Определение № 50328 от 15.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 2050/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по подадената чрез адв.П. К. съвместна касационна жалба на ищците Н. Б. Н., Р. Б. Б., С. В. А., Б. Н. Н. и Н. П. Б. срещу решение № 328 от 28.06.2022г. по възз.т.д.№ 244/2022г. на АС - Пловдив.С него е потвърдено решение № 2600132/04.03.2022г. по т.д.№ 115/2020г. на ОС - Пазарджик, с което са отхвърлени предявените от Н. Б. Н., Р. Б. Б., С. В. А., Б. Н. Н. и Н. П. Б. против ЗК „Лев инс“ АД искове, с правно основание чл.226 от КЗ (отм.), в размери от по 150 000лв. за обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на техния близък Б. Н. А. в резултат от ПТП, настъпило на 07.12.2015г. В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на изводите на въззивния съд за липса на пряка причинна връзка между получената от техния близък при ПТП черепно-мозъчна травма и настъпилия след това летален изход.Респективно, касаторите считат за неправилни изводите, че причина за смъртта на техния близък е инсулт, който е настъпил в резултат от мозъчно-съдовата болест, от която той е страдал преди ПТП.Поддържат, че тези оспорени изводи са извършени в противоречие със събраните по делото доказателства и, конкретно, приетото по делото и неоспорено от страните заключение на СМЕ.Искането е за отмяна на въззивното решение и за постановяване на друго за уважаване на исковете и за присъждане на разноски, както и, на осн. чл.38 ЗА, на адвокатско възнаграждение на адв. П.К.. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е въведено основанието по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК по следните правни въпроси: 1.Следва ли съдебното решение да съдържа изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните, както и изрични и ясни мотиви в отхвърлянето на такива доводи и възражения като неоснователни? По него касаторите се позовават на решение № 18/09.03.2018г. по т.д.№ 1512/2017г., I т.о., решение № 212 по т.д.№ 1106/2010г., II т.о., решение № 2020 по т.д.№ 866/2012г., I т.о., решение № 76 по т.д.№ 377/2011г., II т.о. и решение № 581 по гр.д.№ 1019/200г., III г.о. 2.Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи, изложения и възражения на страните във въззивната жалба, които са от значение за формиране на решаващата воля на съда и да изложи мотиви? 3.Въззивният съд следва ли да постанови решението си въз основа на доказани, съобразно правилата на доказателствената тежест, правно-релевантни факти, като обсъди в тяхната съвкупност всички други допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните и следва ли да приеме за безспорно установени обстоятелствата, които не са въведени с възраженията на страните? По въпроси № 2 и № 3 касаторите се позовават на ТР № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк.д.№ 1/2013г. на ОСГТК, както и на решение № 55/03.04.2014г. по т.д.№ 1245/2013г., I т.о., решение № 63/17.07.2015г. по т.д.№ 674/2014г., II т.о., решение № 263/24.06.2015г. по т.д.№ 3734/2013г., I т.о., и решение № 111/03.11.2015г. по т.д.№ 1544/2014г., II т.о. Не е постъпил в срок отговор на касационната жалба от ответника ЗК „Лев инс“ АД. Съставът на I т.о., в изпълнение на правомощията в производството по чл.288 ГПК, въз основа на въведените доводи и данните по делото, приема следното: Въззивният съд е възприел неоспорените с въззивната жалба и отговора фактически констатации на първоинстанционния съд., като е приел за установено, че на 07.12.2015г. Б. А. (баща на първите двама ищци, съпруг на третата ищца, дядо на четвъртия ищец и тъст на петия ищец) е претърпял ПТП, причинено от застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество водач на МПС, в резултат на което са му били причинени травматични увреждания, в т.ч. сравнително тежка черепно-мозъчна травма, но той е останал жив и е починал на 04.06.2017г. или повече от 1 година и 5 месеца след ПТП. Въз основа на заключението на СМЕ по делото, изготвено въз основа на приложените по делото медицински документи, както и въз основа на акта за смърт и съобщението за смърт, решаващият състав е приел за установено следното: Причината за смъртта на близкия на ищците е само предполагаема, тъй като не му е правена аутопсия; Най-вероятната причина за смъртта е пореден нов исхемичен инсулт, настъпил след претърпените преди ПТП два исхемични мозъчни инсулта, и последица от мозъчно-съдовата болест, от която той е страдал преди ПТП, и от задълбочената травмена енцефалопатия; Преди ПТП, освен преживените два исхемични мозъчни инсулта, близкият на ищците е страдал от множество тежки хронични заболявания: хронична исхемична болест на сърцето, хипертонична болест на сърцето, хипертонично сърце без застойна сърдечна недостатъчност, мозъчно-съдова болест, инсулино-зависим захарен диабет, хронична артериална недостатъчност на крайниците, облитериращ промбангит и необструктивен хроничен пиелонефрит; Получената при ПТП черепно - мозъчна травма е настъпила на фона на силно увреден организъм, като, ако той е бил здрав, с голяма степен на вероятност би я преживял; Дори да не беше получил черепно-мозъчната травма, въпрос на време е било да получи нов инсулт с фатален завършек.Въззивният съд е отчел, че предмет на делото е претенция за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на близкия на ищците, а не за обезщетение за вреди, произтекли за самия пострадал от ПТП.Приел е, че за основателността на претенцията е следвало, но по делото не е категорично доказано наличие на пряка причинна връзка между ПТП и смъртта на близкия на ищците, а е установена само най - вероятната причина за смъртта - пореден исхемичен инсулт, като последица от заболяването мозъчно - съдова болест, и задълбочената травмена енцефалопатия.От друга страна, предвид силно увреденото общо здравословно състояние на близкия на ищците преди ПТП, в т.ч.прекараните два инсулта, въззивният съд е приел, че смъртта би настъпила и без причинената при ПТП черепно-мозъчна травма. Изведени са решаващи изводи, че не е налице фактическият състав на деликта и липсват основания за ангажиране на отговорността на застрахователя за вредите на ищците от смъртта на техния близък. Поставените въпроси касаят правомощията на въззивния съд, като инстанция по същество и несъмнено притежават характеристиките, очертани в чл.280, ал.1 ГПК.Неоснователността на искането за допускане на касационно обжалване по тях произтича от липсата на въведената допълнителна предпоставка. Правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото са подробно разяснени в т.1, т.2 и т.3 от ТР № 1 от 09.12.2013г. по т.д.№ 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материално-правния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материално-правна норма. Формираната постоянна съдебна практика на ВКС, обективирана в редица решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК (решение № 212/01.02.2012г. по т.д. № 1106/2010г. на ВКС, ТК, II отделение, решение № 202/21.12.2013г. по т.д. № 866/2012г. на ВКС, ТК, I отделение, решение № 76/12.06.2012г. по т.д. № 377/2011г. на ВКС, ТК, II отделение, решение № 581/30.09.2010г. по гр.д. № 1019/2009г. на ВКС, ГК, III отделение и др.), приема, че задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения, което произтича от характера на въззивното производство, а фактическите и правни изводи на въззивния съд трябва да намерят отражение в мотивите към решението, като изпълнението на посочените задължения - за обсъждане на доказателствата и защитните позиции на страните и за излагане на мотиви, е гаранция за правилността на въззивния съдебен акт и за правото на защита на страните в процеса. Настоящият състав намира, че обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с принципните постановки, установени с посочената съдебна практика по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, вкл. посочената от касаторите. Видно от мотивите на обжалваното решение, решаващите правни изводи на въззивния съд за липса на пряка причинна връзка между ПТП и смъртта на близкия на ищците са извършени въз основа на анализ на заключението на СМЕ по делото и обсъждане на въведените от страните доводи и възражения.С мотивите му е даден ясен и категоричен правораздавателен отговор, че, тъй като смъртта е настъпила след ПТП ( повече от 1 година и 5 месеца след него), е следвало, но не е проведено пълно главно доказване от ищците на пряката причинна връзка между ПТП и настъпилия след него летален изход, като най - вероятно смъртта би настъпила и без причинената при ПТП сравнително тежка черепно-мозъчна травма. Правилността на тези изводи на въззивния съд е изключена от предмета на селективната фаза на касационното производство, както е изяснено в мотивите към т.1 на ТР № 1/2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Поради изложеното, въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. Разноски не се присъждат, тъй като такива не са извършени. Мотивиран от горното, съставът на I т.о.: