Определение № 4538 от 09.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3652/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Р. К. К., чрез адв. В. В., срещу разпореждане № 21514/29.08.2025 г. по възз. гр. д. № 11614/2023 г. на Софийския градски съд, с което е върната подадената от страната частна жалба срещу определение № 11926/19.06.2025 г. по същото дело, постановено по реда на чл. 248 ГПК. В частната жалба се навеждат доводи, че разпореждането е неправилно и се иска същото да бъде отменено. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че частната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна, поради следното: Въззивният съд е посочил, че с разпореждане от 14.07.2025 г. на жалбоподателката са дадени указания в едноседмичен срок от съобщението да отстрани констатираните нередовности на частната жалба, като представи изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. В срока за изпълнение на указанията на съда - на 06.08.2025 г. Р. К. е подала молба, в която е изложила доводи, че не е задължена да представя изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото обжалването на определението за разноските за въззивната инстанция се осъществява по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Съдът е приел, че в случая дадените указания не са изпълнени, поради което са налице предпоставките за връщане на частната жалба като нередовна. Обжалваното разпореждане е неправилно. С определението, обжалвано с върнатата от въззивния съд частна жалба, е оставена без уважение молба с вх. № 45661/11.04.2025 г. на Р. К. К. с искане за изменение на решение № 1005/19.02.2025 г. по възз. гр. д. № 11614/2023 г. на Софийския градски съд в частта за разноските, присъдени за въззивното производство. С т. 24 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че определението на въззивния съд за допълване или изменение на въззивното решение в частта за разноските се обжалва по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. С оглед на това, в случая жалбоподателката не е имала задължение да обосновава предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението по чл.248 ГПК на въззивния съд, респ. – дадените в тази насока указания на съда са неправилни. Ето защо, разпореждането за връщане на частната жалба следва да бъде отменено. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение