Определение № 270 от 27.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 536/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Ф. С. Д. и М. А. Д. срещу решение № 215 от 23.10.2019 г. по в.гр.д.№ 253 от 2019 г. на Шуменски окръжен съд в частта му, с която е потвърдено решение № 81 от 11.04.2019 г. по гр.д.№ 652 от 2017 г. на Районен съд- Велики Преслав за отхвърляне на предявения от Ф. С. Д. и М. А. Д. срещу Р. Д. В. и П. Г. В. иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване на собствеността и предаване на владението на следния недвижим имот: сграда кантар с площ 30 кв.м., построена в УПИ ........ в кв.... по плана на [населено място], област Шумен, представляваща едноетажна сграда с предназначение кантар.

Пълномощникът на касаторите твърди, че решението в обжалваната част е неправилно- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.

Като основания за допускане на касационното обжалване на това решение по същество се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Твърди се, че решението противоречи на посочена от касаторите практика на ВКС /решение по т.д.№ 94 от 2012 г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 57 от 02.03.2011 г. по гр.д.№ 1416 от 2010 г. на ВКС, ГК, III г.о., т.10 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС и т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС/ по следните въпроси:

1. Задължен ли е въззивният съд да се произнесе по валидността на продажбата на сграда, при съблюдаване на разпоредбата на чл.66, ал.1 ЗС във връзка с чл.33 ЗС ?

2. Следвало ли е синдикът да отправи предложение до собственика на земята за изкупуване на постройката при наличие на явна вероятност от създаване на предпоставки за възникване на разделна собственост на земята и на постройката между различни лица ?

Освен това, касаторите твърдят, че произнасянето на ВКС по тези въпроси би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК /тъй като нямало съдебна практика по сходна тематика/ и че обжалваното решение е очевидно неправилно- основание по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК /тъй като въззивният съд допуснал съществено процесуално нарушение като не се произнесъл служебно по нищожността на продажбата по постановлението за възлагане от 07.06.2017 г., която била нищожна, защото засягала правото на ищците за изкупуване по чл.66, ал.1 ЗС./.

В писмен отговор от 17.01.2020 г. Р. Д. В. и П. Г. В. оспорват касационната жалба. Молят касационното обжалване на решението на Шуменския окръжен съд да не бъде допускано. Претендират за направените по делото пред ВКС разноски.

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по наличието на основания за допускане на касационното обжалване приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирани лица /ищци по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за собственост, което подлежи на касационно обжалване независимо от цената на иска- чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

Касационното обжалване на решението обаче не следва да се допуска поради следното: За да постанови обжалваното решение за потвърждаване на първоинстанционното решение за отхвърляне на иска по чл.108 ЗС за процесния имот /сграда кантар с площ 30 кв. м, построена в УПИ .......... в кв..... по плана на [населено място], област Шумен, представляваща едноетажна сграда с предназначение кантар/, съдът е приел за установено от фактическа страна следното: С постановление за възлагане от 14.09.2011 г. по изп.д № 20117750400166 по описа на ЧСИ Я. Б. на ответника Р. Д. В. е бил възложен УПИ .......... в [населено място], Шуменска област с площ от 13573 кв.м., заедно с няколко от построените в него сгради: трафопост; навес метален-стоманена конструкция, покрив- ламарина, иззидан от три страни; склад за фураж- тухлена постройка с покрив керемиди; навес за зърно- бетонова конструкция с покрив бетонови панели и площадка с положен асфалт. С констативен нотариален акт № ... от 13.02.2012 г. по нот.д.№ ... от 2012 г. Р. В. и съпругата му П. В. са признати за собственици на процесния имот: сграда- кантар с РЗП 30 кв.м., разположена в УПИ ......., в кв.... по плана на [населено място]. С нотариален акт № ...... от 06.06.2012 г. по нот.д.№ ....... от 2012 г. Р. и П. В. са прехвърлили на Ф. Д. следния недвижим имот: УПИ ......... в [населено място], Шуменска област, с площ от 12 222 кв.м., заедно с разположени в него: метален навес, склад за фураж, навес за зърно, площадка с положен асфалт и 9/10 ид.ч. от трафопост. Процесният имот /сграда- кантар/ не е била предмет на прехвърлянето по този нотариален акт, което може да се извлече и от сключения между страните предварителен договор от 24.02.2012 г. С решение № 118 от 08.04.2014 г. по гр.д.№ 194 от 2013 г. на РС- Велики Преслав е уважен предявения от Ф. Д. и съпругата му М. Д. срещу Р. В. и П. В. отрицателен установителен иск, че ответниците не са собственици на няколко сгради, находящи се в УПИ ........ в [населено място], Шуменска област, една от които и процесната: сграда- кантар с РЗП 30 кв.м. Със същото решение е отменен констативен нотариален акт № ..... от 13.02.2012г. по нот.д.№ ... от 2012 г. за тези сгради. С постановление за възлагане от 07.06.2017 г. по търг.д.№ 335 от 2012 г. на Шуменския окръжен съд, на ответника Р. В. е възложена собствеността върху процесния имот: сграда- кантар с площ 30 кв.м., от масата на несъстоятелността на кооперация „П.“. По делото е била изготвено и прието заключение на съдебно-техническа експертиза, от което се установява, че процесната сграда- кантар е трайно прикрепена към терена, представлява обособена постройка и самостоятелен обект по смисъла на ЗУТ.

