Определение № 715 от 11.03.2026 г. на ВКС по т. д. № 60/2026 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Кодиа Груп“ ООД срещу решение № 465 от 18.08.2025г. по в.т.д. № 914/2024г. на Апелативен съд – София. С решението, като е отменено изцяло решение № 260004 от 23.05.2024г. по т.д. № 94/2016г. на Окръжен съд – Кюстендил, са отхвърлени исковете на касатора срещу „Ойл БГ“ ЕООД (в несъстоятелност) и „Първа инвестиционна банка“ АД за обявяването за недействителен на договор за учредяване на ипотека върху недвижим имот, оформен с нотариален акт № 184, том V, дело № 0898/2011г. от 31.10.2011г. на нотариус В. Б., както и на договор за поръчителство от 19.01.2012г., сключени между ответниците за обезпечаване на вземанията на банката по договор за банков кредит с № 000CL-L-000020/26.01.2009г. и анекс №1/27.07.2011 г. към него, с кредитополучател дружеството „Данс Енерджи“ ЕООД, при дадена от въззивния съд квалификация на исковете по чл. 649, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 135, ал. 3 от ЗЗД. Касаторът намира въззивното решение в обжалваната част неправилно поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Според дружеството всички предпоставки (елементи от сложния фактически състав) за уважаване на предявените П. искове са налице. По правило договорите за обезпечаване на чужди задължения са безвъзмездни, тъй като обичайно не се уговаря насрещно задължение. Такъв е и процесният случай, защото няма уговорка между главния длъжник и несъстоятелното дружество за насрещна престация срещу поетото обезпечаване на чуждото задължение. Длъжникът винаги знае за увреждането, когато разпоредителната сделка е извършена след възникване на кредиторовото вземане, а знанието на третото лице в този случай не се изисква и е без правно значение. Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК касационно обжалване на въззивното решение трябва да бъде допуснато, тъй като решаващият състав се е произнесъл по въпрос от значение за изхода на спора в нарушение на практиката на Върховния касационен съд (чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК). Поставеният въпрос е: „Безвъзмездна ли е сделка за учредяване на обезпечение за чуждо задължение, ако предоставящата обезпечението страна не е получила и не й е била обещана никаква насрещна престация за предоставянето на обезпечението?“ Касаторът сочи, че по този въпрос въззивното решение е постановено в противоречие с определение № 141 от 21.03.2018г. по т.д. № 2026/2017г. на ВКС, ТК, І т.о. и определение № 341 от по т.д. № 3204/2018г. на ВКС, ТК, І т.о., определящи като безвъзмездна сделка особен залог, учреден за обезпечаване на чуждо задължение. Синдикът на „Ойл БГ“ ЕООД (в несъстоятелност) А. Г. М., конституиран на основание чл. 649, ал. 3 от ТЗ като съищец в производството, не оспорва жалбата. „Ойл БГ“ ЕООД (н.) не е дало отговор на касационната жалба. Касационната жалба е оспорена от „Първа инвестиционна банка“ АД. Според банката липсва основание за допускане на касационно обжалване. Обжалваното решение не противоречи на практиката на ВКС, изцяло съответства на изискванията на чл. 135 от ЗЗД, а направените фактически изводи – на доказателствата по делото. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването. При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение, за да бъде решението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК. За да постановени решението си, въззивният съд е приел от фактическа страна, че с договор за цесия, сключен на 27.10.2016г., Д. А. К. е прехвърлил на „Кодиа Груп“ ООД свое вземане срещу „Ойл БГ“ ЕООД за сумата 31 045.60 евро, представляваща незаплатена част от подлежащи на връщане 40 000 евро, предоставени на 04.07.2009г. Обстоятелството по предаване на сумата от 40 000 евро се е установявало от отчет по разплащателна сметка, открита в „Първа инвестиционна банка“ АД, с титуляр „Ойл БГ“ ЕООД от 04.07.2009г., по която е бил отразен вътрешнобанков превод с наредител Д. А. К. и посочено основание „временна финансова помощ“. На 31.10.2011г. „Ойл БГ“ ЕООД е учредило в полза на „Първа инвестиционна банка“ АД договорна ипотека върху собствения си недвижим имот в [населено място], район „Красна поляна“, целия с площ от 17 719 кв. м., съставляващ УПИ - I - 1068,1071,1119, предназначен за търговски център, складове и обслужващи дейности, кв. 132 по плана на [населено място], местност „Факултета“, при граници на имота, съгласно нотариален акт: от север - новопроектирана [улица] и улица, от изток - [улица]и УПИ II-1121, от запад - новопроектирана [улица], от юг - новопроектирана [улица] и при съседи, съгласно скица: улица, улица, улица, УПИ П-1121, улица и улица, заедно с построената в имота газостанция за зареждане на автомобили с втечнен газ пропан-бутан, състояща се от: 1 резервоар с обем 10 куб. м., стоманен навес, помпено отделение, два броя единични колонки за зареждане на автомобили и обслужваща сграда със застроена площ от 15 кв. м., включваща помещение за касиер-администратор, пазач и санитарно-битови помещения - баня, тоалетна и гардероб. Договорът, оформен с нотариален акт № 184, том V, рег. № 18531, дело № 0898/ 2011 г. от 31.10.2011 г. на нотариуса В. Б., вписан в Службата по вписванията с вх. рег. № 46 984, акт № 190, т. ХХІV, дело № 25140/11, е обезпечавал вземанията на „Първа инвестиционна банка“ АД по Договор за банков кредит с № 000CL-L-000020/26.01.2009г. и анекс №1/27.07.2011 г. към него, сключени с дружеството „Данс Енерджи“ ЕООД. На кредитополучателя „Данс Енерджи“ ЕООД е била предоставена сумата от 11 000 000 евро за обезпечаване плащанията по издадени банкови гаранции по нареждане на кредитополучателя и за обезпечаване вземанията на банката по предоставен на кредитополучателя овърдрафт за оборотни средства в размер на 2 000 000 лева с краен срок за погасяване 16.01.2012 г. С анекс № 1 от 27.07.2011 г. крайния срок за погасяване бил продължен до 31.01.2016 г. С договор за поръчителство, сключен на 19.01.2012г., „Ойл БГ“ ЕООД се задължило към „Първа инвестиционна банка“ АД да отговаря солидарно с „Данс Енерджи“ ЕООД за изпълнението на задълженията на последното по същия сключен с банката договор за банков кредит от 26.01.2009г. - главница, лихви, комисионни, такси и разноски Също според възприетото от въззивния съд с решение № 38 от 13.10.2016 г. по т.д.н. № 73/ 2016 г. на Окръжен съд - Кюстендил е било открито производство по несъстоятелност на „Ойл БГ“ ЕООД с начална дата на неплатежоспособността 01.09.2016г. Вземането на „Кодиа Груп“ ООД е било включено в списъка на приетите вземания. Уведомлението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за цесията било получено от временния синдик на „Ойл БГ“ ЕООД А. М. на 30.10.2016г., а от управителя на длъжника П. С. - на 27.10.2016г. В обявения на 09.12.2016г. по партидата на „Ойл БГ“ ЕООД в търговския регистър списък на приетите вземания на кредиторите на търговеца, съставен на 30.11.2016 г., под № 2 с вх. № 8465/ 11.11.2016 г. на молбата по чл. 685, ал.1 от ТЗ, е било вписано вземане на „Кодиа груп“ ООД в размер на 60 719.92 лева с основание временна финансова помощ от месец юли 2009г. и договор за цесия между Д. К. и „Кодиа груп“ ООД от 27.10.2016 г., с поредност на удовлетворяване в реда по чл. 722, ал.1, т. 8 от ТЗ. Възраженията срещу вземанията са били оставени без уважение и с определение № 370 от 19.06.2017 г. по т.д.н № 73/ 2016 г. на Окръжен съд - Кюстендил са били одобрени списъците с предявените в срока по чл.685 от ТЗ приети и неприети вземания на кредиторите на „Ойл БГ“ ЕООД. При тези възприети от фактическа страна обстоятелства въззивният съд е изложил от правна страна, че специалният П. иск по чл. 649, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 135 от ЗЗД има общи характеристики, но и специфики спрямо класическия иск по чл.135 от ЗЗД, който не е свързан със защита на масата на несъстоятелност при открито производство по несъстоятелност. И в двата случая кредиторите са увредени, когато длъжникът с правните си действия е създал или увеличил платежната си неспособност. Затова искът по чл. 135 от ЗЗД е основателен, когато длъжникът се е лишил от свое имущество, намалил го е или е извършил други правни действия, с които са се създали трудности за удовлетворение на кредитора, в това число обезпечение на чужд дълг. При открито производство по несъстоятелност обаче искът по чл. 135 от ЗЗД може да бъде предявен само пред съда по несъстоятелността, в преклузивен срок от откриване на производството по несъстоятелност, както и искът се характеризира със специална активна легитимация (синдик, а при бездействието му - кредитор), при условията на процесуална субституция, и разширени субективни предели на силата на пресъдено нещо - спрямо всички участници в производството по несъстоятелност - синдика, длъжника и всички кредитори. Извършваната преценка е за накърняване на масата на несъстоятелността. Самостоятелната активна легитимация на синдика по иска и участието му като съищец в производството по чл.649, ал.1 от ТЗ гарантира провеждане на производството и защитата на всички кредитори на несъстоятелността. Поради всичко това преценката за знание за увреждане по смисъла на чл. 135 от ЗЗД на страните по атакуваната сделка не се извършва спрямо процесуалния субституент, предявил иска по чл.649, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 135 от ЗЗД, а е по отношение на кредиторите на несъстоятелността, чиито потестативни права се упражняват. Датата на възникване на вземането по смисъла на чл. 649, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 135 от ЗЗД е определената начална дата на неплатежоспособността, а не тази на възникването на вземането на отделен кредитор (решение № 60164 от 31.05.2022г. по т.д. № 1895/2020г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 50090 от 12.03.2024г. по т.д. № 495/2022г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.). Отново съгласно изложеното от въззивния съд в конкретния случай с исковата молба на „Кодиа Груп“ ООД са били предявени два обективно съединени иска с правно основание чл. 649, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 135 от ЗЗД, чийто предмет са договор за учредяване на ипотека върху недвижим имот и договор за поръчителство. С тях ищецът - кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност, открито по отношение на ответника „Ойл БГ“ ЕООД, е атакувал обезпечителните сделки, извършени от търговеца - длъжник, в полза на втория ответник – кредитна институция, за обезпечаване на задълженията, поети от трето лице („Данс Енерджи“ ЕООД), кредитополучател по договор за заем, сключен с „Първа инвестиционна банка“ АД. Конкретното проявление на произтичащото от атакуваните обезпечителни сделки увреждане за кредиторите на масата на несъстоятелността, е увеличаването на пасива на длъжника с поемането по договора за поръчителство на солидарна отговорност за задължението на кредитополучателя по договора за кредит и създаването на привилегировано положение за банката във връзка с удовлетворяването при извършването на разпределение на осребреното имущество със сключването на договора за учредяване на ипотека. Договорът за учредяване на ипотека обаче е бил сключен на 31.10.2011г., а договорът за поръчителство - на 19.01.2012г., т.е. преди определената с решението по чл. 630 от ТЗ начална дата на неплатежоспособността - 01.09.2016г., и за да бъдат уважени предявените отменителни искове в тежест на ищеца е било да докаже наличието на предпоставките на чл.135, ал. 3 от ЗЗД - че сделките са сключени от страните с намерение за увреждане на кредиторите на дружеството. В тази хипотеза законът санкционира виновното намерение - извършеното действие е опорочено от осъществяване на това намерение, а не от факта на разпореждане с имуществото, което предхожда пораждането на вземането. Намерението за увреждане по смисъла на приложимата правна норма предполага неизбежно основната цел, която всяка една от страните по двете сделки е желаела да се постигне, да е била настъпването на един неправомерен резултат - правните последици от техните действия да засегнат негативно имуществената сфера на определен или неопределен (в зависимост от конкретните обстоятелства) кръг лица - настоящи и бъдещи кредитори на страната, дала обезпеченията. Според въззивния съд от фактите и обстоятелствата по делото не се е създавало сигурно убеждение у съда, че извършените преди възникването на вземането правни действия са били предназначени от длъжника и лицето, с което той е договарял, да увредят кредиторите на масата на несъстоятелността. При изложената фактическа обстановка на спора, от гледна точка на правния интерес на банката от сключването на двата договора, според въззивния съд, не може да се мисли, че преследваната от нея цел е била увреждането на кредиторите на другата договаряща страна. Обезпечаването на поетите по договорите за банков кредит задължения на кредитополучателите - търговци да върнат предоставените им от кредитните институции парични средства, е установена от изискванията на пазара обичайна и задължителна практика, посредством която се гарантира изпълнението на тези задължения. От гледна точка на същия този интерес, за банката не е от решаващо значение дали обезпечението е предоставено лично от кредитополучателя или от трето за договора лице, стига то да е достатъчно надеждно с оглед общото финансово състояние на задължилия се гарант и неговия паричен еквивалент да се съизмерва с размера на предоставената за ползване сума. В тази връзка въззивният съд е акцентирал, че според приетото в първоинстанционното производство заключение на съдебна икономическа експертиза към 31.10.2011г. (деня на сключването на договора за учредяване на ипотека) балансовата стойност на активите на „Ойл БГ“ ЕООД е била 19 379 262.91 лева, от които 11 264 149.54 лева дълготрайни активи и 8 115 113.37 лева краткотрайни активи, при общ размер на краткосрочните задължения 9 753 215.98 лева, а към 19.01.2012г. (деня на сключването на договора за поръчителство) тези стойности са били съответно: 19 260 111.27 лева, 11 229 491.98 лева, 8 030 619.29 лева и 9 983 032.58 лева. При липсата на други конкретни данни по делото, които да установяват факти, отразяващи се негативно на икономическото състояние на дружеството към въпросните дати, посочените стойности от баланса сами по себе си не са могли да обосноват извод за наличието на трайни затруднения в неговата търговска дейност, тъй като моментният превес на краткосрочните задължения спрямо краткосрочните активи не е индиция за спиране на плащанията или неспособност за обслужване на задълженията. Несъмнено данните за финансовото състояние на търговеца са били достояние на банката към деня на сключването на обезпечителните сделки и след преценката, че активите на дружеството, сред които и ипотекирания недвижим имот с балансова стойност 5 000 000 лева, представляват достатъчно надеждна гаранция за събирането на дълга, е било взето решението на кредитополучателя да бъде предоставена сумата по договора за кредит. Затова, според въззивния съд, не е имало основание да се приеме друго, освен че и двете сделки са били сключени от банката с единствената цел да бъдат обезпечени вземанията й, произтичащи от договора за кредит, което напълно изключва възможността тези правни действия да са били насочени към постигането на предвидения в правната норма противоправен резултат. Реализирането на такъв резултат задължително изисква общност на виновното намерение, изразяваща се в съвпадащото желание и общото съгласие на страните да злоупотребят с предоставеното им от закона право, като го упражнят с изключителната цел да се навреди другиму. Затова установения по категоричен начин факт, че едната от страните по атакуваните сделки е договаряла с другата в съответствие с принципа за добросъвестно упражняване на права, е бил достатъчен да обоснове извод за липса на общност в намерението за увреждане на трети за сделките лица. Също според изложеното от въззивния съд не е имало и доказателства, които да установяват, че страната, която е учредила обезпеченията, е действала с единствената цел да увреди своите кредитори. При възприета квалификация на исковете по чл. 135, ал. 3 от ЗЗД, обжалваното първоинстанционно решение е било отменено и обективно съединените искове - отхвърлени като неоснователни и недоказани. С оглед мотивите на въззивния съд няма основание за допускане на касационно обжалване по поставения от касатора въпрос дали сделка за учредяване на обезпечение за чуждо задължение е безвъзмездна. Въпросът не отговаря на общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Той не е от значение за изхода на делото по смисъла на т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – част от правния спор и обуславящ за изводите на въззивния съд в решението му. Това е, тъй като въззивният съд не е обсъждал дали по договора за учредяване на ипотека от 31.10.2011г. и по договора за поръчителство от 19.01.2012г. „Ойл БГ“ ЕООД е получило или не е получило насрещна престация, съответно дали тези договори са възмездни или безвъзмездни. От въззивния съд е била приета за приложима хипотезата на чл. 135, ал. 3 от ЗЗД – действие, извършено преди възникване на вземането на кредитора, изискващо установяването, че то е било предназначено от длъжника и лицето, с което той е договарял, да увреди кредитора. В този смисъл е била очертаната от въззивния съд специфика на иска по чл. 135 от ЗЗД в производството по несъстоятелност, воден от синдика или от кредитор на масата на несъстоятелността в качеството им на процесуални субституенти и за попълване на тази маса - датата на възникване на вземането по смисъла на чл. 649, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 135 от ЗЗД е определената начална дата на неплатежоспособността, а не датата, на която е възникнало вземането на отделен кредитор на несъстоятелността. Тъй като процесните договори са били сключени преди определената с решението по чл. 630 от ТЗ начална дата на неплатежоспособност на “Ойл БГ“ ЕООД, за уважаване на предявените отменителни искове, според въззивния съд, в тежест на ищеца е било да докаже наличието на предпоставките на чл. 135, ал. 3 от ЗЗД – че договорите са сключени от “Ойл БГ“ ЕООД и „Първа инвестиционна банка“ АД с намерение за увреждане на кредиторите на дружеството, по отношение на което е било открито производство по несъстоятелност. По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд – София. Воден от горното съдът