Определение № 3737 от 08.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1576/2026 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ, Комисията), чрез процесуален представител Г. И. – ст. инспектор при ТО – Видин на Kомисията, против решение № 19 от 06.01.2026 г. по гр. д. № 2085/2024 г. на Апелативен съд – София, 12-ти граждански състав.

Ответникът В. В. Ц., чрез адв. Й. с отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК взема становище за липса на основания за допускане на касационен контрол.

Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

Предмет на жалбата е посоченото въззивно решение, с което е потвърдено решение № 3157 от 28.05.2024 г. по гр. д. № 4435/2022 г. на Софийски градски съд, ГО, I-18 състав за отхвърляне на иска с правно основание чл. 153 ЗПКОНПИ (понастоящем с наименование ЗОНПИ), предявен от Комисията срещу В. В. Ц., за отнемане в полза на държавата на имущество на стойност 124 070 лв., съставляващо три поземлени имота, два от които находящи се в землището на [населено място] и един в това на [населено място], Столична община, район „П.“.

Въззивният съд е постановил обжалвания правен резултат като е приел, че преценката за пропорционалност в намесата на държавата върху придобиванията

(съгласно чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКПЧ, които стандарти са възприети в практиката на ЕСПЧ) при преследване на легитимната обществена цел, изисква установяване на връзка между придобитото имущество и конкретната противоправна дейност, генерираща облаги за проверяваното лице. Такава връзка е отречена в случая с оглед на престъпленията, в извършването на които ответникът Ц. е бил признат за виновен (предмет на одобрено споразумение по НОХД № 381/2021 г. на Софийски градски съд, преди това по описа на закрития Специализиран наказателен съд – по чл. 321, ал. 3, предл. 2, т. 1, вр. с ал. 1, предл. 2 НК и по чл.159г, предл. 3, вр. чл.159а, ал. 2, т. 6, вр. ал. 1, предл. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК) и придобитите три недвижими имота. Другият решаващ мотив за отхвърляне на предявения иск е липсата на „значително несъответствие“ по § 1, т. 3 ДР на ЗОНПИ, тъй като стойността на наличното имущество по смисъла на § 1, т. 4 ДР на този закон (124 070 лв. към момента на придобиване), не достига прага от 150 000 лв. и не е възможно да се формира релевантното несъответствие независимо от размера на нетните доходи на проверяваното лице.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба жалбоподателят поставя правни въпроси, които твърди да са обуславящи изхода по делото и са в отклонение с практиката на ВКС, респ. са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Въпросите имат следното съдържание:

1. „Съществува ли норма в ЗОНПИ, съгласно която отнемане на незаконно придобито имущество е възможно само и единствено при доказана пряка или косвена връзка между деянието, послужило като формален повод за образуване на проверката и средствата, с които е придобито имуществото, чието отнемане се претендира?

2. „Допустимо ли е приравняване и съпоставяне между постановени решения на ЕСПЧ (делото „Й. и други срещу България“) по водени пред национален съд дела по реда на отменените конфискационни закони (от 2005 г. –ЗОПДИППД и от 2012 г. – ЗОПДНПИ) с тези, водени по реда на ЗОНПИ, развиващи се независимо от наказателното производство?“ (въпросът е смислово уточнен от ВКС, съгласно правомощията му по т. 1 от ТР № 1/2010 г., ОСГТК);

3. „Какъв е стандартът на доказване за установяване на връзка между незаконната дейност и придобитото имущество в производството по ЗОНПИ, и достатъчно ли е за спазване на принципа на пропорционалността по чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКПЧ установяването на обосновано предположение за такава връзка, основано на комплексната оценка на конкретните обстоятелства, вкл. значителното несъответствие между имуществото и нетния доход?“

4. „Следва ли липсата на имущество над 150 000 лв. да препятства изследване на елементите, определящи релевантното несъответствие по ЗОНПИ и формирането на обосновано предположение за произхода на имуществото?“

Първото питане са обосновава за разглеждане в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с доводи за противоречие с решение № 50004 от 08.04.2024 г. по гр. д. № 3649/2020 г. на ВКС, решение № 464 от 09.07.2024 г. по гр. д. № 3939/2023 г. на ВКС, IV г.о., а останалите – с приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото имали тяхно значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

С разпореждане от 15.01.2026 г. на председателя на ВКС е образувано тълкувателно дело № 1/2026 г. по описа на ВКС, Гражданска колегия за приемане на тълкувателно решение по въпроси, които са преформулирани по предложение на комисията в закрито заседание на ОСГК от 5.03.2026 г., както следва: Материалноправна предпоставка за правото на Държавата на отнемане на незаконно придобито имущество ли е стойностното превишение над размера, посочен в § 1, т. 3 ДР на ЗОНПИ, на наличното имущество на проверяваното лице в края над наличното имущество в началото на десетгодишния период по чл. 112, ал. 3 ЗОНПИ; При определяне на значително несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 ДР на ЗОНПИ, когато нетният доход е отрицателна величина, тази величина добавя ли се към стойността на имуществото; Съставлява ли материалноправна предпоставка за правото на Държавата на отнемане на незаконно придобито имущество и наличието на установена връзка между деянието по чл. 108 или по чл. 109 ЗОНПИ и подлежащото на отнемане имущество. Отговорът на тези въпроси има значение за настоящото производство, тъй като част от тях са решаващо произнесени от въззивния съд и са повдигнати от жалбоподателя в изложението към касационната жалба.

Ето защо, производството по делото следва да бъде спряно на основание чл. 292 ГПК до постановяване на тълкувателно решение по тълк. д. № 1/2026 г. по описа на ВКС, Гражданска колегия.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, III г.о.