Определение № 2930 от 26.10.2026 г. на ВКС по т. д. № 1403/2026 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответника Столична община срещу решение № 132 от 19.03.2026г. по в.т.д.№ 878/2025г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решението по т.д.№ 15/2025г. на СГС и касаторът е осъден да заплати на ищеца - „МТК гроуп“ ООД на основание чл.79, ал.1 и чл.86,ал.1 ЗЗД индексирано на основание чл.5,ал.4,т.2 възнаграждение, дължимо на основание договор № СОА16–ДГ56-1196/02.12.2016г. за извършен обществен превоз на пътници по основни градски конкретно посочени автобусни линии, както следва: - за м. януари 2022г. възнаграждение от 49 753.97лв., част от дължими в общ размер 1 243 849.10лв. и обезщетение за забава на плащането на посочената част за периода 15.02.22г.- 23.01.2025г. от 17 983.68лв.; - за м. февруари 2022г. възнаграждение от 45 968.66лв., част от общо неплатени 119 216.52лв., ведно с обезщетение за забава на плащането на посочената част за периода 15.03.2022г. до същата крайна дата от 16 257.96 лв.; - за м. март 2022г. възнаграждение от 50 788.68 лв., част от общо неплатени 1 410 796.78 лв., ведно с обезщетение за забава от 15.04.2022. до същата трайна дата от 17 525.33 лв.; - за м. април 2022г. възнаграждение от 47 711.88лв., част от общо неплатени 1 325 329.95лв., ведно с обезщетение за забава от 15.05.2022г. до същата крайна дата от 16 066.04лв.; - за м. май 2022г. възнаграждение от 48 638.10лв., част от общо неплатени 1 351 058.44лв., ведно с обезщетение за забава от 15.06.2022г. до същата крайна дата от 15 959.09лв.; - за м. юни 2022г. възнаграждение от 48 309.06лв., част от общо дължими 1 341 928.41лв., ведно с обезщетение за забава от 15.07.2022г. до същата крайна дата от 15 448.55лв.; ведно със законната лихва върху присъдените главници от 24.01.2025г. Решението в частта за отхвърлянето на исковете е влязло в сила. В касационната жалба са изложени съображения са неправилност на обжалвания акт на основания по чл.281,т.3 ГПК, иска се отмяната му и отхвърляне на исковете. Страната се позовава на нарушение на материалния закон - чл.20 ЗЗД и чл.9 ЗЗД, на съществени нарушения на процесуалните правила - чл.235 и чл.236 ГПК, на логическа необоснованост и противоречивост. В изложението по чл.284,ал.3т.1 ГПК се иска допускане на обжалването поради очевидна неправилност, тъй като съдът приложил договорната клауза на чл.5,ал.4,т.2 като подменил изрично уговорения в нея статистически източник (НСИ) и обект на изследване (ГСМ за транспорт) и основал решението си на данни „за природен газ за небитови потребители по мрежа“, въпреки, че по делото е представено официално писмо от НСИ, потвърждаващо, че такава статистика за използването от ищеца гориво (ЦПГ) няма. Възразява, че приемането на факти в разрез с официални писмени доказателства е основание за очевидна неправилност. Първи и втори въпроси от изложението касаят тълкуването на договора по смисъла на чл.20 ЗЗД при въведена допълнителна предпоставка с позоваване на актове по чл.290 ГПК. Третият въпрос касае задълженията на въззивния съд като инстанция по същество с позоваване на ТР №1/2013г. на ОКГТК на ВКС. Четвъртият въпрос е „Може ли длъжникът по договор за обществена поръчка да се счита в забава за плащане на индексация, ако не е спазена договорената процедура за мотивирано предложение и преговори, ако размерът на задължението е неопределяем поради липса на официални статистически данни? За да бъде длъжникът в забава по смисъла на чл.84 ЗЗД, задължението да е ликвидно и изключва ли се забавата, ако ликвидността зависи от факти или данни, които не са налични към момента на претенцията?“ Допълнителна предпоставка не е въведена. Петият е „ Допустимо ли е прилагане на две клаузи за индексация (на база обща инфлация и на база цени на горива), ако специфичният индекс (горива) вече се съдържа в общия индекс (инфлация) и не води ли това до нарушаване на принципа за еквивалентност на престациите?“ Сочи се, че „въпросът е от значение за развитието на правото, тъй като липсва еднозначна практика на ВКС, по които общ и специфичен индекс се застъпват методологически“. Сочи се, че „решението на САС противоречи на т.1 от ТР №1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС“ Шестият: „Дължи ли се обезщетение законна лихва върху компонента ДДС от претендираното възнаграждение преди да е настъпило данъчно събитие (издаване на фактура) и преди доставчикът да е начислил данък по реда на ЗДДС?“ Твърди се противоречие на обжалвания акт с решението по т.д.№ 237/2011г. на 2 т.о. на ВКС. Седмият въпрос отново касае задълженията на втората инстанция да прецени фактите и доказателствата с позоваване на т.19 от ТР №1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС. В писмен отговор насрещната страна оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на жалбата. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Сезирана с жалба на ответника срещу уважената част на исковите претенции, въззивната инстанция е мотивирала становището си, че са налице предвидените в чл.5, ал.4, т.2 от сключения между страните на 02.12.2016 г. Договор № СОА16 ДГ56-1196 предпоставки за индексиране на първоначално договореното възнаграждение за осъществен обществен превоз за периода от м. януари 2022 г. до м. юни 2022 г. За правилен е счетен и изводът на СГС, че договорът предвижда еднократно увеличение с 2.5 % на цената, независимо от това с колко повече от 20% са увеличени стойностите на ГСМ в съпоставка с първоначалната цена. Независимо, че е препратила на основание чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционния акт, въззивната инстанция е изложила собствените си мотиви по пренесените за разглеждане пред нея спорни въпроси. Обсъдено е, че от приложената към писмото на НСИ справка се установява, че цената на природния газ за месеците януари - юни на 2022г. по данни на НСИ за всяка от групите от И1 до И5 по трите критерии на НСИ, се е увеличила спрямо данните на второто шестмесечие на 2019 г. и от аритметическите изчисления на база тези данни е изводимо, че през 2022г. това увеличение надвишава необходимите за индексирането на цената по чл.5, ал.1 от договора 20%. Очертано е и, че по отношение наличието на горното обстоятелство е налице признание между страните, обективирано в приложеното по делото допълнително споразумение от 22.08.2022 г. Като релевантно за спора е ценено и съдържащото се в това споразумение признание относно ръста в цената на природния газ през процесния период, съпоставимо с цената на природния газ към момента на сключване на процесния договор. Анализирано е, че договореностите в това споразумение са продиктувани именно от увеличената цена на природния газ към датата на сключване на споразумението - м.08.2022г. - над 600% спрямо цената му към датата на сключване на договора - 02.12.2016г. Посочено е, че предвиденото в чл.5, ал.4, т.2 от договора актуализиране на размера на цената на превоза е предпоставено от промяна в цената на ГСМ, а доколкото цената на ГСМ се формира от сбора на цената от всеки един от двата компонента - това на горивото и съответно на смазочните материали, то промяната в цената дори на само един от двата компонента води до промяна в общата цена на ГСМ, а изменението на последната е релевантно за преценката относно наличието на основание за актуализация на договорената вече превозна цена. Акцентирано е на факта, че промяна в цената на смазочните материали на автобусите, извършващи възложения обществен превоз, не е твърдяна от ищеца и не е поддържана като основание за извършване на поисканата от него индексация, а превозвачът се позовава единствено на промяна в цената на природния газ, тъй като това е ползваното от автобусите гориво през процесния период, а тази промяна (в цената на природния газ) над предвидените 20%, е категорично установена по делото. Обосновано е, че изрично, ясно и недвусмислено в чл.5, ал.4, т.2 от договора страните са обективирали съгласието си преценката за промяна на цената на ГСМ да се прави „съгласно данните на Националния статистически институт“, която договорка, по силата на чл.9 ЗЗД има силата на закон, поради което данните от НСИ, разглеждани във връзка с признанието на страните в цитираното споразумение, са основополагащи за преценката относно наличието на основание за промяната на цената по чл.5, ал.4, т.2 от договора. Обсъдено е и, че в чл.5, ал.4, т.3 страните са се задължили при настъпване на предвиденото в чл.5, ал.4, т.2 условие за индексация на цената на превоза да проведат добросъвестно преговори за уточняване на промяна на възнаграждението на километър маршрутен пробег със стойност до 5% спрямо стойността по чл.5,ал.1, както и е предвидено, че при непостигане на съгласие при преговорите, страните се споразумяват, че възнаграждението за километър маршрутен пробег да се промени с 2.5%.; че в чл.5, ал.4, т.3 е постигната договореност, че при настъпване на условието за актуализация на цената всяка страна има право да направи мотивирано писмено предложение на другата страна за преговори, които следва да започнат в срок от 7 дни от датата на предложението и да завършат в срок до 30 дни от датата на която са започнали, а при непостигане на съгласие в преговорите, обективирано в писмено споразумение, са предвидени посочените в т. 1 и т. 2 последици. Анализирано е, че при така постигнатите договорености Столична община поддържа твърдения за липса на основания за извършване на претендираната от превозвача индексация, тъй като не са настъпили предвидените в цитираното по-горе условие за това - иницииране от страна на превозвача и провеждане на преговори за промяна на възнаграждението на километър маршрутен пробег, а от своя страна превозвачът поддържа, че инициирането на преговори не му било вменено като задължение, а само негово право, и че при липса на постигнато споразумение за промяна на цената на превоза до 5 % спрямо стойността по чл.5, ал.1 от договора, автоматично първоначално договорената цена за километър маршрутен пробег се променя с 2.5%; Обсъдено е, че не се твърди и не се установява между страните в резултат на проведени преговори да е постигнато и подписано споразумение по чл.5, ал.4,т.3 за актуализация на цената за възложения за процесния период обществен превоз със стойност до 5% спрямо стойността по чл.5, ал.1 от договора, поради което тази цена се индексира автоматично с 2.5 % и еднократно. Счетено е, че чрез еднократното индексиране тази цел е постигната и ще бъдат преодолени негативните последици за превозвача от промяната в икономическите условия от увеличението на цената на ГМС за процесните месеци и така ще бъде постигната еквивалентност на насрещните престации. Даден е отговор, че индексираният размер на превозваческото възнаграждение е дължимо в уговорените в чл. 5,ал.2 от договора срокове - до 14 число на следващия месец; тъй като в договора е определен срок за изпълнение на задължението, длъжникът е изпаднал в забава след изтичането му - чл.84, ал.1 ЗЗД и забавата е от 15-то число на месеца, следващ този, за който се е дължало възнаграждението. В този смисъл като неоснователни са преценени оплакванията на въззивника, че страните не са договорили падеж за изплащане на увеличената цена на превозното възнаграждение и че в случая е приложима разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД и че ответникът е бил поканен от кредитора да изпълни задължението си едва с получаване на преписа от исковата молба. За неоснователни са счетени и оплакванията на въззивника за неоснователно присъждане на лихва за забава върху ДДС със съображенията, че в случая се касае за неизпълнение на парично задължение, което е формирано от стойността на превозваческото възнаграждение, индексацията върху него от 2.5% и начисления и дължим ДДС, поради което последиците от неизпълнението на цялото задължение, включително и лихвите за забавено изпълнение се дължат и върху включващото се като дължима сума ДДС. Искането за допускане на обжалването не следва да бъде уважено: Първите два поставени от касатора въпроси, касаещи тълкуването от съда на уговорките в процесния договор съобразно критериите на чл. 20 ЗЗД, са обусловили крайния извод на въззивния съд, но същите се явяват изцяло съобразени с даденото от ВКС по аналогичен спор между страните разрешение, с което изразената в клаузата на чл.5, ал.4, т.2 от същия договор воля е изтълкувана в идентичен с посочения от въззивната инстанция смисъл. В решение № 66 от 03.06.2024г. по т.д. 723/2023г. на 1 т.о. на ВКС при допуснато касационно обжалване именно по въпроса за приложението на чл.20 ЗЗД, съставът на касационния съд е приел, че от уговорката на чл.5,ал.4, т.2 при съобразяване на критериите за тълкуване и при проведено граматическо тълкуване, могат да бъдат изведени следните обективни данни - същата установява правила за промяна на договорената при сключване на договора цена, като тази промяна е в пряка зависимост от увеличение цената на ГСМ, като условие за да бъдат предприети стъпки по договаряне на други стойности на услугата. Ако преговори не са проведени, увеличението е до 2.5% на километър пробег. Със същото решение е отречена тезата на касатора, че уговорката по т.2 на чл.5,ал.4 не допуска автоматично индексиране на цената с минималния размер от 2,5% при настъпила промяна в цената на ГСМ с повече от 20%, т.е. тезата, че индексирането е недопустимо без да са проведени преговори и да е постигнато съгласие. Така даденият отговор, който е съобразен от въззивната инстанция, води до неоснователност и на искането за допускане на обжалването по четвъртия въпрос. Самостоятелно основание за недопускане на касационното обжалване по него е отсъствието на въведена допълнителна предпоставка. Третият и седмият въпрос в случая са по правилността на решението като страната дори не посочва кои конкретни задължения съставът на САС е игнорирал. В съответствие с константната практика на ВКС, в пределите на посочените в жалбата основания и съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК, апелативният съд е обсъдил относимите към спора факти, доказателствата, възраженията и доводите на страните, подробно е изложил съображения относно преценката си за дължимостта на претендираното увеличение на цената на автобусния превоз по чл. 5, ал. 4, т. 2 от сключения между страните договор за процесния период. Отсъства основание за преценка въззивният съд да се е отклонил от формираната практика на ВКС по поставените въпроси. По петия въпрос съставът не е излагал мотиви, а и видно от договорните клаузи увеличение на цените на ГСМ, респ. общата инфлация, са уговорени като самостоятелни и независими едно от друго основания за изменение на възнаграждението. Неоснователността на искането за осъществяване на искания по него факултативен касационен контрол произтича и от отсъствието на надлежно въведена към него предпоставка. Основанието по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК не е въведено надлежно, съответно няма как въззивното решение да е в противоречие с т.1 от ТР №1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, предвид предмета на даденото с него тълкуване. Не е налице твърдяното противоречие на обжалвания акт с цитираното решение по т.д.№ 237/2011г. на 2 т.о. на ВКС, и позоваването на него е несъответно и неуместно. Актът по чл.290 ГПК е постановен в хипотеза на неуговорен падеж на задължението докато в настоящия договор падежът е ясно посочен. От изложеното следва неоснователността на искането за допускане на обжалването по шестия въпрос от изложението. Не следва касационно обжалване да бъде допуснато и на въведеното от касатора директно основание „очевидна неправилност” на въззивното решение. Не може да бъде констатирано, че законът е приложен в неговия противоположен смисъл, да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, да са игнорирани императивните процесуални правила и основополагащи правни принципи или да са грубо нарушени правилата на логиката, а същевременно посочените от касатора като проявления на този особено съществен порок - липса на мотиви за осъществяване на фактическия състав на уговорената процесна клауза, за неизследване в пълнота на релевантните факти по делото, за неправилно тълкуване на разпоредбата на чл. 20 ЗЗД, не се съдържат и не могат да бъдат изведени от съдържанието на обжалвания акт. Насрещната страна е поискала присъждане на разноски в отговора на касационната жалба, но доказателства за извършването им не са представени. Заявено е искане за разноски, „съобразно списък, който ще бъде представен своевременно“. Към момента на произнасянето по чл.288 ГПК на насрочената дата - в закрито заседание на 07.10.2026г., такива документи не са постъпили по делото. Поради това искането е неоснователно. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо т. о.