Определение № 1807 от 06.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 152/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Община Роман, представлявана от адв. Л., срещу онези части от Решение № 230/16.10.2025 г. по в. гр. д. № 315/2025 г. на ОС – Враца, в които след частична отмяна на Решение № 45/14.03.2025 г., постановено по гр. д. № 1174/2024 г. по описа на РС - Мездра, са уважени предявените от К. Х. И. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ и е признато за незаконно и отменено уволнението на ищцата, извършено със Заповед № 95/02.10.2024 г. на кмета на Община Роман, тя е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „технически сътрудник – касиер“ в Домашен социален патронаж – [населено място], и касаторът е осъден да й заплати на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ сумата от 7 924, 98 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие незаконното уволнение за периода от 02.10.2024 г. до 02.04.2025 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 16.10.2024 г. - до окончателното погасяване на задължението.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон, както и че е необосновано. Оспорва се извода на съда, че не е налице реално съкращение в щата. Искането е за отмяна на въззивното решение в обжалваните части и отхвърляне на исковете.

Допускането на касационно обжалване касаторът, ответник в първоинстанционното произвоство, основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, позовавайки се и на очевидна неправилност на въззивното решение.

Ответникът по касация е подал отговор на жалбата, в който изразява становище за липсата на основания за допускане на касационното обжалване, респективно – за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ГПК, приема следното – касационната жалба е подадена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно между страните, че те били обвързани от трудово правоотношение с източник трудов договор № 96/30.04.2013 г. и допълнителни споразумения към него за длъжността „технически сътрудник – касиер“ в Домашен социален патронаж– [населено място]. От щатно и поименно щатно разписание, в сила от 01.05.2014 г., окръжният съд установил, че били утвърдени общо 9,5 щатни бройки, сред които 1 щатна бройка „специалист „СУ“, заета от В. Й. Т., 1 щатна бройка „касиер-домакин“, незаета, и 1 щатна бройка „технически сътрудник-касиер“, заета именно от ищцата.

Със Заповед № 982/22.07.2024 г. кметът на Община Роман утвърдил ново щатно разписание на Домашен социален патронаж – [населено място], считано от същата дата, съобразно което щатните бройки били 10, сред които 1 бройка „специалист „СУ“ и 1 бройка „организатор“. Съществувалите в предходното щатно разписание длъжности „касиер-домакин“ и „технически сътрудник-касиер“ не фигурирали. Със Заповед № 981/22.07.2024 г. той определил комисия от трима членове – служители в общината, която да извърши подбор между служителите в „Домашен социален патронаж“, заемащи длъжността „технически сътрудник-касиер“ и сходната на нея длъжност „специалист СУ“. В заповедта били посочени критериите, въз основа на които следвало да бъде извършен подборът - образование и квалификация, по-добър работник/служител, начин на изпълнение на задачите. Резултатите от подбора били вписани в протокол от 26.07.2024 г., съобразно който по критерия „квалификация“ ищцата получила 39 точки, а В. Т. – 45 точки; по критерия „качество и начин на изпълнение на възложените задачи“ ищцата получила 17 точки, а В. Т. – 40 точки. Комисията изразила единодушно мнение, че К. Х. понякога имала грубо и неуважително държание към ръководството; затруднявала се или не желаела да работи по няколко задачи едновременно, като на няколко пъти отказвала да ги изпълнява.

От поименното разписание в сила от 03.10.2024 г. въззивният съд констатирал, че длъжността „организатор“ била заета от В. В. Т., а длъжността „специалист „СУ“ - от В. Й. Т..

От длъжностната характеристика за длъжността „организатор“ окръжният съд установил, че основната цел на тази позиция била заемащият я да отговаря за приемането, съхраняването, стопанисването и използването на стоково-материалните ценности, инвентар, канцеларски материали и др.; областите на дейност били: технически и информационно да осигурява, обслужва и подпомага дейността в ДСП, като изчислява реалните такси на хранещите се, отчита събраните суми от такси на хранещите се в МДТ. Преките задължения се свеждали до: приемане, съхранение, отпускане и отчитане на повереното имущество; задължително водене на отчетна документация при приемане, съхраняване и предаване на материалите и имуществото; следене на движението на СМЦ и подаване на писмена информация в счетоводството за настъпили промени; полагане на грижа за доброто подреждане на складовете и организиране правилното съхранение на СМЦ, намиращи се в складовете; оформяне на получените дарения (ако има такива); изучаване на нуждите от закупуване на стоки и материали, приемане и оформяне на поръчки и организиране на закупуването им; ежедневно водене на изискваните регистри и документация за изписване на хранителните продукти от склада, с което се отчитал разходът на същите за деня; приемане на хранителните продукти в склада, стриктно следене за документите, отразяващи техния произход, качество, количество и асортимент; отговорност за своевременното, качественото и точното определяне на себестойността на продукцията и цената на порциите храна; отчитане и регистриране на фактическия разход на суровини, материали, оборудване и енергия за производството на храна и др. Окръжният съд констатирал, че на 02.10.2024г. комисия от трима членове, назначена със заповед на кмета на Община Роман, направила преглед на съществуващите счетоводни оценки на сметка 3020 – хранителни продукти в ДСП, по сметка 3020-11-3 – материали – амбалаж ДСП с материалноотговорно лице (МОЛ) К. И., както и на сметка 9902 в ДСП; извършила инвентаризация на сметка 3020 – хранителни продукти в ДСП с МОЛ К. И.; присъствала на приемане и предаване на ДМА по сметка 2060-2 – стопански инвентар от МОЛ К. И. на МОЛ В. Т., като резултатите от това били отразени в приемо-предавателни протоколи, подписани от членовете на комисията и от ищцата като предаващо МОЛ, и от В. Т. като приемащо МОЛ.

При мотивиране на правните си изводи въззивният съд е посочил, че в доказателствена тежест на ответника по иск за признаване на уволнението поради съкращаване на щата за незаконно и за неговата отмяна било да установи, че била премахната самата длъжност, т.е. трудовите задължения, които тя включвала. В случай, че към датата на уволнението трудовите функции на премахнатата длъжност били преминали към друга, в тежест на работодателя според окръжния съд било да докаже, че последната, наред с тези функции, съдържала и други, съществено различни.

Решаващият съдебен състав съпоставил същностните характеристики на длъжностите по новото и старото щатно и установил, че основните функции на новата длъжност „организатор” съвпадали с част от трудовите функции за длъжността „технически сътрудник-касиер". Различията оценил като несъществени - длъжността „технически сътрудник-касиер", наред с материално-отчетническите функции, включвала и организационни, и деловодни такива (организиране дейността на Общинското звено и предоставяне информация за проекта на място; събиране информация за доставчиците на услуги и потребителите, поддържане и водене досиетата на потребителите и доставчиците на услуги и др.), които не били включени в длъжността „организатор“, в чиято длъжностната характеристика задълженията били по-детайлно формулирани. Така обосновал извод, че естеството, характера на работата и свойствените задължения за длъжността на ищцата били запазени в новата длъжност. Посочил е, че за извършването на преценка дали между старата и новата длъжност има различие, било без значение наименованието им, а естеството на възложената работа и същностните определящи трудови функции. Ако между тях имало съвпадение, тогава между старата и нова длъжност по щата нямало същностна разлика. Разминаването в несъщинските и несъществени функции не било определящо и в подобен случай съкращаване на щата не било налице. Решаващо в случая според окръжния съд било, че материално-отчетническите функции били основни и при двете длъжности, поради което приел, че била налице идентичност в трудовата функция между съкратената и новата длъжност. Съществуването и на други задължения в старата длъжностна характеристика по същество не променяло предмета на трудовата дейност, поради което обобщил, че длъжността на ищцата не престанала да съществува и трудовите й функции били изцяло запазени.

По тези съображения въззивният съд обосновал извод, че реално съкращаване на щата в Домашния социален патронаж към общината не било налице и уважил предявените искове.

Касационният жалбоподател поддържа в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, че въззивният съд се е произнесъл по следните значими за изхода на делото въпроси:

1. „Обективен ли е критерият за преценка на идентичност в длъжностите, базиран единствено на обстоятелството, че съкратената длъжност и новосъздадената се заемат от материално-отчетнически лица?“;

2. „Допустимо ли е материално-отчетните лица да издават материални ценности на нематериално-отчетни лица при прекратяване на трудовото правоотношение?“;

3. “Кои са критериите, които определят дали различията в трудовите функции на заеманата от лицата длъжност са съществени или несъществени с оглед характера и спецификата на възложената работа?“.

Позовава се на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като твърди, че въпросите са решени в противоречие с Решение № 498/13.01.2012 г. по гр. д. № 1561/2010 г. по описа на ВКС, IV ГО, Решение № 189/24.07.2013 г. по гр. д. № 919/2012 г. по описа на ВКС, IV ГО, Решение № 154/18.04.2011 г. по гр. д. № 1279/2010 г. по описа на ВКС, III ГО, Решение № 28/10.05.2012 г. по гр. д. № 407/2012 г. по описа на ВКС, III ГО, Решение № 34/16.02.2015 г. по гр. д. № 5826/2014 г. по описа на ВКС, IV ГО, Решение № 210/08.10.2018 г. по гр. д. № 4971/2017 г. по описа на ВКС, IV ГО, и Решение № 121/31.05.2022 г. по гр. д. № 2888/2021 г. по описа на ВКС, IV ГО.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е обусловено от произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право, и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. От значение за изхода по конкретното дело е този правен въпрос, който, включен в предмета на спора, е обусловил правните изводи на съда по делото - Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Поставените от касатора първи и втори въпрос не отговарят на тези изисквания. По начина, по който е са формулирани, те съдържат оплакване срещу правилността на въззивното решение и се свеждат до касационно основание за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК, което във фазата по селекция на касационните жалби е недопустимо да бъде разгледано (т. 1 ТР № 1/09.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС). При липса на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК е безпредметно изследването налице ли е допълнителното условие по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване.

Отговор на трети въпрос, който обуславя въззивното решение, се съдържа в постановените по реда на чл. 290 Решение № 168 от 10.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5342/2013 г., IV ГО, Решение № 137 от 17.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7170/2014 г., IV ГО, Решение № 7 от 1.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 954/2009 г., IV ГО, според разрешенията в които преценката дали трудовите функции са идентични се извършва с оглед естеството на възложената работа и свойствените задължения за длъжността - от това има ли съществена разлика в трудовите функции с оглед характера и естеството на възложената работа за длъжността, а не от механично сравнение на трудовите задължения по длъжностна характеристика или наименованието на длъжността. В случая мотивите на въззивното решение съдържат анализ на посочените критерии и са съобразени с последователната практика на ВКС, сред които сочената от касатора съдебна практика.

Атакувното решение не е и очевидно неправилно. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. Порокът следва да е особено тежък и да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на характерната за същинския касационен контрол проверка за наличие на отменителни основания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, каквато се извършва само в случай на допускане до касационно обжалване на въззивното решение. В случая обжалваното решение не страда от пороци с такава тежест. Не е налице прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е налице прилагане на отменена, неотносима или позоваване на несъществуваща правна норма. Не са нарушени основни принципи на гражданския процес. Не е налице и очевидна необоснованост на акта, изразяваща се в явно несъответствие на фактическите изводи с правилата на логиката и науката.

С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция на ответника по касация следва да се присъдят разноските за адвокатско възнаграждение в доказания размер от 857,44 евро, равностойни на 1 677 лева, изчислени при прилагане на фиксирания валутен курс на българския лев към еврото - 1 EUR= 1,95583 BGN, и математическото правило за закръгляване.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение,