Определение № 576 от 20.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4119/2015 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. Т. Ж. срещу решение от 22.12.2014 г. по гр.д.№ 15534 от 2013 г. на Софийския градски съд, ГО, II-ри Б състав В ЧАСТТА, с която е потвърдено решение от 09.03.2010 г. по гр.д.№ 11588 от 2004 г. на Софийския районен съд, 60 състав за отхвърляне на предявения от Б. Т. Ж. срещу В. Малинова В. иск по чл.42, ал.1, б.”б” ЗН във връзка с чл.25, ал.1 ЗН за обявяване нищожност на саморъчни завещания от 26.03.2002 г. и от 20.10.2003 г., за уважаване на иска по чл.30, ал.1 ЗН за възстановяване на запазената част на Б. Ж. от наследството на баща й Т. Б. С. до размер на 1/2 ид.ч. и за връщане на основание чл.36, ал.1 ЗН в наследството на Т. С. на парцел VII по парцеларния план на обект „стар стопански двор” в кв.Б., С., както и В ЧАСТТА, с която е изменено първоинстанционното решение да присъждане на сумата 80 050 лв., като вместо него е постановено решение за осъждане на Б. Ж. да заплати на В. В. сумата 40 840 лв., представляваща стойността на разполагаемата част от наследството на Т. С.. В касационната жалба се твърди, че решението на Софийския градски съд е нищожно, недопустимо и неправилно- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване по същество се сочи чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение противоречи на посочена от касаторката незадължителна практика на ВКС /решение № 657 от 01.12.1995 г. по гр.д.№ 636 от 1995 г. на ВС, Първо г.о., решение № 752 от 10.10.1994 г. по гр.д.№ 628 от 1994 г. на ВС, Първо г.о. и решение № 736 от 05.10.1994 г. по гр.д.№ 593 от 1994 г. на ВС, Първо г.о./ по следните правни въпроси: 1. Следва ли при намаляване на общо завещание да се образува наследствена маса, а намаляването да не се свежда до дроб, равна на запазената част от наследството, 2. Следва ли от наследствената маса да бъдат приспадани задължения, за които не съществуват доказателства, че съставляват пасив на наследството и че същите не са заявени като такъв, защото страната е заявила, че не желае да се ползва от тях и 3. Задължена ли е страната, която оспорва частен документ, който не носи неин подпис, да проведе насрещно доказване, след като доказателствената тежест е на насрещната страна, която е заявила, че ще се ползва от този документ. Ответницата В. Малинова В. не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на Първо отделение по допустимостта на касационното обжалване приема следното: За да потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне на главния предявен иск по чл.42, ал.1, б.”б” ЗН, въззивният съд е приел въз основа на събраните по делото доказателства, че оспорваните завещания от 26.03.2002 г. и от 20.10.2003 г. не са нищожни /написани са и са подписани от наследодателя на ищцата Т. Б. С./. След като е приел за неоснователен главния иск по чл.42 ЗН, съдът се е произнесъл по евентуалния иск, като е възстановил на основание чл.30, ал.1 ЗН запазената част на Б. Ж. от наследството на баща й Т. С. в размер на 1/2 ид.ч., върнал е в наследството притежавания от Т. С. и завещан на ответницата В. В. парцел в кв.Б. и на основание чл.36, ал.1 ЗН е осъдил Б. Ж. да заплати на заветницата В. В. сумата 40 840 лв., представляваща стойността на разполагаема част от наследството. За да постанови това решение по чл.30, ал.1 ЗН, съдът е образувал наследствена маса по чл.31, ал.1 ЗН /приел е, че в наследството се включват парцела в кв.Б. и вземането на наследодателя по публична продан на апартамент в [населено място] и че пасив на наследството е вземанията срещу наследодателя по два записа на заповед на обща стойност от 37 545 лв./ и е оценил наследството на Т. С. както към момента на откриването му, така и към настоящия момент. Така постановеното решение по евентуалния иск по чл.30, ал.1 ЗН противоречи на посочената от касаторката незадължителна практика на ВКС /решение № 657 от 01.12.1995 г. по гр.д.№ 636 от 1995 г. на ВС, Първо г.о. и решение № 752 от 10.10.1994 г. по гр.д.№ 628 от 1994 г. на ВС, Първо г.о., постановени по реда на ГПК /отм.// по първия поставен въпрос: следва ли при намаляване на общо завещание да се образува наследствена маса, а намаляването да не се свежда до дроб, равна на запазената част от наследството. В практиката се приема, че при универсално завещание възстановяването на запазената част от наследството се извършва в дробна част и че наследствена маса по чл.31 ЗН се образува само когато е завещано определено имущество /тоест при завет/, за да се определи чистият актив, тъй като само от този актив могат да се облагодетелстват заветниците. В противоречие с тази практика в обжалваното решение, въпреки че е прието, че в случая е налице универсално завещание, съдът е образувал наследствена маса по чл.31 ЗН и е извършил намаление на завещанието по реда на чл.36 ЗН. Поради изложеното следва да се допусне касационно обжалване на решението на Софийския градски съд по евентуалния иск по чл.30, ал.1 ЗН на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Няма основания за допускане на касационното обжалване по главния иск с правно основание чл.42, ал.1, б.“б“ ЗН поради следното: Във връзка с този иск в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторката е поставила само един правен въпрос, а именно: задължена ли е страната, която оспорва частен документ, който не носи неин подпис, да проведе насрещно доказване, след като доказателствената тежест е на насрещната страна, която е заявила, че ще се ползва от този документ. Този въпрос обаче не е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е обусловил правните изводи на съда по иска с правно основание чл.42, ал.1, б.“б“ ЗН. В обжалваното решение съдът е отхвърлил този иск, не защото е приел за недоказано оспорването от ищцата на представените по делото завещания и защото счита, че насрещната страна не е била длъжна да проведе доказване на истинността на тези завещания, а именно защото ответницата е доказала истинността на завещанията- въз основа на заключенията на допуснатите по делото по искане на ответницата съдебно-почеркови експертизи, които са ползвали като сравнителен материал основно намиращите по н.о.х.д. № 82 от 1998 г. на СРС документи, написани или подписани от наследодателя Т. С. пред длъжностно лице /обяснение, постановление за привличане на обвиняем и протоколи за разпит на обвиняем/, съдът е приел за безспорно доказано от ответницата, че оспорените завещания от 26.03.2002 г. и от 20.10.2003 г. са били написани и подписани от завещателя Т. Б. С.. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение