Определение № 370 от 29.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2920/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по подадена от Д. Л. С. и С. Л. С. касационна жалба с искане за допускане на касационно обжалване на постановеното от Варненски апелативен съд решение № 75/13.03.2023 г. по т.д. № 18/2023 г., с което е отменено решение № 490 от 04.11.2022 г. по т.д. № 529/2021 г. на Окръжен съд - Варна, и е отхвърлен иска по чл. 432 КЗ за заплащане на суми от по 50 000 лв. за всеки от тях, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 23.06.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 26.06.2019 г. до окончателното издължаване. В изложението към жалбата се поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и основанието по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпросите: 1/. „Какви са критериите и предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, стоящи извън кръга на посочените в Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд?“; 2/. „При предявен от лице по чл. 493а, ал. 4 КЗ иск по чл. 432 КЗ какви са критериите за преценка, за да се приеме, че претърпените болки и страдания надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка и са сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките, за да е справедливо да се признае правото на обезщетение ?“; 3/. „Какви предпоставки следва да бъдат изпълнени, за да приеме съдът за доказано обстоятелството, че лицето, което претендира обезщетение с предявен иск по чл. 432 КЗ, е изградило с починалия особено близка и трайна житейска връзка и търпи значителни морални болки и страдания от неговата загуба с продължително проявление във времето ?“, 4/. „Кои отношения между две лица се приемат за значими и изчерпващи по съдържание дължимата в емоционален, духовен, социален и материален план връзка, извън кръга на изброените в ППВС № 5/1969 г.?“. В писмения си отговор „ДЗИ- ОЗ“ АД изразява становище за неоснователност на касационната жалба, като твърди и че не са налице твърдените от касатора основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. За да отмени първоинстанционното решение и постанови друго, с което да отхвърли предявените искове, Апелативен съд- Варна е приел за основателни оплакванията за необоснованост на обжалвания акт, като е счел, че анализът на ангажираните от ищците доказателства не дава основание за преценка за създадени отношения на такава изключително близка привързаност между загиналата Б. С. и нейните внучки, че тя да е заместила изцяло естествената привързаност на децата към родителите им, респективно на бабата с нейните синове, единият от които е баща на ищците. Изложил е, че за да бъде връзката окачествена като изключителна за обичайна семейна среда, следва да са установени не просто близки и сърдечни отношения на ежедневна грижа и взаимопомощ в бита на двете семейства, която е типична за традиционното българско семейство с преки низходящи и възходящи, а конкретни житейски обстоятелства, които да предпоставят създаване на връзка между баба и внук, която да изключва отношения с други, по-близки от внука роднини и да се отличава съществено от отношенията с други роднини, по- близки или със същата родствена връзка. Такива характеристика не се установявала, тъй като пострадалото лице не проявявало предпочитание към никой от внуците си и нямало данни ищците да са били приети в семейството на възрастните възходящи по начин, който да изключва отношенията със собствените им родители. Битовите затруднения по обгрижване на децата в семейството на С. и личностните качества на Б. С., която е била всеотдайна, отзивчива и готова да помага на семейството на сина си винаги при нужда, не можели да се окачествят като извънредни и нетипично сложили се обстоятелства в житейски план, които да са отчуждили децата от родителите им, за да се появи онази празнота, която да бъде запълнена по изключение от друг родственик. Временните краткотрайни отсъствия на родителите поради служебна ангажираност, както и периодът на влошени отношения между тях, в който ищците са живели преимуществено в жилището на баба си и дядо си, не са изключили възможността за пълноценното общуване на децата с родители им. Ежедневните посещения в семейството на бабата и дядото, отделянето от бабата на пълноценно време и внимание, осигуряване на дневни занимания и съвместни забавления, не можели да придадат на близостта в отношенията им степен на изключителност, за да окачествят така създадените отношения като извънредно превишаващи обичайните разбирания за традиционна свързаност между внучки и баба. Решаващият съд е счел и че житейската ситуация, очертана по делото, е типична, с оглед общоприетите традиционни норми за отношенията между прародител и внуци, живеещи в един град - подпомагане на възпитание и отглеждане от най-ранна детска възраст и съпътстващо емоционално привързване. Общуването от този вид не е заместващо, а подпомагащо и произтича от съхранена и доразвита връзка с фактически затруднения родител на детето, прераснала в чувство за дълг за допълването на функциите му с пълноценна подкрепа и обич към неговите деца. Пострадалата е помагала с каквото, колкото и както може на семейството на сина си, без разлика в грижите и обичта и специално отношение към някоя от внучките си. В тази насока съдът е съобразил и свидетелските показания в частта, в която се сочи, че Б. С. никога не е проявявала предпочитание към някое от децата на синовете си, а от това следва, че тя би оказвала помощ и би полагала със същата готовност, отдаденост и обич грижи за отглеждането и възпитанието на всеки един от внуците си, ако е имало необходимост и възможност за това. Ето защо и решаващият съд е приел, че връзката между починалата и ищците съответства на типична емоционална близост, доверие и взаимна привързаност към роднини, съществуващи в рамките на обща емоционална среда на родствени връзки по-широк семеен кръг, като не е установен и изключителен характер на понесените негативни последици от разрушаването на тази емоционална връзка между бабата и ищците, позовавайки се и на показанията на свидетелите. Счел е и че нормативната уредба, уреждаща отговорност на застрахователя за покритие на риска „Гражданска отговорност”, следва да се прилага в съответствие с общо европейски стандарт- Директива 2009/103/ЕО относно застраховката "Гражданска отговорност" и по-специално: изискванията за гарантиране на правата на пострадалите в равна степен в различните държави членки чрез уредба на минимални суми на застрахователно покритие за пострадал или претенция, така че да бъдат покривани напълно и справедливо всички пострадали, получили много сериозни телесни увреждания, като същевременно се вземе предвид ниският брой произшествия с няколко пострадали и малкото произшествия с няколко пострадали, получили много сериозни увреждания в рамките на едно и също произшествие (§ 12 от преамбюл); относителна самостоятелност на уредбата на отговорността на застрахователите, която следва да се хармонизира на Европейско ниво от принципната уредба на гражданската отговорност, установена независимо във всяка от държавите членки на национално ниво (§ 22 от преамбюла). Тези най-общи достижения на гаранциите на правата на лицата, ползващи от задължителна застраховка на територията на ЕС, били допълнително пояснени с тълкуване на Директивите в тази област, дадено с решението по Дело C-277/12 на СЕС, в което съдът е подчертал категорично, че държавите членки по принцип остават свободни да определят в рамките на режима на гражданска отговорност подлежащите на поправяне вреди, причинени от моторни превозни средства, обхвата на обезщетението за тези вреди и лицата, които имат право на такова обезщетение, но са длъжни да гарантират, че обезщетението, което съгласно тяхната национална правна уредба на гражданската отговорност се дължи за неимуществените вреди, претърпени от близките членове на семейството на жертвите на пътнотранспортни произшествия, се покрива от задължителната застраховка до въведените лимитни суми, посочени в чл. 1, § 2 от Втора директива 84/5 (респ. чл. 492 КЗ). Затова и обвързващото националните юрисдикции тълкуване на общоевропейския стандарт изключвало прилагане на национална уредба, която гарантира фиксирани обезщетения за презумптивни вреди на пострадали роднини при смърт на близки членове на семейството. Въззивният съд е посочил, че възприема това тълкуване и прилага като норми, определящи застрахователното правоотношение по задължителната застраховка националните правила по чл. 493а ал. 3 и 4 КЗ, вр. чл. 51, ал.1 и чл. 52 ЗЗД, очертаващи граници на поетия за сметка на делинквент риск за пораждане на отговорност за непозволени увреждания до доказан във всеки отделен случай справедлив еквивалент на пряко и непосредствено засягане на неимуществена сфера на родственици, понесли предвидими и непредвидими страдания поради внезапно загубена емоционална връзка с близък човек. Позовал се е и на ТРОСНГТК № 1/2016 г., съгласно което обезщетяването на неимуществените вреди, понесени от роднини поради загуба на член от по-широк семеен кръг, е обусловено от наличие на изключителен случай на заместване на липсваща по- близка връзка с починалия, в който случай само може да се обоснове справедливо увеличаване на предвидимия от застрахователя обем на отговорност, поет при отчитане на обичайния непосредствен тесен семеен кръг на низходящи и възходящи. В случая и двете допълнителни предпоставки: създадена особено близка „заместваща“ връзка между починалия и претендиращия обезщетението, както и интензитет и времетраене на страданието, надхвърлящи нормално присъщи за съответната загуба не били категорично доказани, поради което е приел, че не е възникнала отговорността на застрахователя да покрие и вредите, които несъмнено внучките на починалото лице са претърпели, поради което и предявените на основание чл. 432 КЗ искове са неоснователни. По основанията за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на ІV гр. отд., намира че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставеният от касатора материално правен въпрос: „Какви са критериите и предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, стоящи извън кръга на посочените в Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд?“. Така поставеният въпрос е от значение за крайния изход на делото и е обусловил решаващите изводи на въззивният съд, поради което и осъществява общото основание за допускане на касационно обжалване по см. на чл.280 ал.1 ГПК. По въпроса е налице и въведената допълнителна предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, чието приложно поле е обосновано от касатора с ТР № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по тълк. д.№ 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС и каузалната практика на ВКС. Ето защо по така поставения в изложението правен въпрос следва да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. На осн. чл.83, ал.1, т. 4 ГПК касаторът не дължи внасяне на държавна такса. Воден от изложеното, съдът