Определение № 675 от 09.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1753/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от Й. В. Малинова чрез адв.В. Г. срещу решение № 8094/28.11.19г.на Софийски градски съд по гр.дело № 14663/17г.,1-ви бр.състав.С него частично е отменено решение № 166572/7.07.17г.по гр.дело № 34039/15г.на СРС,86 състав и в отменените части е постановено друго, с което е предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето София Е. Малинова на бащата Е. А. М.,при когото то да живее; определен е режим на лични отношения на майката Й. В. Малинова с детето София Е. Малинова, майката е осъдена да заплаща на непълнолетното дете, действащо лично и със съгласието на неговия баща месечна издръжка в размер на 150 лв, считано от влизане на решението в сила до настъпване на законна причина, изменяща размера или прекратяваща издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи наличие на основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по следните процесуалноправни въпроси: 1.Следва ли съдът,с оглед цялостната защита на интересите на непълнолетното дете, да се съобрази с желанието му при кого от родителите да живее,или следва изявеното от детето желание да бъде преценено в контекста на всички доказателства по делото; 2.Следва ли съдът,с оглед разпоредбите на ПППВС № 1 от 12.11.74г.,да се съобрази с тези задължителни указания и да направи комплексна преценка на всички обстоятелства от значение за определяне на това кому да бъдат предоставени родителските права; 3.Следва ли съдът да постанови решението си въз основа на изразените желания на родителите и непълнолетното дете и явяват ли се те задължителни за съда, или се обсъждат в съвкупност с всички останали релевантни доказателства по делото с оглед интереса на детето.Поддържа се и основанието по чл.280 ал.2 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. Ответникът по касационната жалба Е. А. М. чрез адв.М. М. счита,че въззивното решение не следва да се допуска до касационен контрол. Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема следното: Като е обсъдил събраните по делото доказателства, изслушал е страните на основание чл.59 ал.6 СК и детето на основание чл.15 ЗЗДт, и съобразявайки критериите, залегнали в разпоредбата на чл.59 ал.4 СК, въззивният съд е направил извод, че местоживеенето на детето София следва да бъде при бащата Е. М.,който да упражнява родителските права.Съдът напълно е възприел заключението на вещото лице от съдебно - психологичната експертиза като обективно и компетентно.Приел е,че и двете страни имат сравнително добър родителски капацитет,с изключение на някои негативи.По отношение на емоционалните и психичните потребности на София родителският капацитет и на двамата родители не е достатъчно добър. Но с оглед обстоятелството,че към настоящия момент София е привързана към баща си и има доверителна връзка с него, а към майка си изпитва несигурна привързаност, заключението на експерта ,че изборът на София да живее с баща си е бил правилен, както и непрепоръчване връщането й в семейството на майката, въззивният съд е приел,че в интерес на детето е упражняването на родителските права да бъде предоставено на бащата.Преценено е,че бащата е с по- добър родителски капацитет и възможност да се справя сам в сравнение с майката по отношение на нормалното емоционално и психично израстване на София.Детето е на висока възраст,със степен на зрялост,при която неговите желания и чувства следва да се зачетат от съда.Установено е,че решението му е взето съзнателно,а не импулсивно или под натиск.Въззивният съд е отчел и установената при София леко повишена тревожност по отношение на майка й спрямо някои аспекти от предишния им съвместен живот и вероятността отново да се върне да живее при нея. Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,намира,че поддържаните от касатора основания за допускане на касационното обжалване не са налице: Поставените въпроси,които обобщено се свеждат до задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства от значение за това на кого да бъдат предоставени родителските права, които да прецени с оглед интереса на детето, както и относно значението на заявеното от детето желание при кого от родителите предпочита да живее и за задължението на съда да се съобрази с това желание и с това на страните, не обуславят допускането на касационен контрол. В решението си въззивният съд е изпълнил процесуалните си задължения по чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК - изложил е собствени решаващи мотиви по спора, след анализ и оценка на всички събрани по делото доказателства, като пълно и всестранно е обсъдил доводите на страните и приетите за установени правнорелевантни факти поотделно и във взаимовръзка с критериите, установени с Постановление № 1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. № 3/74 г., Пленум на ВС, които са от значение за формиране на преценката за интереса на децата, родителския капацитет и кому да се предостави упражняване на родителските права съгласно разрешенията на задължителната и константната съдебна практика. Обстоятелството, че касаторът не е съгласен с този анализ, обем и оценка на доказателствата, респ. с крайния решаващ извод на съда, съставляват доводи за евентуално допуснати процесуални нарушения и за необоснованост на съдебния акт, които не са предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК. В практиката си ВС и ВКС нееднократно са приемали, че обстоятелствата, които имат значение за произнасянето на съда по въпроса на кого да предостави упражняването на родителските права са: родителските качества и способността за полагане грижи и умения за възпитание, подпомагане подготовката за придобиване знания, трудови навици и др.; морални качества на родителя - социално обкръжение и битови условия; възраст и пол на децата - привързаност между деца и родители и между децата, условията на живот при майката и бащата; оказване на помощ от трети лица при отглеждане и възпитание на децата; заетост на родителите и възможност да осъществяват постоянен контрол и да общуват ежедневно с децата; подход на родителите към децата; личностните и морални качества на родителите; фактически сложилите се отношения и евентуалната вреда за децата при промяната им, и всички други с оглед конкретиката на случая, в това число и че право на всяко дете и негова естествена потребност е то да общува и с двамата си родители. По тази причина, по повод мерките за лични отношения, с оглед конкретните обстоятелства, следва да предоставят най-широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, като се изхожда изключително от интереса на детето и с оглед спецификите на конкретния случай. Запазването на добрите отношения, честите лични контакти следва да се стимулират и подпомагат, включително от родителя, комуто са възложени родителските права, както и от разширения кръг роднини на майката и бащата. Всички тези положения са съобразени от въззивния съд, поради което не са налице поддържаните от касатора предпоставки за селектиране на касационната жалба по изведения въпрос. По въпроса за значението на изрично заявената воля на детето да живее при един от родителите и за задължението на съда да се съобрази с тази воля при определяне на родителя, който да упражнява родителски права относно това ненавършило пълнолетие дете, също не се установява твърдяното противоречие с практиката на ВКС, в това число и с цитираната от касатора. Съгласно последната мнението на близките и желанието на децата не са задължителни за съда. Те се обсъждат наред с останалите обстоятелства и макар съдът да не е обвързан от желанието или нежеланието на детето да живее с единия родител и да има контакти с другия, във всички случаи следва да се зачете.Въззивното решение не се отклонява от това правно разрешение. Съдът се е съобразил с желанието на непълнолетното дете да живее при баща си,но го е преценил на базата на събраните по делото доказателства,в т.ч.съдебно –психологичната експертиза и социалния доклад. Релевираното от касатора основание по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност на въззивното решение не се установява.Очевидно неправилен е съдебният акт при допуснати от съда нарушения,при които законът е приложен в неговия противоположен смисъл,т.е. съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила,извън формиране на вътрешното убеждение, гарантиращи обективно и безпристрастно, при зачитане равенството на страните,решаване на правния спор, както и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика.В случая нито служебно, нито с оглед изтъкнатите в касационната жалба пороци на въззивното решение, не може да се обоснове наличието на очевидна неправилност, която е обусловена от видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира,че не следва да допуска касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по касация сумата 1000 лв разноски за адвокатско възнаграждение за ВКС. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІІІ г.о.