувача?“; 6. „Липсата на предадено владение върху недвижим имот, как следва да се приема от съда резглеждащ производство по иск по чл.135 от ЗЗД за обявяване на недействителни на две увреждащи сделки, касаещи същия този недвижим имот и следва ли това да се приема, като индиция за симулация на сделките или следва да се приема по друг начин?“; и 7. „Основание ли е за спиране на погасителната давност или за прекъсването за предявяване на иск чл.135 от ЗЗД, факта, че след втората увреждаща сделка има заведено дело по което дело съда издава решение с което обявява предварителен договор за окончателен, касаещо същия недвижим имот предмет на втората увреждаща сделка?“. Ответната страна П. Б. оспорва жалбата с доводи по същество, без да вземе изрично становище по наличието на основания за допускане на касационния контрол. Ответните страни „Кристи-98“ ООД и „Юнион сървиз“ ЕООД не вземат становище по жалбата. Жалбата е допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Въззивният съд приел за установено, че с предварителен договор за продажба и строителство, сключен на 13.11.2006 г., С. П. М. възложила, а „Кристи-98“ ООД се задължило да построи и продаде на възложителя недвижим имот, представляващ апартамент № *, находящ се в [населено място], район „*“, в жилищна сграда на [улица], на 5-ти жилищен етаж, с площ от 43,19 кв.м. за сумата от 35 644 евро. Впоследствие била извършена промяна на архитектурния проект, с която въпросният апартамент № * бил преустроен в студио № *. С нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти, изградени в груб строеж № 73/ 08.02.2010 г., том I, рег.№ 3434, дело № 71/ 2010 г., Кристи-98“ ЕООД продало на „Юнион сървиз“ ЕООД недвижими имоти, включително студио № * със застроена площ 42,92 кв.м., на пети етаж в сградата на [улица] в [населено място], за сумата 180 000 лева при обща данъчна оценка на продадените имотите в размер на 178 555,90 лева. С договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт от 02.03.2011 г. за покупко-продажба на недвижим имот № 73, том I, рег.№1485, дело 64/ 2011 г., „Юнион сървиз“ ЕООД е продало на П. Р. И. /сега П. Р. Б./ студио № * за сумата от 46 800 лева, заплатена от купувача изцяло по банкова сметка на продавача при данъчна оценка на имота в размер 46 546,70 лева. С платежно нареждане от същата дата /02.03.2011 г./ продажната цена от 46 800 лв била преведена от купувача П. И. по сметка на продавача „Юнион сървиз“ ЕООД. След сключването на тези сделки, на 26.10.2011 г., С. П. М., предявила срещу „Кристи-98“ ООД иск по чл.19 ал.3 ЗЗД за обявяване на предварителния договор от 13.11.2006 г. за окончателен. Исковата молба била вписана на 19.12.2011 г. С решение № 1344/ 25.06.2014 г. по в.гр.д.№ 4413/ 2013 г. на Софийски апелативен съд, влязло в сила на 05.08.2014 г., искът бил уважен. На 25.03.2011 г. П. Р. Б. упълномощила с пълномощно с нотариална заверка на подписа Р. Р. Т. да я представлява пред „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, а с декларация с нотариална заверка на подписа на 02.07.2014 г. заявила, че не желае сградата на [улица] да бъде свързвана към топло-преносната мрежа. На 17.10.2014 г. П. Р. Б. упълномощила Р. Т. да я представлява през електро-разпределителни и електро-преносни дружества. П. Б. е участвала в събрания на етажната собственост в периода 2011 г. – 2014 г., плащала суми за довършване на сградата и такси за недвижимия имот. Пазарната стойност на студио № * през 2006 г. била 61 805 лева. За етап на завършеност „груб строеж“ пазарната оценка на студиото през 2010 г. била 64 119 лева, а през 2011 г. – 56 557 лева. При тези установени факти от правна страна съдът извел неоснователност на предявените искове. Посочил, че добрите нрави са морални норми с правно значение и правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона. Преценката за нищожност на продажба поради накърняване на добрите нрави поради нееквивалентност на престациите следвало да се прави за всеки конкретен случай и към момента на сключване на договора, а не към последващ момент. За нищожни като противни на морала следвало да се приемат тези сделки, в които нееквивалентността на престациите е толкова съществена, че практически е сведена до липса на престация. С оглед данъчните оценки на процесния недвижим имот, дадените от съдебно оценителната експертиза пазарни оценки към датите на двете сделки и при тяхната съпоставка с продажните цени, посочени в договорите, разликата не била значителна и не обосновавала извод за неравностойност, която да съставлява нарушение на добрите нрави и да води до нищожност на сделката. Продажбата на вещ на цена, по - ниска от пазарната, не била несъвместима с общоприетите норми за справедливост и добросъвестност По исковете за обявяване на нищожността на двата договора за продажба като привидни съдът посочил, че привидна е сделката, при сключването на която страните не желаят правните й последици. Договор, при сключването на който само едната страна има волята той да не поражда правни последици, не бил привиден. По делото нямало каквито и да е доказателства, че страните по двете сделки не са желаели настъпването на целените с тях правни последици. П. Б. заплатила цената по договора от 02.03.2011 г., влязла във владение на имота и участвала със средства за довършване на сградата, което водело до извод, че тя е искала последиците от договора за продажба. Нямало данни страните да са желаели настъпването на други последици извън тези по сключените между тях сделки, за да се приеме, че е налице и относителна симулация. Затова предявените главни искове за нищожност на покупко-продажбите от 08.02.2010 г. и от 02.03.2011 г. били неоснователни. По евентуално предявените искове по чл.135 ЗЗД съдът приел, че за уважаването им следвало да се установи, че ищецът е кредитор на длъжника, вземането на ищеца да е възникнало преди сключването на сделка, тази сделка да уврежда кредитора, у длъжника да има знание за увреждането; ако сделката е възмездна – знание за увреждането и у приобретателя. По делото било установено, че ответницата П. Б. е последният приобретател, след осъществяване на две сделки на разпореждане с процесния имот, като го е придобила възмездно от „Юнион сървиз“ ЕООД. Затова за ищцата право по чл.135 ЗЗД би възникнало само ако Б. е била недобросъвестна – знаела е за увреждането при сключване на сделката, като добросъвестността на нейния праводател – „Юнион сървиз“ ЕООД била без значение. Недобросъвестност на приобретателя П. Б. обаче не се установявала. Свидетелските показания не установявали знанието на П. Б. за увреждането на С. М. чрез придобиване на студио № *, за това имало данни само в показанията на св.Б., но те били опровергани както от показанията на св.Т., така и от последвалите действия на ответницата. Тя участвала в довършителните работи по имота, а от 22.04.2015 г. той бил обитаван от майката на Б. - В. Х.. Исковата молба на ищцата за обявяване на предварителния договор от 2006 г. за окончателен била вписана на 19.12.2011 г., след закупуването на имота от ответницата и също не можела да обоснове недобросъвестност на ответницата. Съдът намерил за основателно и възражението за погасяване на иска по давност. Посочил, че давностният срок за предявяване на иска по чл.135 ЗЗД тече от датата на сключване на увреждащата сделка и потестативното право на кредитора да иска обявяването й за недействителна по отношение на него се погасява с изтичане на общата петгодишна давност по чл.110 ЗЗД. В настоящия случай давностният срок за предявяване на иска по чл.135 от ЗЗД започнал да тече от момента на сключване на последната увреждаща сделка /02.03.2011 г./ и изтекъл на 02.03.2016 г., а исковете С. М. предявила на 22.03.2021 г. Не са налице основания за допускане на така мотивираното решение до касационен контрол на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК, тъй като във връзка с твърденията си за противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС, жалбоподателката не е формулирала правен въпрос, по който такова противоречие да е налице. Съгласно задължителните указания в Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, формулирането на правен въпрос, по който касационно обжалване може да бъде допуснато, е ангажимент на касатора. Върховният касационен съд не може служебно да повдига такъв въпрос, тъй като това би било в нарушение на принципа на диспозитивното начало и би довело до недопустимо подпомагане от съда на една от страните в процеса. След като страната няма посочен правен въпрос, който да е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Не са налице и предпоставките за допускане на касационния контрол по питанията, които според жалбоподателката имат значението по т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК. Както е изяснено в горепосоченото Тълкувателно решение, правният въпрос по смисъла на цитираната разпоредба е този, който е включен в предмета на спора и разрешаването му обуславя решаващата правна воля на съда, а не въпрос по правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На тези изисквания въпросите на касатора в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК не отговарят. Разрешаването им не обуславя решаващата правна воля на съда. По естеството си първият въпрос съставлява довод, че ответницата няма право да прави възражение за давност – този довод не подлежи на разглеждане в производството по чл.288 ГПК. Въпросите от втори до шести не са отнесени към конкретни правни разрешения на въззивния съд, а изискват общи и абстрактни разяснения. Седмият въпрос не е бил поставян в производството пред въззивната инстанция и не е разрешен в обжалваното решение, поради което освен че не отговаря на изискванията на чл.280 ал.1 ГПК, той е и необуславящ. По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ГПК и