Определение № 3166 от 12.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3180/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от О. С. Г., чрез адв. А. Г., срещу решение № 689 от 27. 05. 2025 г. по в. гр. д. № 563/2025 г. на Софийския апелативен съд, 7-ми гр. състав, в частта с която, след частична отмяна на решение № 6069 от 6. 11. 2024 г., поправено с решение № 425 от 22. 01. 2025 г., и двете постановени по гр. д. № 14029/2023 г. на СГС, предявеният от О. С. Г. против Столична община иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, представляващи претърпени болки и страдания от телесни увреждания – контузия на гръдния кош и контузия с охлузване на левия лакът, настъпили на 28. 09. 2023 г., в резултат на падане на тротоар заради спъване в капак на шахта, издигната над нивото на тротоара, в участъка на кръстовището на [улица]и [улица]в [населено място], е отхвърлен над сумата 2000 лв. до сумата 12000 лв. Твърди се неправилност на въззивното решение в обжалваната му част поради постановяването му в нарушение на чл. 52 ЗЗД, поради необоснованост на фактическите изводи, както и поради постановяването му при съществено процесуално нарушение – необсъждане на всички установени по делото обстоятелства, които са от значение при определяне размера на обезщетението. Сочат се основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Подаден е отговор на касационната жалба от Столична община, чрез юрисконсулт Д. Ц. А., с който са развити съображения за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, потвърждаващо първоинстанционното в частта, с която искът по чл. 49 ЗЗД е отхвърлен над сумата 2000 лв. до сумата 12000 лв., настоящият състав съобрази следното: Предвид влизане в сила на въззивното решение в частта, с която искът по чл. 49 ЗЗД е уважен за сумата 2000 лв., следва да се приеме, че със сила на пресъдено нещо е прието за установено, в отношенията между страните по делото, че са се осъществили елементите на фактическия състав на чл. 49 ЗЗД за ангажиране имуществената отговорност на Столична община за причинените на ищеца неимуществени вреди. Спорен е въпросът за размера на дължимото обезщетение. По делото е установено, че към настъпване на инцидентът ищецът е бил на 37 години. От падането получил контузия на гръден кош и контузия с охлузване на левия лакът. Непосредствено след инцидента е постъпил с оплаквания от задух, болки в областта на ляво подребрие и лява гръдна половина. В епикризата е посочено, че не може да се изключи малък плеврален излив. Бил е лекуван медикаментозно, с вливания на физиологични разтвори, противооточни, противосъсирващи и обезболяващи медикаменти, като 5 дни е бил на стационарно лечение в болница и 19 дни е бил в болнични. Възстановил се за около три седмици, като през първите седем дни болките му били с по-голям интензитет. Не са установени трайни последици от получените увреждания. От устните разяснения на вещото лице в проведеното заседание е установено, че посоченият в епикризата малък плеврален излив е описан като съмнение и вероятност, но не е доказано наличието на такъв и не е провеждано лечение за преврален излив. От показанията на свидетелката С., майка на ищеца, очевидец на инцидента, се установява, че след инцидента ищецът изпитвал силни болки в лявата гръдна област при вдишване. Дълго време бил на обезболяващи, не можел да шофира, не можел да извършва елементарни движения. И понастоящем понякога изпитва болки при вдишване и при извършване на определени движения. Притеснявал се, че не може да работи и да има доходи, за да отглежда децата си, свидетелката му помагала в грижите за едното дете. При тези данни въззивният съд е приел, че сумата 2000 лв. би обезщетила ищеца за причинените неимуществени вреди. В изложението към касационната жалба се поставя следният въпрос, свързан с тълкуването и прилагането на чл. 52 ЗЗД: какво е приложението на въведения с чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост при определяне на размера на дължимото обезщетение за причинени от непозволено увреждане неимуществени вреди и какви са критериите, които следва да бъдат съобразени при определяне на дължимото обезщетение. Твърди се, че въпросът е решен в противоречие с ППВС № 4/1968 г. и с постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС, както и че обсъждането му ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Позовава се и на очевидна неправилност на решението. Настоящият състав намира, че е налице основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част по поставения от ищеца въпрос. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,