При така установената фактическа обстановка от правна страна въззивният съд приема, че процесния имот не е придобит от Ф. Д. при покупко-продажбата от 06.06.2012 г., защото не е бил описан в нотариалния акт, още повече бил изрично изключен в текста на предварителния договор между страните. Освен това, праводателите на Ф. Д. по този договор за продажба /ответниците Р. В. и П. В./ не са били собственици на имота към 06.06.2012 г. тъй като той не е бил продаден на публичната продан по изпълнителното дело, след осъществяването на която е издадено постановлението за възлагане от 14.09.2011 г., с което В. са се легитимирали като собственици при изготвянето на нотариалния акт за продажба от 06.06.2012 г.

По твърдението на ищците, че са придобили сградата по приращение по чл.92 ЗС, съдът е приел, че процесната сграда не е приращение към мястото, а самостоятелен обект на собственост, което е безспорно установено по делото от приетото заключение на съдебно-техническата експертиза- според експертизата, процесната сграда е основно застрояване с предназначение за съхраняване и обработване на селскостопанска продукция по смисъла на ЗУТ.

Относно евентуалната претенция на ищците за придобиване на сградата по давностно владение, осъществявано в периода от 06.06.2012 г./датата на договора за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № ......../ до 15.09.2017 г. /датата на завеждане на делото/, съдът е приел, че по делото не са представени и събрани доказателства за непрекъснато и необезпокоявано владение на ищците върху конкретната сграда- кантар. Освен това, тъй като сградата не е била предмет на договора по нотариалния акт от 06.06.2012 г., дори и да са я владяли, това владение на ищците не е добросъвестно, поради което следва да се приложи не кратката петгодишна давност, а общата- десетгодишна давност, която в случая не е изтекла.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение не са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението по поставените въпроси поради следното:

1. Първият поставен въпрос /Задължен ли е въззивният съд да се произнесе по валидността на продажбата на сграда, при съблюдаване на разпоредбата на чл.66, ал.1 ЗС във връзка с чл.33 ЗС ?/ не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е обуславящ за конкретно дело. Въпросът предпоставя, че непредлагането от собственика на сградата на собственика на терена да изкупи построената сграда по чл.66, ал.1 ЗС води до нищожност на прехвърлителната сделка, която собственикът на сградата е сключил с трето лице. В теорията и съдебната практика обаче безспорно се приема, че липсата на предложение за продажба на имота на съсобственик /респективно на собственик на земята/ не води до нищожност на договора за продажба, който съсобственикът е сключил с третото лице /респективно който собственикът на сградата върху чужд имот е сключил с трето, различно от собственика на земята лице/. Непредлагането по чл.33, ал.1 ЗС и чл.66, ал.1 ЗС не е основание за разваляне на сделката, нито я прави нищожна, а води единствено до възникване на субективно потестативно право на изкупуване /по чл.33, ал.2 ЗС или чл.66, ал.1 ЗС/, което се упражнява чрез предявяване на конститутивен иск по съдебен ред и то в кратък двумесечен срок. Упражняването на това потестативно право не е задължително, а зависи от волята на съсобственика /респективно от волята на собственика на земята/. В този смисъл са например мотивите на Тълкувателно решение № 5 от 28.11.2012 г. по тълк.д.№ 5 от 2012 г. на ОСГК на ВКС, както и цялата последователна и непротиворечива практика на ВКС по приложението на чл.33, ал.2 ЗС и чл.66, ал.1 ЗС.

2. Вторият поставен въпрос /Следвало ли е синдикът да отправи предложение до собственика на земята за изкупуване на постройката при наличие на явна вероятност от създаване на предпоставки за възникване на разделна собственост на земята и на постройката между различни лица ?/ също не е правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е от значение за конкретното дело, по което не е предявен иск за изкупуване по чл.66, ал.1 ЗС, а както бе посочено по-горе /в мотивите, касаещи първия поставен въпрос/, непредлагането за изкупуване не води до нищожност на сделката.

Не са налице и основанията на чл.280, ал.2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск за собственост, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск.

Решението не е и очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на решението, като предпоставка за допускане до касационен контрол, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при простия прочит на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона- материален или процесуален или явна необоснованост. В случая, обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора материалноправни разпоредби на ЗС и ТЗ, както и процесуалноправните разпоредби на ГПК в действащите им редакция и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Предвид на всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Шуменския окръжен съд не следва да се допуска.

С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторите дължат и следва да бъдат осъдени за заплатят на ответниците по жалбата направените от тях разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 800 лв., съобразно представения списък за разноски и договор за правна защита и съдействие.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение