Определение № 4469 от 06.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2778/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) срещу определение № 595 от 27.02.2025 г. по в.ч.гр.д. № 509/2025 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 267430 от 11.12.2024 г. по гр.д. № 4072/2021 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молба на КОНПИ, обективирана в частна жалба с вх. № 267673 от 29.03.2024 г., за изменение на определение от 15.03.2024 г. по гр. д. № 4072/2021 г. на Софийски градски съд, в частта, с която КОНПИ е осъдена да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 5 770. 12 лв., на основание чл. 77 ГПК вр. с чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е неправилно, считайки че е освободен от задължението за заплащане на държавна такса на основание чл. 154, ал. 3 ЗОНПИ. Поддържа, че държавна такса не се дължи и на основание чл. 84, т. 1 ГПК, тъй като потестативното право, предмет на исковото производство по чл. 153 ЗОНПИ, е публично държавно вземане, за чието установяване и защита не следва да се събира държавна такса. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поставяйки следния въпрос: „С оглед отхвърлянето или уважаването на иска, КОНПИ дължи ли държавна такса и в хипотезите на чл. 232 и чл. 233 ГПК?“, който твърди, че е разрешен в противоречие с определение № 5285 от 19.11.2024 г. по ч. гр. д. № 3651/2024 г. на ВКС, IV г.о.. Релевира и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност. Ответникът по частната жалба – Р. Б. П. не подава писмен отговор. Частната касационна жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което тя е допустима. Настоящото исково производство по предявения от КОНПИ иск с правно основание чл. 153 ЗОНПИ е прекратено с влязло в сила определение от 17.10.2023 г. по гр. д. № 4072/2021 г. на Софийски градски съд на основание чл. 233 ГПК - поради отказ от иска. С постановеното по същото дело определение № 261970 от 15.03.2024 г. КОНПИ е осъдена да заплати по сметка на Софийски градски съд дължимата държавна такса за предявения иск в размер на 5770.12 лв., на основание чл.77 ГПК вр. с чл.157, ал.2 ЗОНПИ. С атакуваното пред Софийски апелативен съд определение № 267430 от 11.12.2024 г. по гр. д. № 4072/2021 г. на Софийски градски съд е оставена без уважение като неоснователна молба на КОНПИ, обективирана в частна жалба с вх. № 267673/29.03.2024 г., за изменение на горепосоченото определение в частта за разноските. За да постанови обжалвания акт, въззивният съд е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ вр. с чл.154, ал. 3 ЗОНПИ дължимата държавна такса следва да бъде възложена в тежест на страната, която е загубила делото. Посочил е, че такава е хипотезата не само когато искът е отхвърлен с решение по съществото на спора, но и когато делото е прекратено при условията на чл.233 ГПК, в който смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в определение № 2366 от 3.08.2023 г. по к. гр. д. № 4777/2022 г., определение № 13 от 12.01.2021 г. по ч. гр. д. № 3107/2020 г. на IV г.о., определение № 1666 от 15.06.2023 г. по к. гр. д. № 170/2023 г. на IV г.о. и решение № 147 от 16.09.2019 г. по гр. д. № 1998/2018 г. на IV г.о.. Приел е, че доводът на ищеца, че отнетото имущество става публична държавна собственост, поради което на основание чл. 84, т. 1 ГПК ищецът е освободен от задължението за заплащане на държавна такса, е неоснователен. Посочил е, че имуществото – предмет на иска за гражданска конфискация става държавна собственост едва след като съдебният акт се стабилизира, както и че разпоредба на чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ е специална по отношение на тази по чл. 84, т. 1 ГПК, като изключва нейното приложение. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: Поставеният от жалбоподателя единствен правен въпрос е обуславящ за изхода на процесуалния спор – предмет на настоящото частно производство, т.е. осъществява общото основание за допускане на касационния контрол. Спрямо него не е налице релевираното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС, тъй като е разрешен в съответствие със същата (определение № 2958/13.06.2024 г. по ч. гр. д. № 1921/2024 г., III г. о., определение № 637/11.02.2025 г. по ч. гр. д. № 370/2025 г., ІІІ г.о., определение № 2253/07.05.2025 г. по ч. гр. д. № 1083/2025 г., ІІІ г.о., определение № 2833/04.10.2023 по ч. г. д. № 3948/2023, ІІІ г.о., както и практиката на ВКС, цитирана в обжалвания акт). Според тази константна съдебна практика, в сега действащия ЗОНПИ се съдържа изрична норма за отговорността на ищеца за съдебно – деловодни разноски, вкл. държавните такси, при приключване на исковото производство по гражданска конфискация с решение, определяща я в зависимост от изхода на спора (чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ). Нормата на чл. 159 ЗОНПИ, извън хипотезите на чл. 157 и чл. 158, препраща към общите разпоредби на ГПК, съдържащи се в чл. 78 ГПК, според които КОНПИ дължи заплащане на държавна такса и разноски, когато производството по делото е прекратено (чл. 78, ал. 4 ГПК). С определение № 5285 от 19.11.2024 г. по ч. гр. д. № 3651/2024 г. на ВКС, IV г. о., на което се е позовал касаторът, е извършено тълкуване по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК на нормите на чл. 157, ал. 2, чл. 158, ал. 4 и чл. 159 ЗОНПИ досежно дължимостта на държавна такса и разноски от ищеца като процесуален субституент на държавата в хипотезата на прекратяване на делото поради оттегляне на иска за гражданска конфискация. Прекратяването поради оттегляне на иска е различно по своите правни последици от визираните в чл. 157, ал. 2 и чл. 158, ал. 4 ЗОНПИ решение и спогодба. Възприет е изводът, че нормите на специалния, сега действащ закон за гражданска конфискация (чл. 157, ал. 2 и чл. 158, ал. 4 ЗОНПИ) не могат да се тълкуват разширително и не могат да намерят приложение при различни от визираните в тях хипотези, каквато е прекратяването на производството по гражданска конфискация поради оттегляне на иска. По настоящото дело е осъществена различна хипотеза, а именно прекратяване на делото поради отказ от иска, който отказ се ползва със сила на пресъдено нещо, следователно е приравнен по правни последици със съдебното решение. Поради това, а и поради приложението съгласно чл. 159 ЗОНПИ на общата норма на чл. 78, ал. 4 ГПК, в хипотеза на отказ от иска, ищецът дължи заплащане на държавна такса и разноски по делото, който извод не е в противоречие с възприетото в горецитираното определение на ВКС, отнасящо се единствено до хипотезата на прекратяване на исковия процес поради оттегляне на иска за гражданска конфискация. Поради това решаващият извод на въззивния съд в атакуваното определение е в съответствие с практиката на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, вкл. с определение № 5285 от 19.11.2024 г. по ч. гр. д. № 3651/2024 г. на ВКС, IV г. о., цитирано от касатора. Обжалваното определение не е и очевидно неправилно. Очевидната неправилност се отнася само до квалифицирани състави на неправилност на съдебния акт: допуснати от съда нарушения на относима за конкретния спор императивна материалноправна норма; на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, имащи за резултат прилагане на закона в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, както и при грубо нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените по делото факти, каквито квалифицирани състави на неправилност не са налице касателно атакувания съдебен акт. Съобразно гореизложеното, не са налице основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и на чл. 280, ал. 2 ГПК за допускане на искания касационен контрол, поради което Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение