Определение № 105 от 22.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 86/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК и е насрочено в закрито съдебно заседание по селектиране на касационна жалба на датата 14 октомври 2020 г. Образувано е по касационната жалба с вх. № 19086 от 23.Х.2019 г. на пернишкото „Балкан МК” ЕООД, подадена чрез двамата негови процесуални представители по пълномощие от САК против решение № 2077 на Софийския апелативен съд, ТК, 13-и с-в, от 9.VІІІ.2019 г., постановено по т. д. № 1648/2019 г., с което е било потвърдено първоинстанционното решение № 5624/11.ХІІ.2018 г. на Благоевградския ОС по т. д. № 70/2018 г. в атакуваната му част: досежно отхвърлянето, като неоснователен, на предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск на търговеца настоящ касатор с предмет признаването за установено по отношение на поръчителя „Риск инженеринг” АД, че той му дължи солидарно с „Риск инженеринг- Д ” ЕООД сумата над размера от 424 000 евро и до пълния предявен размер от 1 794 000 евро по издадената от РС-Гоце Делчев по ч. гр. д. № 181/2018 г. заповед за изпълнение № 638/15.ІІ.2018 г., както и досежно присъдените в тежест на касатора съдебно-деловодни разноски в общ размер на 65 640 лева. Оплакванията на касатора „Балкан МК” ЕООД-гр. Перник са за постановяване на обжалваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който неговия положителен установителен иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, да бъдел уважен в пълния предявен негов размер ведно с присъждане на всички направени по водене на делото разноски. В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата пернишкият търговец неин подател обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по седем материално- и процесуалноправни въпроса, първият от които в следния смисъл: „При уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, откога тече шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД – от датата на падежа на всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на дълг /последната вноска/?”; По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация „Риск инженеринг” АД-София писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-Бургас както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му, както и за присъждане на разноски в размер на изплатения за настоящето касационно производство адвокатски хонорар. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на пернишкото „Балкан МК” ЕООД ще следва да се преценява като процесуално допустима. В петитумната част на тази жалба (с вх. № 19086/23.Х.2019 г.по описа на ВКС) е било формулирано особено искане от подателя й за спиране на производството по чл. 288 ГПК, основано на известното му обстоятелство, че с определение № 225/17.VІІ.2019 г. на състав на ІІ-ро т.о. на ВКС, постановено по т. д. № 2625/2018 г., последното е било спряно - на основание чл. 292 ГПК – като на ОСГТК на ВКС е било предложено да постанови тълкувателно решение по същия правен въпрос, като формулирания в т. 1 от изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към настоящата касационна жалба. След образуването на тълкувателно дело № 5/2019 г. по описа на ОСГТК на ВКС, извършено с разпореждане на неговия Председател от датата 14.ХІ.2019 г., първото заседание по същото е пренасрочено за 5.ХІ.2020 г. Тази дата следва по време насроченото закрито съдебно заседание в касационното производство по чл. 288 ГПК. В писмено отговор (с вх. № 4737/16.VІ.2020 г.) по особеното искане и последващата молба на касатора с правно основание по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК ответното по касация „Риск инженеринг” АД-София е изразило становище за оставянето им без уважение, инвокирайки доводи, че било вярно и, може би, желателно спирането на делата от инстанционните съдилища, за да се изчака постановяването на тълкувателно решение с оглед правната сигурност, но също така било вярно и че всяко спиране на едно дело води до временно блокиране на правото на достъп до съд и до осуетяване на постановяването на решение в разумен срок, т.е. исканото спиране заради наличие на тълкувателно дело по относим за изхода по конкретното дело правен въпрос щяло да представлява „временен отказ от правосъдие, който е недопустим и затова следвало и състави от ТК и ГК на ВКС да не спират висящите пред тях производства поради образувани тълкувателни дела”. В процесния случай, при потвърждаване на атакуваното решение на първостепенния съд, въззивната инстанция е могла да идентифицира като „единствен спорен по делото” въпросът откога започва да тече шестмесечния срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД – дали от падежа на всяка уговорена вноска или след настъпването на крайния падеж на задължението. Следователно налице е идентитет между този правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, релевираният от настоящия касатор под № 1 от изложението му по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата и правният въпрос, който се явява предмет на новообразуваното тълкувателно дело № 5/2019 г. по описа на ОСГТК на ВКС, чието първо заседание е насрочено сега за 5.ХІ.2020 г., т.е. 22 дни след датата на насроченото по настоящето дело закрито съдебно заседание. В заключение, противно на изразеното от ответника по касация отрицателно становище по особеното искане /и последваща молба по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК/ на касатора, съдопроизводственото правило на чл. 13 ГПК не може да се прилага в ущърб на правната сигурност. Като основателно, искането за спиране на касационното производство по чл. 288 ГПК по настоящето дело - до произнасянето на ОСГТК на ВКС с решение по тълк. дело № 5/2019 г., ще следва да бъде уважено: предвид установеното с категоричност наличие на противоречиво разрешаван материалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, какъвто е и точният разум на процесуалната разпоредба на чл. 292 ГПК. Мотивиран от горното и на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, във вр. чл. 292 ГПК, Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение