Определение № 60631 от 13.09.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1069/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 902 870/13.11.2020 година, подадена от М. Г. К., срещу решение № 903 603/17.08.2020 година на Окръжен съд Благоевград, постановено по гр. д. № 316/2020 година. С обжалваното решение съставът на Окръжен съд Благоевград е потвърдил първоинстанционното решение № 282/02.12.2019 година на Районен съд Петрич, постановено по гр. д. № 868/2018 година, с което е признато за установено съществуването на вземане на „ЧЕЗ Електро България“ АД [населено място] от М. Г. К., за сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 856/11.05.2018 година по ч. гр. д. № 552/2018 година по описа на Районен съд Петрич, а именно: 10 354.91 лева, представляваща дължима, но неплатена сума по фактура №[ЕИК]/13.06.2016 година, за периода от 05.03.2016 година до 02.06.2016 година, за комплекс „Комитите“, с клиентски № ..., [населено място], издадена на основание чл. 84, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и на издадените въз основа на нея ПИКЕЕ, във връзка с извършена проверка от служители на „ЧЕЗ Електро България“ АД [населено място] на 02.06.2016 година, за което е съставен констативен протокол № 3015041/02.06.2016 година, заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението 10.05.2018 година до окончателното плащане и сумата от 1886.87 лева, представляваща мораторна лихва за забава на главницата по фактура №[ЕИК]/13.06.2016 година за периода от 01.07.2016 година до 26.04.2018 година. В подадената от М. Г. К. касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което е довело и до неговата необоснованост. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от „ЧЕЗ Електро България“ АД [населено място] срещу М. Г. К. искове с правно основание чл. 422 от ГПК, да бъдат отхвърлени. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК М. Г. К. твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Благоевград по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК. Ответникът по касационната жалба „ЧЕЗ Електро България“ АД [населено място] е подал отговор на същата от 02.03.2021 година, с който е изложил становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 903 603/17.08.2020 година на Окръжен съд Благоевград, постановено по гр. д. № 316/2020 година и такова не трябва да бъде допускано, а ако същото бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение. М. Г. К. е бил уведомен за обжалваното решение на 13.10.2020 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 902 870/13.11.2020 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното: При постановяване на решение си съставът на Окръжен съд Благоевград е изложил съображения, че основният спорен въпрос по делото бил дали М. Г. К. е потребител на електроенергия по смисъла на чл. 4, ал. 4 от ОУ за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България“ АД [населено място], след като към датата на проверката-20.06.2016 година не е бил собственик на процесния трафопост, на УПИ **, УПИ *., УПИ *. и на изградените в тях постройки. Съгласно чл. 4, ал.4 от ОУ потребител на електрическа енергия за стопански нужди било физическо или юридическо лице, което купувало електрическа енергия за стопански нужди и било присъединено към електроразпределителната мрежа, съгласно действащото законодателство. От доказателствата по делото било установено, че М. Г. К. бил присъединен потребител към електроразпределителната мрежа от въвеждането в експлоатация на трафопоста в УПИ *. по плана на [населено място]. Т. бил въведен в експлоатация с разрешение за ползване № 37/04.10.2004 година на РДНСК Благоевград в собствен имот на заявителя по партидата към датата на въвеждане в експлоатация. Като потребител К. имал задължение по чл. 13, ал. 5 от ОУ да уведоми писмено продавача на електроенергия енергия в тридесетдневен за всяка промяна, свързана със собствеността. Не било спорно, а и от доказателствата по делото се установявало, че той не бил изпълнил това си задължение. От неизпълнението на своите задължения към продавача на електрическа енергия К. не можел да извлича благоприятни за себе си последици. Поради това възражението му, че не следва да заплаща стойността на претендираната от „ЧЕЗ Електро България“ АД [населено място] електрическа енергия, тъй като бил собственик на имотите, в които било констатирано нарушение на схемата на свързване на СТИ, не следвало да се приема за основателно. Заедно с това М. Г. К. поддържал, че не бил в договорна обвързаност с „ЧЕЗ Електро България“ АД [населено място], тъй като не бил сключвал договор за продажба на електроенергия енергия за недвижимия имот, в който била извършена проверката. Това възражение се опровергавало от констатацията на вещото лице, направени в базата данни на „ЧЕЗ Електро България“ АД [населено място]., че той бил страна по заявление от 14.02.2012 година, депозирано от К. и договор за продажба № 210025834344, както и споразумение към последния договор. Следвало да се посочи обаче, че тези договори не създавали за първи път облигационна връзка между страните, защото както било посочено тя била възникнала за първи път през 2004 година. През 2012 година било направено договаряне само за нова по-голяма мощност на електрическа енергия, която електроснабдителното дружество предоставяло на К.. Следвало да се отбележи, че при това договаряне М. Г. К. отново не бил уведомил „ЧЕЗ Електро България“ АД [населено място] за настъпилата промяна в собствеността на процесните обекти. С това си некоректно отношение той бил заблудил насрещната страна за това, че отговаря на изискванията на ОУ да има качеството на купувач на електрическа енергия за обекта с клиентски номер .... Поради това възраженията му за нищожност на договор за продажба на електрическа енергия за стопанска и обществена дейност № 210025834215/14.02.2012 година и споразумение № [ЕГН]/14.02.2012 година, към договор за продажба № 210025834344 били неоснователни. М. Г. К. отново целял да извлече благоприятни последици от собственото си неправомерно поведение, което било в нарушение на правилата по чл. 8, ал. 3 от ОУ. Следвало да посочи, че начинът, по който било регламентирано правоотношението между доставчика на електрическа енергия и потребителя, в ЗЕ и ОУ на „ЧЕЗ Електро България“ АД [населено място] налагал извод, че то било безсрочно. Поради това промяната в собствеността на електроснабдявания обект не водела до прекратяване на правоотношението и в тежест на потребителя било предвидено да уведоми доставчика за нея. Основанията за нищожност на договор за продажба на електрическа енергия № 210025834215/14.02.2012 година и на споразумение № [ЕГН]/14.02.2012 година към договор за продажба на електрическа енергия № 210025834413/14.02.2012 година, поради противоречие със закона и добрите нрави, липса на предмет и основание за сключването им не се споделяли от състава на Окръжен съд Благоевград. М. Г. К. не сочел конкретни правни норми, на които противоречат договорът и споразумението, а заявявал общо възражението си. Предвид това въззивният съд не установил служебно те да противоречат на конкретна правна норма от ЗЕ, ЗЗД или друг закон, респ. друг нормативен акт. Заедно с това, К. не сочел и конкретни установени в обществото морални норми, които договорът и споразумението да накърняват. Въззивният служебно също не констатирал такова. Оспорените договор и споразумение не били нищожни и на наведеното възражение за липса на основание за сключването им, тъй като договорът за продажба на електрическа енергия, каквито били те, не бил каузален договор. За действителността на същия не било необходимо да има основание за сключването му. Следвало да се подчертае, че М. Г. К. не бил обосновал защо считал, че договорът и споразумението имали невъзможен предмет. Предмет на същите била електрическа енергия и за да се впише в правната конструкция на чл. 26, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД следвало, че електрическата енергия не съществува в реалната действителност при сключване на сделката и не може да възникне според природните закони и с оглед нивото на развитие на науката, техниката и технологиите към момента на сделката, както и ако предметът е индивидуално определена вещ и тя е погинала преди постигане на съгласието. В казуса такива обстоятелства не били доказани. Съставът на Окръжен съд Благоевград е изложил съображения, че предявеният в производството установителен иск имал за предмет претенция на доставчика към клиента-потребител на електрическа енергия да бъде осъден да му заплати начислената, съгласно ПИКЕЕ консумация на електрическа енергия за период от 90 дни, поради неправомерно въздействие върху СТИ. Поради това, релевантните за спора обстоятелства били установяването на неправомерно въздействие върху СТИ на консумираната електрическа енергия и наличието на възможност за доставчика да коригира сметката на потребителя на електрическа. енергия с определена сума, както и размерът на определената сума за плащане от ищеца. Установено било, че констативният протокол № 3015041/02.06.2016 година, въз основа на който било извършено процесното изчисляване на дължимата сума за електрическа енергия от М. Г. К., бил подписан от полицейския служител от РУП [населено място] Т. Т.. В контекста на това обстоятелство ВКС приемал, че при нерегламентирано вмешателство в измервателната система, свързано с посегателство върху собственост на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, която и се владеела и стопанисвала от самия него, за да се гарантирала обективност на извършените действия, наличието на неправомерното действие следвало да бъде удостоверено с подписа на представител на полицията, който задължително присъства на проверката, съгласно чл. 48 ал. 2 от ПИКЕЕ. Последното правело изготвения констативен протокол по чл. 47 от ПИКЕЕ официален свидетелстващ документ, ползващ се с материална доказателствена сила. Възприето било от ВКС, че разпоредбата на чл. 48 ал. 2 от ПИКЕЕ била от императивен порядък и въведените с нея задължителни изисквания да бил налице констативен протокол от извършена проверка, той да бил съставен по реда на чл. 47 от ПИКЕЕ, в присъствието и с подпис на органа на полицията, представлявали задължителни елементи на основанието, от което възниквало правото на оператора на съответната мрежа да извършва корекции, съответно-на крайния снабдител да претендира заплащане на суми произтичащи от упражняването на това право. Поради това следвало да се приемат за доказани всички факти изложени в констативния протокол по делото. К. не бил ангажирал доказателства, оборващи материалната доказателствена сила на същия. Процесното правоотношение се регламентирало от действащите към 02.06.2016 година. нормативни актове-ЗЕ, Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България“ АД [населено място], които били приети, на основание чл. 98а от ЗЕ и били одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-059/07.11.2007 година, като влезли в сила на 26.11.2007 година и съответните изменения в тях. Към момента на съставянето на констативния протокол били действали и ПИКЕЕ, приети от ДКЕВР с решение т. 3 от протокол № 147/14.10.2013 година, влезли в сила на 16.10.2013 година и публикувани в ДВ на посочената дата. Съгласно чл. 98а, ал. 4 от ЗЕ (в редакцията му към релевантния период 2016 година), публикуваните общи условия влизали в сила за потребителите без да е необходимо изрично приемане, като в чл. 98а, ал. 5 от ЗЕ била предвидена възможност в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не били съгласни с тях, да внесат при съответния краен снабдител на електрическа енергия заявление, в което да предложат специални условия, като ако същите се приемели, това се отразявало в допълнително писмено споразумение. М. Г. К. нито твърдял, нито бил представил доказателства, че бил заявил несъгласие с публикуваните Общи условия и не бил предложил специални такива, съобразно дадената от закона възможност. Поради това, приетите по делото Общи условия били приложими към правоотношението между страните. Съгласно чл. 13 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България“ АД [населено място] основните задължения на потребителя били да заплаща стойността на използваната електрическа енергия; да не въздейства по какъвто и да било начин върху средствата за търговско измерване или поставените върху тях знаци-пломби или други контролни приспособления, поставени от овластено лице, както и да не използва електрическа енергия без тя да се отчита от средствата за търговско измерване, монтирани и пломбирани от електроразпределителното предприятие. В случая било установено, че М. Г. К. не бил изпълнил това си задължение, тъй като с констативния протокол от 02.06.2016 година било установено, че е осъществено външно въздействие върху СТИ, довело до пълно неотчитане на ползваната електрическа енергия от трите броя присъединения преди измервателната система. Констатирано било, че тези присъединения захранвали с електрическа енергия процесния обект. По тези съображения, съставът на Окръжен съд Благоевград приемал са безспорно установени констатациите в констативния протокол. С оглед установените обстоятелства за неправомерно въздействие върху СТИ и по силата на чл. 25, ал. 2 от ОУ потребителят дължал заплащане на използваната, но неизмерена, поради въздействие от негова страна върху средството за търговско измерване, електрическа енергия за период не повече от 90 дни. Към релевантния за настоящото производство период била налице промяна на законодателната уредба на чл.98а, ал. 2 т. 6 от ЗЕ (ДВ бр. 54/2012 година), в сила от 17.07.2012 година, в която било посочено, че ОУ трябва да съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 от същия закон. Такова уведомяване в случая било реализирано. На следващо място, с правилата на ПИКЕЕ се давала възможност нормативно да се изчисли стойност на електрическата енергия, която поради нерегламентирано въздействие върху уредите, не била отчетена и заплатена. С Решение № 2315/21.02.2018 година, постановено по адм. д. № 3879/2018 година на ВАС, потвърдено с решение на петчленен състав на ВАС, публикувано в ДВ от 23.11.2018 година и влязло в сила на 28.11.2018 година бил отменен подзаконовият нормативен акт-ПИКЕЕ, поради което на основание нормата на чл. 195, ал. 1 от АПК, отмяната имала действие след обнародването в Държавен вестник, т. е. занапред. В този смисъл било и постановеното по ТР № 2/27.06.2016 година на ВАС, според което, съдебното решение, което обявявало за нищожен или отменяло подзаконов нормативен акт нямало обратно действие. Поради това от момента на приемането на акта до отмяната му, той пораждал валидни правни последици. Приемало се в съдебна практика на ВКС, че неизпълнението на договорното задължение на потребителя да не се въздейства неправомерно върху средството за техническо измерване било задължение за бездействие, поради което основание за ангажиране на отговорността на потребителя била налице при доказано действие, каквото същият бил поел да не осъществява и тази отговорност е обективна. Тежестта на доказване била на доставчика на електрическата енергия, който в казуса бил установил с констативния протокол от 02.06.2016 година, че била налице намеса в схемата на свързване на електромера на потребителя. Съгласно чл. 25, ал. 1 от ОУ, електроразпределителното предприятие след съставянето на констативния протокол трябвало да уведоми потребителя за сумите, които дължи, като уведомяването се извършвало в срок от 7-дни, считани от първия работен ден, следващ датата на съставяне на протокола. Както било посочено във фактическата обстановка, „ЧЕЗ Електро България“ АД [населено място] било уведомило М. Г. К. по горепосочения начин. Вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза установявало също така, че правилно била приложена методиката на чл. 48, ал.1, т. 2, б. „б“ от ПИКЕЕ за пресмятане на консумираната енергия за период от 90 дни преди датата на проверката-02.06.2016г. Поради това следвало да се приеме, че „ЧЕЗ Електро България“ АД [населено място] било доказало иска си, както по основание, така и по размер. Акцесорният иск за заплащане на мораторна лихва в размер на 1886.87 лева за периода от 01.07.2016 година до 26.04.2018 година също бил основателен, тъй като М. Г. К. не бил изпълнил в срок горепосоченото задължение за заплащане на начислената електрическа енергия. На основание чл. 272 от ГПК съдебният състав на Окръжен съд Благоевград считал, че следва да потвърди първоинстанционния акт, като препрати и към мотивите на същия. С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК М. Г. К. е поискал въззивното решение на Окръжен съд Благоевград да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по правните въпроси за задължението на въззивният съд при разрешаване на материалноправния спор да извърши самостоятелна преценка на събраните пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото и да направи свои фактически и правни изводи по съществото на спора; за задължението на въззивния съд да отговори на наведените във въззивната жалба доводи и възражения; за съдържанието на мотивите на въззивния акт и за съответствието на същите с т. 4 и т. 19 от ТР № 1/14.01.2001 година, постановено по тълк. д. № 1/2000 година на ОСГК на ВКС; за задължението на въззивния съд да осигури правилното приложение на материалния закон, след като във въззивната жалба няма оплакване за нарушаването му и следвало ли е да извърши самостоятелна проверка на правната квалификация и при констатация, че тя е била неправилно определена от първоинстанционния съд, следвало ли е да я определи съобразно наведените в исковата молба обстоятелства, а не да се счита обвързан от дадената от първоинстанционния съд правна квалификация и за доказателственото значение на заключението на вещото лице. Изложени са съображения, че по всички посочени въпроси въззивното решение на Окръжен съд Благоевград е постановено в противоречие с подробно описани в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК и приложени към него тълкувателни актове на ВС и ВКС, както и постановени по реда на чл. 290 от ГПК решения на ВКС. Така поставените въпроси са значими, но не обосновават допускането на въззивното решение на Окръжен съд Благоевград до касационно обжалване, тъй като при постановяването му въззивният съд се е съобразил със задължението си да извърши самостоятелна преценка на събраните пред него и пред първата инстанция доказателства, като е направил собствени фактически и правни изводи, които са намерили отражение в мотивите към постановеното от него решение. В последното съдът, позовавайки се на правото си по чл. 272 от ГПК, е препратил и към мотивите на първоинстанционния съд превръщайки ги по този начин в свои мотиви. При това обаче не е пренебрегнал задължението си да отговори на всички наведени във въззивната жалба оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение и да изложи собствени мотиви в тази насока. Самото въззивно съдебно решение съдържа отговор на всички доводи и възражения на М. Г. К., като не съществува задължително изискване отговорът на всеки довод или на всяко възражение да е отразен отделно в мотивите към решението, а трябва от съдържанието му да може да се направи извод, че доводът или възражението е било обсъдено и какво е становището на съда по тях. Въззивният съд не е излагал съображения, че е обвързан от установената от първата инстанция квалификация на предявените искове, а от обстоятелството, че възприетата от него правна квалификация съвпада с тази приета от първоинстанционния съд, не следва, че въззивният съд е приел такава обвързаност. При постановяване на решението си съставът на Окръжен съд Благоевград не е действал като контролноотменителна инстанция и не е проверявал правилността на изводите на първоинстанционния съд, а извършвайки самостоятелна преценка на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност е изградил собствени изводи за това, кои от твърдените от страните факти и обстоятелства, а също така и кои от направените от тях твърдения, доводи и възражения са доказани и кои не, като е подвел същите под приложимата за тях разпоредба на закона и е направил собствен извод за съществуващото между страните правоотношение и за това как следва да бъде разрешен правния спор. Що се отнася до заключението на вещото лице то въззивният съд е съобразил, че то не го обвързва, а следва да го преценява с оглед на всички доказателства по делото и затова е изградил изводите си не само въз основа на заключението, а е извърши преценка на същото заедно със събраните по делото писмени доказателства. Поради това не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на въззивното решение на Окръжен съд Благоевград по посочените по-горе правни въпроси. Освен по посочените по-горе въпроси с изложението си по чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК М. Г. К. е поискал въззивното решение на Окръжен съд Благоевград да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по въпросите за правилното приложение на чл.4, чл. 8 и чл. 13, т. 5 от ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България“ АД [населено място], одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-059/07.11.2007 година и отменени и допълнени с решение № ОУ-03/26.04.2010 година на ДКЕВР и чл. 48 от ПИКЕЕ (отм.) 04.05.2019 година; за кръга на доказателствените средства, с които се установява качеството на едно физическо лице като „потребител“ на електрическа енергия по смисъла на ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България“ АД [населено място]; за да е обвързано от ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България“ АД [населено място] едно физическо лице трябва ли да бъде е собственик или ползвател на имот към датата на влизане в сила на тези ОУ; за това какво е доказателственото значение на договор за продажба на електрическа енергия, в съдържанието на който не е описан имота, който ще бъде захранен с електрическа енергия, както и основанието на което ще се ползва тази енергия в имота и за това налице ли са предпоставките за възникване на правото на ищеца служебно да начисли на договорно основание електрическа енергия за минал период по реда на ПИКЕЕ въз основа на съставен констативен протокол за проверка на лице, което не е нито собственик, нито ползвател към датата на проверката на недвижим имот, в който има изграден трафопост, от който е установено, че се захранва обект, находящ се в съседен имот, собственост на трето лице. В случая в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК М. Г. К. не е изложил конкретни съображения, с които да обоснове защо допускането на решението на Окръжен съд Благоевград по тези въпроси ще е от значение за точното приложение на закона, както и за развитието на правото. Задължение на касатора е не само да формулира правен въпрос, който да послужи като общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, но и да обоснове връзката между този въпрос и някое от допълнителните основания за допускане на обжалването по чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 от ГПК. Когато това не е направено, както е в конкретния случай, това е достатъчна предпоставка касационното обжалване да не бъде допускано, съгласно указанията по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС. Освен това част от тези въпроси се за правилността на изводите на въззивната инстанция свързани с установяване на фактите по спора и оценката на събраните по делото доказателства, поради което и съгласно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС не представляват правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, а са основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. На последно място законът не е свързал отношенията между доставчика и потребителя на електрическа енергия със задължително изискване последния да е собственик или ползвател на имота, който се захранва с енергия. Последното е налице само за топлоснабдените имоти и то само в случаите, когато се касае за обекти в етажна собственост. В останалите случаи отношенията доставчик-потребител по ЗЕ се уреждат на договорно основание. Предвид на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 903 603/17.08.2020 година на Окръжен съд Благоевград, постановено по гр. д. № 316/2020 година по подадената срещу него от М. Г. К., касационна жалба с вх. № 902 870/13.11.2020 година и такова трябва да се допусне. С оглед изхода на делото М. Г. К. ще трябва да заплати на „ЧЕЗ Електро България“ АД [населено място] сумата от 150.00 лева юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК за касационната инстанция. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение