Определение № 306 от 29.04.2014 г. на ВКС по д. № 2410/2014 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на С. В. срещу въззивното определение на Апелативен съд /АС/ С. по ч.гр.д. №2395/13 г. С него е потвърдено първоинстанционното, с което е отхвърлено искането на касатора за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лв. Искано е и в частната касационна жалба се настоява присъждането на адвокатско възнаграждение да се откаже, поради липса на данни за заплащането му. Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно определение и е допустима. За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 от ГПК. Твърди, че по въпроса / уточнен с оглед характера на производството/: следва ли въззивният съд при направено изрично искане от жалбоподателя за отмяна на присъдено адвокатско възнаграждение, което не е заплатено, да го присъжда на поискалата разноски страна, въззивното определение противоречи на цитираната и приложена практика на ВКС. С. противоречие наистина е налице: В ТР №6/13 г., прието след постъпването на частната жалба в съда, е посочено, че: „. Съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка”/т.1 от тълкувателното решение/. В случая разноските за адвокатско възнаграждение са само договорени, без в договора за правна помощ на л.94 от делото на първоинстанционния съд, да е удостоверено плащането им. Искане за присъждане на разноски може да се прави и доказателства за заплащането им могат да се представят до приключване на устните състезания пред съответната инстанция – ТР №6/13 г., т.11, но не и с писмената защита на страната, а още по-малко – с отговора на частната въззивна жалба от страна на [фирма], както е в случая. В. съд в противоречие със закона и задължителната практика по прилагането му е приел, че договореният, но незаплатен до приключване на производството по делото адвокатски хонорар може да бъде присъден като разноски. В. и потвърденото с него първоинстанционно определения са неправилни и следва да бъдат отменени, като вместо тях се постанови ново определение, с което искането на [фирма] за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лв. се отхвърли като неоснователно. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отделение