Определение № 5675 от 05.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2409/2024 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на В. Н. М., чрез адвокат М. Д. от АК-Велико Търново, срещу решение № 78 от 02.04.2024 г. по в.гр.д.№ 450/2023 г. на Апелативен съд Велико Търново, с което частично се обезсилва решение № 354/12.07.2023г. по гр.д.№ 218/2022г. на Окръжен съд Велико Търново, постановено по искове на основание чл.26, ал.1, пр.3 и ал.2, пр.2,3 и 4, вр.с чл.38, ал.1 ЗЗД и се потвърждава в частта, в която е отхвърлен искът на В. Н. М. против Б. Г. Б., на основание чл.87, ал.3 ЗЗД, за развалянето поради виновно неизпълнение на сключения договор „за прехвърляне на недвижими имоти срещу минали грижи“, с нот.акт № 802, том 5, дело № 555/25.04.2019 г. на нотариус, вписан под № * в регистъра на Нотариалната камара. В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, а в изложението към нея се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване поради противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и значението на точното прилагане на закона и развитието на правото, но без да е формулиран конкретен въпрос. Според касатора, задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото е постановено и в т.19 от ТР №1/2001 г. на ОСГК на ВКС, но той не е обсъдил всички обстоятелства в жалбата, не се е произнесъл служебно по нищожността на договора, предмет на делото, неправилно е преценил събраните писмени и гласни доказателства, поради което е постановил необосновано решение. От Б. Г. Б., чрез адвокат Н. М. от АК-Велико Търново, е подаден писмен отговор, в който оспорва доводите в касационната жалба, като счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, а по същество жалбата е неоснователна и иска да бъдат присъдени сторените разноски в производството. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че с нот.акт № 802, том 5, рег.№ 4414, дело № 555/25.04.2019 г., Н. М. П., чрез пълномощника си Б. Г. Б., е прехвърлил на Б. Г. Б., при условията на чл.38 ЗЗД, правото на собственост на апартамент № 9 в гр. В. Т., [улица], вх.Б, ет.3, с прилежащото избено помещение, срещу грижите, които прехвърлителят е получил през последните 10 години, като е запазил за себе си пожизнено и безвъзмездно правото на ползване. Съдът е установил, че приобретателката е бивша съпруга на В. Н. М., която участва в сделката с пълномощно от прехвърлителя, с нот.заверка на подписа и съдържанието от 11.04.2019 г. Според мотивите на въззивния съд, с исковата молба е предявен само иск за разваляне на договора от 25.04.2019 г. и по арг. от чл.214, ал.1, изр.2 ГПК и не е допустимо под формата на уточнение на исковата молба да се изменят едновременно основанието и петитума на предявения иск, поради което решението на първоинстанционния съд подлежи на обезсилване в частта, в която съдът се е произнесъл по искове за нищожност на договора. В останалата част, въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките за разваляне на договора и е потвърдил отхвърлянето на иска по чл.87, ал.3 ЗЗД. При тези фактически и правни изводи на въззивния съд, не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК поради следните съображения: Съгласно дадените указания в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС, т.1, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане до касационен контрол. При липсата на релевантен за изхода на делото материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да определи рамките на произнасяне на Върховния касационен съд, обжалваното решение не може да бъде допуснато до касация независимо дали е налице соченото от касатора допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. В случая липсва формулиран правен въпрос, като общо основание за допускане на касационно обжалване, с оглед на което е безпредметно да се изследва дали са налице релевираните допълнителни предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Съображенията на касатора в изложението му, всъщност, преповтарят неговите оплаквания в касационната жалба срещу преценката на съда относно фактическите обстоятелства, във връзка със здравословното състояние на прехвърлителя и събраните гласни доказателства, т.е. представляват доводи за неправилност по чл.281, т.3 ГПК, които не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство по селектиране на касационните жалби. Отделно от изложеното, крайните изводи на въззивния съд, във връзка с предмета на делото, са в съответствие с практиката на ВКС – напр. решение № 473 от 01.06.2010 г. по гр.д.№ 1537/2009г., ІV г.о., в която се посочва че предметът на иска се индивидуализира чрез страни, правопораждащи юридически факти и петитум. С промяната в някой от посочените елементи, се изменя предявеният иск, което може да стане чрез замяна на страна, основание, петитум или прибавянето на страна, основание, петитум, наред с първоначалните, т.е. прибавянето на нови правопораждащи юридически факти или петитум, наред с тези в исковата молба, е допустимо изменение на иска, но само ако е било заявено по надлежния процесуален ред. Ето защо, изводите на въззивния съд, че е недопустимо да се измени едновременно основанието и петитума на предявения иск са в съответствие с установената трайна практика на ВКС. Настоящият състав на Върховния касационен съд, намира че мотивите на въззивния съд не са в противоречие и с практиката на ВКС, формирана с решение № 88 от 16.04.2013 г. по гр.д.№ 528/2012 г., ІV г.о. и решение № 83 от 26.06.2019 г. по гр.д.№ 2084/2018 г., ІІІ г.о., според която задължението за предоставяне на грижи на прехвърлителя е неделимо по естеството си и всяко съществено неизпълнение поражда правото да бъде развален сключеният договор. Съдържанието на насрещните права и задължения на прехвърлителя и приобретателя се определя от постигнатото съгласие между тях, но е от значение времето на изпълнение на задължението да се предоставят грижи. Обикновено се уреждат бъдещи задължения на приобретателя и в тези случаи договорът е алеаторен, но няма пречка да се прехвърли собствеността срещу вече предоставени издръжка и грижи. Когато прехвърлянето е извършено срещу вече предоставените издръжка и грижи, договорът е възмезден, но не е алеаторен - двете насрещни престации са определени. Такъв договор не подлежи на разваляне поради неизпълнение, тъй като за никоя от страните не възниква никакво задължение. Ако в действителност издръжка и грижи не са били предоставяни, договорът е привиден и прикрива други правоотношения между страните: възмездни, ако срещу прехвърлянето в действителност е предоставено нещо друго; или безвъзмездни, ако в действителност срещу прехвърлянето не е предоставено нищо. Предвид изложените съображения, мотивите на въззивния съд са в съответствие с цитираната съдебна практика на ВКС, а при липсата на доводи за необходимост от осъвременяването й, не може да се приеме, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. От Б. Г. Б., чрез адвокат Н. М. от АК-Велико Търново са поискани разноски, които с оглед изхода на спора следва да й бъдат присъдени съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 20.06.2024 г., в размер на 1200 лева. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение